Засилена политическа активност
Краят на септември бе белязан от активна дипломатическа активност в геополитическия сегмент Китай – САЩ. На 27.09.2024 г. в Ню Йорк китайският външен министър Уан И се срещна с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, а МяоДъю – помощник-министър на външните работи и директор на отдела за политическо планиране, проведе нов кръг от китайско-американски консултации по външна политика със Салман Ахмед, директор на отдела за политическо планиране на Държавния департамент на САЩ.
Тези важни контакти бяха проведени, като по-малко от месец преди това – на 29 август в Пекин – Джейк Съливан, съветникът на Белия дом по националната сигурност, се срещна и разговаря последователно с министъра на външните работи на КНР Уан И, както и с председателя СиДзинпин. Новината от китайската столица бе, че Съливан предаде на председателя Си желанието на президента Байдън „в идните седмици да разговаря с китайския лидер“.
По време на тези диалози ясно се очерта все още съществуващото, за съжаление, разминаване между думи и дела в позицията на Щатите по отношение на Китай.
„САЩ не трябва, от една страна, да налагат своеволно натиск върху Китай, от друга – да говорят за сътрудничество. След като казват, че нямат намерение да започват конфликт с Китай, трябва да го зачитат в процеса на сътрудничество и да разрешават внимателно различията, а не да действат произволно и да продължат да грешат“, каза Уан И.
Външният министър на КНР, същевременно и член на Политбюро на ККП, недвусмислено заяви, че Пекин е решително против налагането на натиск по отношението на икономиката и търговията и че няма да приеме да бъде поучаван по въпрос за човешките права от САЩ, „които са си присвоили ролята на учител по демокрация“, както и че КНР ще се противопостави енергично срещу намесата във вътрешните му работи, обикновено правени под неубедителния предлог „защита на човешките права“.
По време на срещата в Пекин на председателя СиДзинпин със Съливан китайският лидер ясно подчерта, че КНР и САЩ трябва да бъдат „източник на стабилност за световния мир“ и че двете страни трябва да дадат импулс на общото геополитическо развитие на света, „като нито една от тях не трябва да гледа на развитието на другата като на риск за себе си“.
Очевидно добрите намерения на официален Пекин все още се разминават значително с конкретни позиции и стъпки на ръководството във Вашингтон и единственият път към решаване на тези изключително важни въпроси ще трябва да бъдат активните, равнопоставени и конструктивни диалози.
