Евродепутатът Иво Христов: Управляващите пряко провеждат чужди интереси и нехаят за българските
„В Израел има чувство за държавност и национална принадлежност, което е отвъд всички различия. Особено в случай на външна агресия. У нас, за жалост, масовата психология е за спасяване поединично. Голямата част от българите, включително и българските партии, са загубили представа за национален интерес. Някои въобще отричат понятието, какъвто е случаят на управляващите в момента партии. Те провеждат пряко чужди интереси в българската политика и нехаят за българските. В този смисъл една външна криза би била опустошителна за България.“
Това сподели в предаването „Преди всички“ в ефира на БНР Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017 – 2019 г.
Помолен за коментар на думите на премиера Дянков, че Президентството отказва диалог и това може да е вредно, Христов попита: „Диалог с кого? И за какво? Всички решения на така наречената „сглобка“ (точното определение е „коалиция на войната“) се вземат на тъмно и се оповестяват постфактум. Напоследък не ги оповестява премиерът.
С кого да води диалог президентът? С премиера в сянка – г-н Делян Пеевски? С действащия премиер, който е статист?“
Според евродепутата демокрацията и свободата на словото са в отстъпление навсякъде.
„В България всичко изглежда изгубено в това отношение. Понятие като „некоалицията“ е апогей на българската политкоректност. В своето сервилно усилие медиите създават нови думи, възприемат подхвърлените им нови понятия само и само за да прикрият позора на една коалиция. По света политкоректността е блокирала въобще способността на медиите да изричат някакви непристойни истини. Войната ще спука тази политкоректност във всички посоки, тъй като разговорът става суров и груб. Това ще бъде много болезнено“, каза Христов в ефира на БНР.
Евродепутатът коментира и Европейския акт за свободата на медиите:
„В него има и добри намерения, има и някои добри решения. Например по-трудно ще бъде отстраняването на публикации в социалните мрежи, а не както се случва сега – чрез система от доноси, по субективната преценка на администраторите. Същевременно обаче този акт създава и нови органи. Нов орган означава нова инстанция за контрол над информацията. С такъв нов орган винаги може да се злоупотреби. Винаги сме твърдели, че Европа е територия на свободното слово, а сега искаме да го направим още по-свободно, създавайки нови инстанции? Тук по-скоро виждам проблем.“
Според Иво Христов този проблем няма да бъде преодолян чрез въвежданите механизми, а единственият вариант е това да се случи стихийно.
„Политкоректността успя да оплете политическия и обществения дебат през последните години до такава степен, че забрани понятията, необходими, за да изречеш някои от проблемите. В Европейския съюз не е прието да се говори за „проблем“, а за „предизвикателство“. Това е само една илюстрация на политкоректността, покрила абсолютно цялата политическа действителност. Тя създава сгодния фон за избуяването на радикалните партии, които предлагат лоши решения, но изричат очевидности, които другите премълчават от политкоректност. Това им носи точки“, каза още той.
Христов коментира и решението на директора на Франкфуртския панаир на книгата да отмени награждаването на палестинската авторка Адания Шибли „поради войната в Израел“:
„Германия носи чувство за вина заради Холокоста. Отчасти това обяснява случилото се. Германия твърдо и безусловно подкрепя Израел в този конфликт. Приравняването на терористичните действия на „Хамас“ и творчеството на Адания Шибли, разбира се, е неуместно и добавя още една малка несправедливост към цялата чудовищна трагедия на войната.“
Според Христов организаторите на панаира във Франкфурт са били в деликатно положение.
„Награденият роман на Шибли разказва историята на изнасилването и убийството на палестинско момиче от израелски войници през 1949 г. А сегашната война започна с терористична атака на „Хамас“ срещу Израел и безогледното убийство на много невинни израелци. Съществуваше риск литературната награда да бъде употребена политически и да бъде впрегната за разпалване на войната.
Отмяната на наградата е обяснима. В случая политиката убива литературата, но за съжаление, времената са такива. Добрата литература, така или иначе, надживява злободневието, дори и големите трагедии като сегашната.“
