Да докоснеш хилядоликия Китай
Когато за първи път пристъпих от самолета на китайска земя през 1979 г., ме обзе едно странно вълнение – за мен Китай бе величественият портал към далечна и загадъчна Азия, най-голямата държава на континента, най-голямата страна в света.
Всичко бе ново и непознато – от огромните тълпи минувачи и колоездачи до внушителните силуети на Храма на небето и огромния портал на Забранения град, над който се издигаше портретът на председателя Мао Дзедун – забележителния партиен и държавен лидер, който тук, от историческия площад „Тиенанмън“, преди три четвърти век бе обявил рождението на нов социалистически Китай.
Съвсем ново за мен бяха и кръглите, чернооки личица на децата, залепили погледи към мен – странния бял чичко, а също и по-азиатски любезните, усмихнати лица на родителите им, които ме молеха да застана до тях за една снимка за семейния им албум. Очароващи бяха и невероятните аромати на китайската кухня и странния, огнен лъх на пекинската водка „Маотай“, която само след няколко десетилетия щеше да стане световноизвестна марка.
А същевременно изпитвах и гордост, че ние, малка и далечна България, сме втората страна в света, признала новата социалистическа народна република Китай. И сме пожелали преди 75 години успехи, просперитет и щастие на официален Пекин: едно напълно сбъднато пожелание. Е, не веднага, през първите десетилетия още са тежали белезите от осемгодишната война с милитаристична Япония (зловещият партньор на нацистка Германия в Тихоокеанския регион), довела до 30 милиона убити и ранени китайски мъже, жени и деца…
Но след това последва ракетообразна траектория на национален подем, която изведе Китайската народна република до второто място в света като икономическа сила. Бяха нужни само четири десетилетия – един миг в биографията на една държава, за да се изпълни всичко това, което днес представлява нов социалистически Китай.
И когато си спомням за хилядоликите потоци от велосипеди през онази 79-а година на миналия век, сравнението със сегашните високоскоростни магистрали, извиващи се по няколкоетажни кръстовища, изпълнени с блестящия метал на хиляди модерни автомобили, имам усещането, че първите ми спомени отпреди близо половин век са на космически разстояния от днешния ден на Китай, от съвременните градове с небостъргачен профил, от изпълнената със самочувствие стъпка на новия китаец, от блестящите витрини на супермаркетите до модерните стаи на почти всички световни хотелиерски вериги, побързали да стъпят на китайска почва.
Това чувство за огромна историческа дистанция ме обзе и преди няколко години, когато гостувах със съпругата си на българо-китайско семейство в Пекин. Домакинята предложи да я съпроводим до кварталния магазин, за да вземе неща за предстоящата вечеря, и така се озовахме в един истински рог на изобилието (забележете в най-редови квартал). Както се казва по български, нямаше само от пиле мляко… Имаше дори няколко големите стъклени вани за живи риби и различни фрути ди маре!
Казах в началото, че днес КНР е на второ място като икономика. А това е малко невярно, защото – според мен – в много отношения Китай вече твърдо е заел първенстващото място в много сфери на живота и просто са нужни още само няколко години, за да могат и най-черногледите прогностики да се съгласят, че КНР е номер едно на планетата.
Днес, под ръководството на ККП и председателя Си Дзинпин – като негово ядро, съвременен Китай вече е локомотивът на световната икономика, гаранция за успешното развитие на десетки и десетки държави на петте континента. А това се отнася и до нашата държава, където това 75-годишно приятелство дава вече своите забележими резултати. Още през 2019 г., президентът Румен Радев при посещението си в Пекин подписа двустранни документи с председателя Си Дзинпин за стратегическо сътрудничество.
Само за последните няколко години обемът на двустранното икономическо сътрудничество е нараснал четири пъти. А това е само началото. Предстоят много нови начинания в различни сфери на съвременния живот.
А двете древни цивилизации – Китай и България, водят вече активен, многоаспектен диалог за намиране на нови и нови възможности за взаимноизгодно сътрудничество, за откриване на нови пътища и насоки към един много по-добър свят, света на споделеното бъдеще.
И всичко това е резултат на подписаните преди три четвърти век дипломатически документи за приятелско сътрудничество България – Китай. Те са именно онзи величествен светофар, който ни дава окуражителна зелена светлина в днешното сложно и неспокойно всекидневие.
Сътрудничество, сигурност и мир – това са ключовите думи, които стоят зад редовете на документите, скрепили това забележително приятелство. И ти ще ни водят още по-уверено напред, въпреки трудностите и проблемите. Защото, както гласи една китайска мъдрост, всеки проблем е една нова възможност!
Септември 2024 г.
София – Пекин
