Западът се прощава с 5-вековното си надмощие

Разширяването на НАТО направи войната в Украйна неизбежна, твърди известният руски политолог Сергей Караганов

– Истинският смисъл на руската история понякога се открива след дълго време. По думите на Тютчев Русия не може да бъде разбрана. Все още ли е така, или нещо се е променило в националния културен код?

– От времето на това стихотворение са минали над 150 години, но културният код не се е изменил много. Разбира се, че в Русия трябва да се вярва. Особено като се отчита нашата история, нашият размах, тя не може да бъде разбрана докрай. Спомням си думите на фелдмаршал Миних: „Русия се управлява непосредствено от Бога”. Навярно тук има преувеличение, но в много случаи това е така.

– Вие твърдите, че западният елит справедливо вижда един от корените на своите проблеми в Русия, която, защитавайки своите сигурност и суверенитет, подкопава петвековния фундамент, на който е стояла системата на неговото културно, политическо, икономическо и военно превъзходство и грабеж. От кого и кога е бил заложен този фундамент?

– Той е заложен през XVI – XVII век, когато вследствие на различни обстоятелства Европа създава най-доброто оръжие, военна организация и получава военно превъзходство. Отначало португалци с испанци и нидерландци, после англичани решават да завоюват целия свят, да го поставят в колониални условия, да му натрапват своята култура и политически правила. Тези пет века сега свършват. Главното е, че Западът се лишава от възможността да прехвърля световния брутен национален продукт, т. е. богатството, в своя полза.

– Излиза, че ние им пречим да заграбят напълно онова, което Украйна им предлага, превръщайки се в жертва в името на чужди интереси.

– Трябва да отбележим, че в Украйна няма национален елит. Той се управлява от крадлива компрадорска хунта, която продаде на Запада и превърна своя народ в ландскнехти (средновековни наемници). Затова можем да съчувстваме на украинците, които все още живеят в Украйна, макар и да са идеологически много дълбоко обработени и преработени в русофоби. Колкото до Запада, той се опитва да забави бързия си срив, който започна през 60-те години, после с разпада на Съветския съюз бе временно прекъснат и от 2007 – 2008 г. се възобнови и усили. Украйна е само една – макар и много важна за Запада, битка от неговата тилова агресия. Той се опитва да удържи доминиращите си позиции, като използва украинските граждани за пушечно месо.

– В какво положение би се намирала днес Русия, ако на 24 февруари 2022 г. не беше започнала специалната военна операция?

– Тя би била в много по-комфортна ситуация от гледна точка на външното си обкръжение, но би се намирала под много по-голяма заплаха от много по-жестока война и не би постигнала успеха, който вече има. Военната операция и войната в Украйна беше неизбежна. За това съм говорил и писал още преди 25 години, когато Русия бе изключително слаба и когато – частично поради наивност, подписа Основополагащия акт Русия-НАТО, който де факто легитимира по-нататъшното разширяване на алианса. Бях сигурен, че всичко това ще свърши с война, защото наред с разширяването в НАТО се трупаха много противоречия, които тласкаха света – и преди всичко самия Запад, към война.

Мисля, че тя трябваше да започне по-рано – 2018 – 2019 г., но не знам тогавашното съотношение на силите. Ние трупахме и пазехме сили, но същото правеха и нашите западни противници в Украйна. Най-добре щеше да бъде да предприемем решителните стъпки още през 2014 г., да използваме ентусиазма и подема, както и обърканото състояние на режима в Киев след преврата. Това обаче не се случи. Сега сме много по-силни, постигнахме и пълна продоволствена сигурност.

Ако не бяхме обявили специалната военна операция преди година и половина, досега щяхме да се лутаме, да не си даваме сметка кой е срещу нас и накъде вървим. За това време станаха големи положителни промени. Започна масова национализация на елита и неговото съзнание. Фактически с помощта на Запада се избавяме от компрадорската буржоазия – чудовищно раздута прослойка в резултат от идиотските реформи през 90-те години.

– Бойните действия са съвсем близо, но обществото сякаш не усеща това и в мирния живот нищо не се променя, макар непрекъснато да говорим за мобилизиране на обществото.

– Наистина е така, но и войната не е стигнала до такъв размах. Ясно е обаче, че ние трябва все по-дълбоко да осъзнаваме, че събитията, на които днес сме свидетели, ще имат последствия, равни на Великата отечествена война. Бих искал само загубите ни да са по-малко. Много пъти съм казвал, включително и на Запад, че ако не спрат разширяването на НАТО, войната ще е неизбежна. Освен това съм предупреждавал, че този път тя няма да се води на наша територия. Жалко само, че войната се води на земята на братски, макар и измамен, народ.

– В сегашния исторически момент Русия има ли своя национална идея?

– Да, но за съжаление, не е формулирана. Това не е трудно да се направи, но трябва да стане след широка и сериозна обществена дискусия. Аз се безпокоя, че средните слоеве на нашата управляваща прослойка задържат този процес – или се страхуват от нещо, или това въобще им е чуждо. Това, което знам, е, че без велики идеи великите държави престават да бъдат велики или просто загиват. Целият свят е осеян с гробниците на някога в миналото велики държави, загубили националната си идея.

– Каква е днес главната посока на движение на Русия в геополитиката?

– Главният процес сега е стремителният спад на моралните, геополитическите и икономическите позиции на Запада и неговата отчаяна борба да запази досегашните си привилегировани позиции в света. Днес това е ключов проблем за световната политика. Именно в него се съдържа главният източник на напрежение, включително и във военната операция в Украйна.

– Вярвате ли в предсказанието на Ломоносов: „Руското могъщество ще се разраства със Сибир и Северния океан и ще стигне до главните европейски заселения в Азия и Америка”?

– Това предсказание частично се е сбъднало още до Ломоносов – ако от времето на Иван Грозни Русия не бе започнала да се разраства със Сибир, тя не би станала велика държава, каквато е в значителна степен благодарение на сибирските ресурси и територии. Оттам са вървели кервани със стоки. Само един керван от Китай през Русия е носил в хазната достатъчно пари, за да може Петър Първи да екипира един полк. За мен е очевидно, че Русия не би се състояла като велика държава без Сибир. Не бихме издържали на натиска на Запада, а и от юг на Средната руска равнина. Можело е и да издържим, но щяхме да се превърнем в православно подобие на Полша, а това звучи унизително.

В наше време Сибир е източник на нашата бъдеща сила, защото светът се измества към Азия и Русия има уникални конкурентни преимущества в новия азиатски век. Нямам никакви съмнения, че центърът на Русия трябва да се движи към Урал и Сибир. Нужна ни е трета сибирска столица.

– Казвали сте, че една от целите на военната операция е прекратяването на военно-политическата експанзия на Запада. Ще можем ли да гарантираме поне краткосрочен мир, за да реализираме сибирските и други големи проекти?

– Трябва да прекършим волята на Запада. Опитите му да запази остатъците от своята хегемония водят света към трета световна термоядрена война. Трябва в бой да сломим волята им за агресивна съпротива, да ги заставим да отстъпят, да заемат достойно място и най-после да се захванат със своите кризи. Първо обаче трябва да победим и Западът да отстъпи, надявам се без употреба на ядрено оръжие.

– Как гледате на бъдещето на геополитическата карта?

– С ентусиазъм. Югът се възправя, включително благодарение отчасти на факта, че ние подсякохме основите на доминирането на Запада, на неговото военно превъзходство. Вижте какво става в Турция. Надигат се Арабският свят, Индия, Персия, Китай. Затова сега ние трябва да стабилизираме западното направление, там да нанесем достатъчно сериозно поражение. А след това да се заемем със строителството на нова Евразия. След 10 – 15 години, когато Европа се самоизчисти от сегашната мътилка, някои от страните там може да бъдат привлечени.

– Какво е нужно на Русия за постигане на целите?

– На Русия й е нужно самообновяване. Ние се завръщаме у дома след тривековно пътешествие по Европа и Запада, което, макар да ни даде много полезни неща, ни донесе и чудовищни страдания: две световни войни, комунистическа идеология, която ние превърнахме в жестока реалност, и други зарази. Сега трябва да разберем кои сме. Радвам се, че в нашата нова външнополитическа концепция Русия се определя като държава-цивилизация. Ние наистина сме уникален открит многокултурен, многонационален, многоетничен народ.

– Често казвате, че сегашните глобални процеси ще продължат 10-20 години. Защо?

– Така ми подсказва интуицията. Давам си сметка още, че глобалисткият елит на Запад – компрадорският в Европа, глобалисткият антинационален в САЩ, ще бъде пометен през този период на напрежение и на негово място ще дойдат други сили. Но и от тях не можем да очакваме нищо добро, защото Западът се движи към фашизъм и тоталитаризъм. На сегашния елит обаче въобще не може да се разчита, защото неговото морално и идеологическо състояние го превръща в недееспособен партньор. Днешният западен елит се отдалечава от културата и човешката етика. (globalaffairs.ru)