Елена Йончева: ЕП прие мерки за независима журналистика и борба срещу цензурата
С 38 гласа „за“, 10 „против“ и един „въздържал се“ евродепутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) одобриха позицията си по Европейския акт за свободата на медиите. Преговорите между политическите групи продължиха близо два месеца, а от страна на социалистите и демократите основен преговарящ беше Елена Йончева като докладчик в сянка. Това съобщиха от офиса на лявата евродепутатка.
„Днес комисията LIBE прие силен текст, който гарантира защитата на журналисти от натиск на властите и бизнеса, осветлява собствеността на медиите, техните финансови източници и политическата реклама, и въвежда решителни мерки за независимостта на обществените медии. Особено важна беше битката срещу цензурата на големите онлайн платформи като Фейсбук, Туитър и ТикТок. Радвам се, че убедихме колегите в необходимостта от предпазен механизъм, за да не се допуска произволно сваляне на медийно съдържание от страна на платформите, голяма част от които не са базирани в ЕС“, заяви Елена Йончева.
Поради широкия обхват на Медийния акт, позицията на Европейския парламент (ЕП) се съставя след изготвяне на становища на три отделни комисии. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи e водеща по мерките за закрила на журналисти от натиск и преследване.
„Дълги и тежки бяха преговорите относно мерките за закрила на журналистите срещу похвати като задържане, достъп до криптирана информация и подслушване. Въпреки силната опозиция на десницата премахнахме всякакви вратички за натиск от страна на властите, за да не могат да бъдат намерени извинения за подслушване и следене, така че свободните журналисти да бъдат сплашвани, а медиите овладени. Позицията на ЕП ще бъде, че медийният закон трябва изрично да забрани достъпа до криптирана информация и следенето на журналисти чрез всякакви технологии, когато се отнася до тяхната дейност.“
По редица други теми, засегнати от Медийния акт, позицията на LIBE следва да бъде съгласувана с останалите отговорни комисии. Сред предложенията на Елена Йончева, които се очакват да получат подкрепа и на следващ етап, е регламентирането на разпределението на държавни и европейски средства за медийна реклама.
„Тенденциозното разпределение на европейски средства за реклама по европрограми е добре познат проблем както в България, така и в Източна Европа. ЕС не може да позволи установяване на политическо влияние в медийното пространство чрез европейски средства. Вярвам, че това предложение, както и идеите ни за прозрачност и допълнителни гаранции за независимостта и финансирането на обществени медии, ще срещнат подкрепа и от комисията по култура и ще бъдат част от финалната позиция на Европейския парламент“, добави Йончева.
Очаква се през октомври ЕП да приеме окончателно своята позиция, след което ще започнат преговори с държавите – членки в Съвета, като целта е Медийният акт да влезе в сила в началото на 2024 г. По своята правна същност документът е регламент, което означава, че веднъж приет, няма да може да бъде интерпретиран от държавите членки, а прилаган директно.
