Защо българските управляващи трябва да лъжат и засекретяват явни и ясно изречени неща в Брюксел?
Ако до вчера политиците ни успокояваха, че предвидените 80 милиона за Украйна в „засекретената“ позиция на България на предстоящата среща на върха на НАТО щели да бъдат отпуснати само ако парламентът одобри сумата, то днес по БНТ двама „експерти“ не знаеха дали тази сума е еднократна или ежегодна до „победа“. Журналистката пък очевидно не знаеше какви въпроси да зададе.
Първо, политиците излъгаха, но авторите на „позицията“ със сигурност знаят, че от страните се иска да одобрят или отхвърлят идеята на генералния секретар Столтенберг за петгодишен ангажимент за военна помощ от 100 милиарда долара на Украйна. А сред страните членки има много различни мнения. Засега единствено Унгария е освободена от предоставянето на военна помощ на Украйна. Не чухме обаче какво ще бъде мнението на българската делегация!
Друго предложение е страните да поддържат настоящите нива на подкрепа (около 40 милиарда долара годишно), с бъдещи вноски, пропорционални на БВП, подобно на обещанието за 2 процента разходи за отбрана. Но и тук не става дума за „еднократна сума“, а „до победа“. Защо българските управляващи трябва да лъжат и засекретяват явни и ясно изречени неща в Брюксел?
Няма логика и в аргумента, „след като парламентът одобри тази сума“. Как поемаш ангажимент на такава международна среща, ако нямащ одобрението на парламента? Или след месец-два отговорът ще бъде: вече сме поели ангажимент, няма как! Примитивен манталитет и липса на уважение към избирателя, който ти е гласувал доверие.
Второ, има и други много важни въпроси, по които във Вашингтон ще се вземат решения, и те касаят пряко и България. Но нямаше кой да ги зададе, а и политиците преди това не ги назоваха, медиите не са ги коментирали. Например изявлението на генералния секретар Столтенберг за „създаване логистични центрове в източната част на Алианса“. В България ще има ли такива? В Полша и Румъния вече признаха, че ще има такива.
Трето, изпращането на постоянен представител на НАТО в Киев, създаване на командване за Украйна и организиране на споменатите „логистични центрове“ в съседни страни, би ли могло да е стъпка към въвличане на Алианса във войната?
Четвърто, тъй като до срещата на върха се очаква 20 съюзника от НАТО да са сключили двустранни споразумения с Украйна, има ли натиск към България да се присъедини към тази група?
Нито политици, нито журналисти, нито дежурните „експерти“ поставят тези въпроси. От видяното на тв екрана стигаш единствено до извода: „Да симулираш, че знаеш, струва повече усилия, отколкото да узнаеш“.
