Избори в сянката на Украйна и под знака на репресията

Молдова ще избира тази неделя президент и ще реши на референдум дали да закрепи членството в ЕС в конституцията си
Десетина дни преди президентските избори (насрочени за 20 октомври) в Молдова, съчетани с референдум за вписване на членството в Европейския съюз като стратегическа цел в конституцията, полицията нахлу в домовете на хора, под един или друг предлог свързани с избягалия в Русия местен политик и бизнесмен Илан Шор, който е един от създателите на политическия блок “Победа” – учредена през април в Русия коалиция от пет молдовски опозиционни партии. Проведени бяха общо 51 обиска. Задържани петима души.
Причината за акцията е комай неизбежната вече по време на избори по света “руска намеса” (която отскоро се допълва вече и с китайска, иранска и севернокорейска такава).
От САЩ до България, към Африка дори, и през цялата територия на Европа настъпва вселенски плач преди избори, който трябва да оправдае с Русия загубата или да обясни победата на някой кандидат или най-малкото да сатанизира опонента.
Но виж в Молдова нещата стоят по малко по-различен начин, доколкото от десетилетия насам страната е разделена на проруска и проевропейска част на обществото, но не само политически, а направо териториално – сепаратистката Приднестровска молдавска република и Гагаузката автономия не крият своите проруски симпатии и желание за по-тясна интеграция с Москва.
В условията на руско-украинската война, която като сянка е надвиснала над Молдова, при това буквално, тъй като има реална опасност страната да бъде въвлечена, къде нарочно, къде случайно, в конфликта, интересът на Запада към тази част от постсъветското пространство е повече от повишен.
Кишинев обвинява Москва, че финансира с десетки милиони долари политически структури на Шор, с които последният трябвало да купува гласове за проруски кандидати. Последният, разбира се, отрича, но признава, че той лично е финансирал политическа кампания срещу опонента му Мая Санду, настоящ президент на страната от “Партията на действието и солидарността”, която претендира за нов мандат, любовта на САЩ и Брюксел и западно финансиране в случай на успешно представяне.
Външното финансиране, основно от ЕС, е от важно значение за молдовския бюджет, който изпита силни трудности след началото на войната в Украйна и поскъпването на енергоресурсите. Примерът на Грузия вече показа колко лесно е орязването на тези пари, ако правителство се отклони от “правата” евро-атлантическа линия.
Неслучайно последното посещение на 10 октомври в Молдова на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен бе гарнирано и с обещанията, че ЕС ще инвестира в близките три години в Молдова 1,8 милиарда евро. За сравнение приходната част на молдовския бюджет за т. г. е 3,7 млрд. долара.
Визитата на Фон дер Лайен, както и на други високопоставени лица от ЕС, плюс пристигането в Молдова на осем външни министри от съюза на 15 октомври, са доста прозрачни намеци към молдовския избирател. Да припомним, че от юни т. г. ЕС и Молдова водят официални преговори за членството й в Съюза.
Санду, която е фаворит в проучванията, макар и те да сочат, че ще има втори тур, очевидно в стремеж да отговори на високите западни очаквания, определено прегъва пръчката, до степен да бъде обвинявана в авторитаризъм и репресии срещу неугодните.
Преди дни в Молдова бяха блокирани Телеграм канали на опозиционни политици и медии, при това сред последните и на такива без връзки с одиозния Илан Шор.
Сред тях са тези на ръководителя (башкан) на Гагаузия Евгения Гуцул, на самия Шор, на едноименната му партия, на трима народни представители от политическия блок “Победа”, в който участва Шор, на още двама политици от същата коалиция, неправителствени организации. Но също така и на медиите: TV6-Moldova; MD24; Gagauzinfo.MD, последната медия протестира особено яростно за включването й в опозиционната на Санду компания.
Паралелно в акцията по медийното заглушаване на “руското влияние” се включи и администрацията на “Мета” (бивша “Фейсбук”). Тя изтри седем профила във “Фейсбук”, 23 страници, група и 20 профила в “Инстаграм” с 335 000 последователи, защото те провеждали “координирана политика за неавтентично поведение”.
“Мета” твърди, че изтритите профили са фалшиви и целта им била да влияят върху рускоезичното население на Молдова, в навечерието на изборите, като публикуват критики към проевропейската политика на Санду и същевременно подкрепят проруските партии.
В официалните съобщения очаквано не се коментира дали след като профилите във “Фейсбук” са фалшиви, критиката на управлението на Санду, която е звучала от тях, също е фалшива.
Практически всички проучвания дават еднаква електорална картина. Мая Санду е фаворит в надпреварата с останалите 10 кандидати, рекорден брой в изборите за президент.
По данни отпреди една седмица на местното представителство на Института Аспен, с участието на НПО-то Watchdog Moldova, прогнозните резултати за изборите в неделя са следните: Санду – 36,1% от гласовете, кандидатът на молдовските социалисти, бившият главен прокурор Александър Стояногло – 10,1%, бившият кмет на втория по големина град – Белци Ренато Усатий със 7,5%, бившият башкан на Гагаузия Ирина Влах – 4,1%. Всеки от останалите седем кандидати имат под 3%.
Сходни са резултатите и за парламентарни избори, като за отбелязване е, че репресираната “Победа” събира едва 6,9% от гласовете на молдованите.
За участие в референдума са се регистрирали 15 партии, като само две от тях – Партията на социалистите на Молдова на бившия президент Игор Додон и Партията на развитието и обединението са против самото му провеждане и агитират за бойкот.
Додон смята, че референдумът не е “за” или “против” членството в ЕС, а за промяна на Конституцията.
“В бюлетината не пише: за или против сте влизането в ЕС? С прости думи, в него ви питат дали сте съгласни, че законите на ЕС стават по-важни за нас от молдовските закони. Затова се провежда този референдум. Така нещо, което не отговаря на нашите национални интереси, но съществува в ЕС, се въвежда в Молдова без широка дискусия и без съгласието на мнозинството граждани”, обясни бившият държавен глава, цитиран от изданието Noi.md на 12 октомври.
Ако явката на изборите позволи референдумът да се състои, то резултатът от него е ясен – според прогнозите 63% от молдованите са за членство в ЕС. И това е напълно очаквано, защото отдавна значителна част от населението вече “членува” в ЕС, в индивидуален план.
При население от 2,6 милиона души, по данни на молдовското външно министерство от 2021 г. броят на гражданите на страната, които живеят и работят в чужбина се колебае между 1,11 и 1,25 милиона души. Колосално число.
При това става дума за 32 държави, в които Молдова има посолства. Основната маса вече не работи в Русия, както преди десетина години, а в ЕС – предимно в Румъния, Италия (Рим е градът с най-голям брой молдовани извън страната), Германия, Гърция.
Изненадващият момент тук бе желанието на Приднестровието да вземе участие в референдума, което бе официално предложено на Кишинев от Тираспол. Това предложение бе игнорирано от официалните власти и причините лежат на повърхността – 400 хиляди проруски ориентирани гласа са в състояние да обърнат всяка една социологическа прогноза в Молдова. Санду дори обяви миналия месец, че Молдова може да стане член на ЕС без Приднестровието. Има и исторически прецедент – гръцката част на Кипър стана – член на ЕС, не признавайки до ден днешен самостоятелността на Севернокипърската турска република.
Опонентът й Стояногло, който има най-високи шансове да се яви на балотаж срещу Санду, коментира, че това изявление е сродно на престъпление, защото отказът от Приднестровието е равно на отказ от държавност. Между другото, като става дума за държавност, и Санду, и Стояногло имат и румънски паспорти, което не е тайна.
Тук опираме до най-критичното за безопасността на региона – отношението на Кишинев към Тираспол, доколкото почти всички сценарии за въвличането на Молдова във войната в Украйна са свързани със сепаратисткия регион.
Отказът на Кишинев от решаването на Приднестровския казус с отчитането на мнението на другата страна не е новина, въпросът е, че точно в момента, демонстративното отблъскване на сепаратисткия регион, независимо под какъв предлог може да се разглежда като насърчаване на украинците да пристъпят към неговата силова ликвидация, за да унижат Русия. Такива сценарии вече се обсъждаха и в украинското, и в руското медийно пространство, и последно време пак бяха актуализирани, предвид неудачите на фронта, които търпи Киев.
Освен това руската страна подозира, че Молдова тайно подготвя военните си летища за използване от изтребителите Ф-16, които Западът предава на Украйна. Предупреждение в този дух отправи миналия месец към Кишинев говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
И трето. Да не забравяме, че точно прикрит зад проевропейски лозунги, Майданът в Украйна свали законната власт, провокира граждански конфликт на езикова, верска и цивилизационна основа, послужи като спусък за започването на гражданска война, в която се намесиха външни сили и това в крайна сметка доведе до пълномащабна война с Русия, след саботирането на мирните споразумение от Минск.
От това не следва, че желанието за членство в ЕС води автоматично да война, защото Москва не може да допусне бившите части на империята й да бъдат свободни и проспериращи, както твърди едно разпространено мнение. Но ни учи, че който загуби суверенитет в епохата на държавите-инструменти, има големи шансове да бъде използван по схемата – парите наши – кръвта ваша.
В един момент парите свършват, а кръвта продължава да се лее.