Днес е Международният ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войните

Всяка година на 11 април се връщаме назад в миналото, за да си припомним ужасите на войните, създали лагери и затвори, в които са унищожавани милиони невини хора – жени, мъже, деца, старци, непринадлежащи към арийската раса, хора, които не споделят расистки и ксенофобски идеи и идеологии.

Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма, съкратено – ФИР, обявява 11 април   за Международен ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войните, който е  утвърден и с решение на ООН през 1946 година.

Връщането назад в историята на ХХ век, който е един от най-мрачните периоди на човечеството, е тягосно и тъжно. Но ние сме длъжни да напомняме всяка година за ужасите, преживени от милионите хора по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, за да предпазим днес младите хораот надигащата се неофашистка вълна.

Ето кратката, но ужасяваща история на един от големите концлагери, създаден на територията на Германия. През юли 1937 година в планината Етелсберг, близо до Ваймар, е построен концлагера Бухенвалд за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната секта  “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти. В същото време в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери-Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург. Когато започва Втората  световна война, в Бухенвалд са настанени затворници и от други държави. В момента на освобождаването му 95% от затворниците не са били немци.

Преди 79 години, през април 1945 година, в концентрационния лагер Бухенвалд избухва въстание срещу надзирателите нацисти. В него вземат участие концлагеристи от 18 държави.  Осемдесетте офицери есесовци и войници са обезоръжени и лагера е превзет. Концлагеристите отварят вратите и излизат на свобода. Войниците и офицерите от СС успели да избягат.

От 1937 до 1945 години през лагера преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които са загинали.
По-късно основен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано по чудовищни начини – чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата “Беринг” от Марбург и на берлинския институт “Роберт Кох”. Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел. През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът “Дора” – в началото като подразделение на “Бухенвалд”, а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер. През 1945 г. през “Бухенвалд” преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия. Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.
През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера.

На 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, близо до Краков на територията на Полша.   Хитлеристите изграждат огромен брой концлагери  в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц  и други са проектирани и изградени  от хитлеристите лагери не просто като места, в които да се задържат хора, а   фабрики на смъртта. В тях са унищожавани по-няколко хиляди човека на ден, превръщайки ги на прах. Нацистката лагерна система работела безотказно. Точната бройка на убитите в лагера „Аушвиц” не може да се каже, тъй като част от постъпилите хора в лагерите с вагони не се регистрирали, а директно се насочвали към газовите камери. Според съвременни историци в Аушвиц- Биркенау са депортирани повече от един милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях един милион и сто хиляди са били убити, като 1 милион  от тях са били евреи . Около 900 хиляди от депортираните са директно изпращани в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от болести, недохранване, мъчения, медицински експерименти или по-късно са били обгазявани.

Черната статистика на големите концентрационни лагери показва, че в лагера „Освиенцим” са унищожени 4 милиона души. От 13 000 съветски военнопленници, при освобождаването на лагера са останали едва  97 души. Всеки ден по около 7 хиляди души били умъртвявани в газовите камери. В лагера „Треблинка” са унищожени 3 милиона. В лагера „Майданек” са умъртвени 1 милион и 380 000 души – мъже, жени, старци, деца.                                                                                                                                                                                                                                        

През нацистките лагери на смъртта преминават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята на света не помни!

У нас, монархо-фашисткият режим също изгражда лагери и затвори, в които са задържани дейци на съпротивата, както и евреи, една част от тях са убити без съд и присъда.

От 1923 г. до 1944 г. през полицейските участъци, концлагерите и затворите са преминали повече от 1 милион души. Лагерите „Гонда вода”, „Св. Никола”, „Рибарица”„Еникьой”и други ще напомнят за онова жестоко, нечовешко време. През зловещата 1925 година в затворите попадат десетки хиляди души. Масово, без съд и присъда са унищожени българската интелигенция и стотици честни българи, които се противопоставиха на монархо-фашисткото управление. Фашистките престъпления през периода 1923-1925 г. мотивираха световната антифашискта общност да организира международно антифашистко движение в защита на жертвите на „белия терор” у нас.  От януари 1942 г. до септември 1944 г. през ада на фашистките полицейски участъци преминават 64 345 бойци за свобода и социална справедливост, а 31 540 души преминават през концлагерите. От 22 юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. са убити 9480 антифашисти и над 20000 ятаци и помагачи, изгорени са 2 139 къщи на партизани и ятаци, на смърт от военните съдилища са осъдени 1590 души. У нас монархофашистките правителства не жалеха средства, за да мотивират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 г. властта е изплатила над 26 милиона на главорезите.  През двете фази на Отечествената война нашия народ  даде 32 000 убити и осакатени войници и офицери. България е единствената страна в Европа, в която с обединените усилия на всички прогресивни хора, не одобряващи монархофашисткия режим у нас, и на българската православна църква бяха спасени  50 000 български евреи от депортация и унищожение в немските концлагери. За съжаление 11000 евреи от „присъединените земи” са изпратени директно в газовите камери.

Чест прави на България, че започва съдебни разследвания, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила Втората Световна война. На 7 март 1945 г., в София, се събира Седми състав на Народния съд. Това е чисто български съд. Той работи съгласно българското законодателство срещу българи, взели участие в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са обвинени за съучастие в плана на  Хитлер за систематично изтребление на всички евреи в Европа. От своя страна, състоялият се през март 1945 година съдебен процес представлява първия процес срещу Холокоста, провеждан някъде по света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.

Днес, основната задача, на всеки един български антифашист, е да защитава историческата истина за антифашистката съпротива у нас, да напомня на хората за корените, същността и съвременните форми на неофашизма.

За съжаление уроците на историята бързо се забравят. Под маската на загриженост, за съхраняване на националното самосъзнание, у нас се възстановиха съюзи и се учредиха партии, изповядващи фашистка идеология, въпреки чл. 4 на Парижкия мирен договор от 1947 г., според който България се задължава да не допуска и занапред съществуването и дейността на фашистки организации.

Много е страшно в днешно време млади хора да участват във факелни шествия, изразявайки почитта си към човека, който създаде фашистките легиони у нас ген.Христо Луков. Въпреки членството на България в ЕС и факта, че в Европа фашизмът отдавна е заклеймен и в никоя европейска държава фашистки лидери не се реабилитират и не се честват, у нас това се оказва възможно. България е единствената страна, която оправда лицата, виновни за въвличането на страната ни във Втората световна война на страната на фашистките държави, довели я до Трета национална катастрофа.

Преди няколко години дълбоко уважавания от мен антифашист Анжел Вагенщайн публикува позиция, в която казва:

„ Антифашизмът не е втренчване само в мрачното и славно минало, а жива съвест на днешния и утрешния ден”.

За нас, българските антифашисти е особено важно да продължим борбата с фашизма и неофашизма в съвременния, глобализиращ се свят, а така също и борбата за социална справедливост, за материално и духовно възраждане на нашия народ, за запазване на българска идентичност и традиции, на териториалната ни цялост и суверенитет, независимо от членството ни в Европейския съюз.

В навечерието на изборите за Европейски парламент, България отново е най-бедната държава в Съюза. Оказа се, че българският преход е най-разрушителният в цяла Европа. Корупцията е най-страшния бич, както в ЕС, така и у нас. Тя е обхванала всички сектори на материалния и духовния живот на българина-икономиката, политиката, образованието, здравеопазването, културата.

Днес, българското общество има крещяща нужда от справедливост и солидарност. А това може да стане единствено чрез изчистването на държавното управление от мутренските олигархически кръгове и хората, лобиращи за интересите на чужди държави.

Ние, българските атифашисти, заедно с левите партии и прогресивно мислещите хара отново трябва тревожно да бием камбаните на Бухемвалд:

          „От Бухенвалд звучи

камбанен звън, камбанен звън.

Носи се звукът вред по земята,

И ехти ефирът развълнуван.

Хора по света,

Трижде прозорливи да сте.

Съхранете мира, съхранете мира!”

Кръвта на убитите, мъките и страданията на милионите невинни хора, ни призовава: „Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век!”.