Залезът на Европа: Втора част – Технологическият залез
В историята технологиите са играли ключова роля за това коя страна и регион ще заемат водеща геополитическа и геоикономическа позиция в света. От изобретяването на печатната машина през 1439 г. от Йохан Гутенберг до множеството открития през XIX до началото на ХХ век Западна Европа заема водеща роля в това отношение. Първите технологични университети, които произвеждат инженери се създават в Европа – Чешкия технически университет през 1707 г., Техническия университет в Браушвайг-Германия през 1745 г., Техническият университет в Берлин през 1770 г., Парижкото политехническо училище през 1794 г. През 1769 г. Джеймс Уат, техник в Университета в Глазгоу създава версия на парния двигател, чрез който локомотивите и параходите революционизират транспортните системи и дават тласък на първата индустриална революция. Тя превръща Западна Европа в центъра на световното развитие и геоикономическата и геополитическа сила овладяваща и подчиняваща останалия свят.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Проф. Васил Проданов: Залезът на Европа – Икономическият залез
Това променя и икономическото и военно съотношение на силите в света. През 1790 г. Европа, Китай и Индия имат приблизително равни дялове от глобалното производство, но в резултат на индустриалната революция, рязко ускоряваща развитието, през 1900 година вече в Европа живее една четвърт от световното население, в нея се осъществява 62 % от глобалното производство, докато в Китай е само 6 % от това производство, в Индия – по-малко от 2 %. Това има определящо значение и за военната мощ и за възможностите за колониална експанзия на западните европейски държави, включително и по отношение на Индия и Китай. През 1914 г. в навечерието на Първата световна война те са окупирали или контролират над 80 % от планетата.
След това към Втората световна война тази мощ се пренася към САЩ, които стават водещи във Втората индустриална революция, даваща им възможност да произвеждат повече оръжие отколкото всички останали държави. Защо бяха победени държавите от оста Германия, Япония и Италия? Защото във върховия етап на войната САЩ и противниците на коалицията на Германия произвеждат над 3.5 пъти повече самолети и танкове. След това голямата надпревара между САЩ и СССР бе коя ще надмине другата страна в космическите, ядрените, електронните технологии, особено с пускането на първия спътник от страна на СССР. Това имаше важно значение за победата на САЩ в студената война.
Сега се намираме в епохата на четвъртата индустриална революцияя, когато наблюдаваме ускорено намаляване на ролята на Европа в технологичното развитие, за сметка на САЩ, Китай и други азитски държави. Според Лисабонската стратегия от 2000 г. се предвиждаше до 2010 г. ЕС да стане най-динамичната и основана на знания икономика в света. Тази стратегия се провали и по същество имаме изоставане технологически на ЕС от САЩ, а и от Китай, което неизбежно е свързано и с намаляването на мястото и ролята на Европа в световното геополитическо, геоикономическо и военно съотношение на силите. Началото на технологиите на първата и втора индустриална революция се поставя в Европа. Сега обаче в ЕС няма нито една голяма технологична компания, свързана с новите технологии от рода на Амазон, Гугъл, Фейсбук, Твитер в САЩ, на Байду, Тенсент, Таобао, Алибаба, Алипей в Китай, на Яндекс, Телеграм, ВКонтакт и Mail.ru Group в Русия.
Петте най-големи компании в света по пазарна капитализация са Apple, Amazon, Alphabet (Google), Facebook и Microsoft. В челната десятка има осем американски и две китайски фирми. Европа няма нито една сред тях. И ако в Европа се появи някакъв перспективен стартъп той е изкупен от американска компания и става част от нея. Skype беше купен от Microsoft през 2011 година, а DeepMind – от Google в през 2014 година. Европейският фондов пазар губи пред американския като механизъм за привличане на капитали за перспективни технологични проекти. Милиарди хора днес използват смартфони, но няма нито едно европейска компания сред водещите производители на този продукт.
Неслучайно в ЕС растежът на производителността на труда устойчиво е по-назад от този на САЩ. В съвременния софтуер и информационни технологии Европа е почти изцяло зависима от Съединените щати. Същото важи и за армията и отбраната. В дигигалната сфера ЕС е колонизиран от САЩ – 90 % от данните в ЕС се намират в ръцете на пет американски гигантски интернет гиганта. Що се отнася до разработки в областта на изкуствения интелект, анализа на големи данни, самоуправляващите се превозни средства и други авангардни технологии ставащото в Европа изглежда все по-песимистично. Като дял от БВП САЩ и Китай харчат много повече за научноизследователска и развойна дейност от ЕС. В САЩ много по-добре от от ЕС е организирана връзката между университетите и производството В такова водещо направление като нанотехнологиите дори Иран е много по-напред от най-големите икономики в Европа – на Германия, Франция и Великобритания. Водещата икономика в Европа – тази на Германия рязко изостава в дигитализацията дори на държавното управление и нейната бюрокрация работи главно с традиционните хартиени документи. През 2017 г. германското правителство обеща да дигитализира до 2022 г. 575-те най-използвани услуги (например регистрацията на фирми). До 2023 г. обаче само 22 % от тези услуги станаха онлайн.
По отношение на научноизследователската и развойна дейност, инвестирана в технологиите, делът на европейските страни в глобалния общ обем от такива инвестиции намалява бързо през последните 15 години. В Германия е спаднал от 8% на 2%; във Франция от 6% на 2%. Частният бизнес в ЕС инвестира 5 пъти по-малко в технологични изследвания и разработки в сравнение със САЩ. Китай също изпреварва ЕС в това отношение. Инвестирането в стартиращи компании в Европа е три пъти по-малко отколкото в САЩ. Сравнително проучване на 2000 технологични компании в САЩ и ЕС показва, че между 2014 г. и 2019 г. големите европейски компании са били с 20 %а по-малко печеливши, приходите им са нараствали с 40 % по-бавно, изразходвали са 40 % по-малко средства за изследователска и развойна дейност в сравнение с американските.
Като дял от БВП ЕС харчи значително по-малко средства за изследователска и развойна дейност в сравнение с водещи държави в света – само 2,27% от БВП, срещу 2,40% в Китай, 3,45% в САЩ и 4,81% в Южна Корея. Според класация на Австралийския институт за технологична политика от 44 водещи технологии в света днес на първо място е Китай при 37 от тях, при останалите са САЩ, а ЕС изобщо отсъства.
Най-големите компании в Европа изостават от американските по много показатели. От 2015 г. до 2022 г. eвропейските компании са изразходвали приблизително наполовина по-малко за научноизследователска и развойна дейност като дял от приходите. Те нарастват с две трети от темпа на тези от САЩ и тяхната възвръщаемост на капитала е с четири процентни пункта по-ниска. През 2022 г. общата пазарна капитализация на компаниите е била 2,5 пъти по-висока в Съединените щати, отколкото в Европа, а мащабът на американските фирми е бил почти двойно по-голям. През 2023 г. Европа инвестира само 1,7 милиарда долара в генеративния изкуствен интелект, докато САЩ вложиха 23 милиарда, т.е. почти 14 пъти повeче.
Това се вижда и от тенденциите в иновациите, проявяващи се в количеството патенти за интелектуална собственост. По данни на Световната организация за интелектуална собственост две трети (67.6 %) от всички заявки за патенти за интелектуална собственост в света през 2021 г. са в Азия и на първо място в Китай като там те непрекъснато нарастват, докато в Северна Америка техният дял е 18.5 %, а в Европа е едва една десета (10.5 %).
Изоставането в тази област се вижда и от производството на чипове – основна технология на дигиталната икономика. През 1990 г. Европа произвежда 44 % от чиповете в света. Тази цифра през 2023 г. е паднала на 9 % в сравнение с 12 % на Америка. Но докато в САЩ се очаква да пуснат в експлоатация 14 нови завода за полупроводници до 2025 г., Европа и Близкият изток ще добавят само 10 – в сравнение с 43 нови завода в Китай и Тайван.
В доклад на глобалната аналитична компания МакКинзи се казва: „Въпреки че Европа има много компании с високи резултати, като цяло европейските компании се представят по-слабо от тези в други големи региони: те растат по-бавно, създават по-ниска възвръщаемост и инвестират по-малко в научноизследователска и развойна дейност, отколкото техните колеги в САЩ. Това до голяма степен отразява факта, че Европа изпусна лодката на последната технологична революция, изоставайки по отношение на стойността и растежа на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и на други революционни иновации.“
