Имаме шанс! Да не се предаваме без съпротива на насилието на мигрантите

Всяка една държава в Европа имаше шанс да се надигне срещу бежанците и мигрантите, когато я заливаха. При първото масово изнасилване. При първите признаци за насилие. Някои държави, като например Полша, дадоха някакъв отпор. Други – мълчаха.

България показа, че ще бъде една от държавите, които няма да се предадат без съпротива. Този златен шанс да спасим народа и да осигурим бъдеще за децата ни е тук и нямаме право да го подминаваме.

Шествието против мигрантите, което се очакваше да събере 50-100 души, изпълни центъра с хиляди, вероятно десетки хиляди хора, които твърдо изразиха своята позиция. Видимо имаше и такива, които просто се присъединяват към протеста поради съпричастност с каузата. Млади, енергични, активни. Енергия, която има силата да промени курса, по който сме поели.

Никой друг няма да ни е виновен този път – натиск отвън няма, Европа е на кантар за мигрантите и почти не е останал никой да ни ги налага. САЩ е пред избори и ще има да се занимава с вътрешни въпроси още година. Ако дадем ефективен отпор, ще се преборим с този проблем завинаги. Ако позволим да ни деморализират, плюещите и мразещите България ще спечелят и няма връщане назад.

Извинение нямаме, друг няма да ни е виновен, ако изпуснем историческия шанс да сложим край на това, което превзе Европа и да осигурим бъдеще за България.

Междувременно, от другата страна, няколко хиляди души и техните любими медии бяха впрегнати да измислят всякакви нападки и да задействат лайнометите срещу протеста. Били платени, руски, фашисти, скинари, какво ли още не. Тях например не ги бърка това, че МВР потвърдиха, че 24-годишен египтятнин се е бил за 15-годишна българка на “Витошка”.

Впрочем как така при тях нещата винаги опират до защита на педофилията?

Основната опорка, разбира се, е деморализацията – протестът нямало да постигне нищо, щяло да има много шум и после нищо и какво ли още не. Нека си дадем ясно сметка – това са лъжи, с цел да се подкопае обществената енергия и да се спасят 24-годишните мъже, които искат да задяват 15-годишни български момичета. Десетки хиляди души по центъра на София са ясен знак за политиците, че е в тяхна полза да са на наша страна и че няма да седим на дивана и да ги оставим да правят, каквото си искат. Това е ясна червена линия, че дори българинът, който трудно се вдига да прави нещо, ще се задейства, когато има опасност за децата му.

Дори само тези редове, които пиша в момента, имат коренно различна тежест, когато се видяха десетките хиляди души, споделящи принципите да защитим България. По същия начин ще окрили всеки разумен човек да повдига въпроса, а хора във властта, които са смазани от мощта на НПО-та и лайнометски медии, да застанат на страната на народа. 

Същевременно ще оголи и изобличи всеки, който мрази България и няма да позволи да бъде скрито от нас това, което се случва. Пък кой знае? В Ел Салвадор революцията против наложените отвън соросови идеи се случи именно от подобна млада, гражданска енергия против престъпността. 

Следващият протест е във вторник, от 18:00 ч., в “Овча купел”. Ако в един квартал на София се събере сериозен брой граждани против мигрантите, инерцията няма да може да бъде спряна. Междувременно не можем да позволим да спираме – да говорим, да обсъждаме, да изобличаваме случващото се. Нека истината и разумът възтържествуват.

***

Започва тихо и неусетно. Години наред една малка част от столицата е извоювана от мигрантите. Никой не обръща внимание – все пак трябва някъде да живеят докато им се разглеждат документите, а какво впечатление ни прави просто поредното гето? След години базата е установена. Имат вече мини-общество, в което започват и техни икономически дейности, някои законни, други – не толкова. Започват действия за докарването на още и още от тях. Либералните, “леви” медии пишат статия след статия как или няма никакви мигранти или те са едни прекрасни, мили, работливи и интегрирани хора. Поне една статия представя някакъв мигрант, който обича държавата, говори езика и има собствен бизнес вече, с цел да внуши, че това внасяме.

След време започват да излизат от гетото. Първите инциденти са просто бой над местното население – тестват почвите. Когато се установи, че местното население е слабо, не може да се защити и няма сплотено общество – нещата ескалират. Все пак, има плячка за грабене, а очевидно е разрешено да се граби и съпротивата е съкрушена. 

При първия сериозен инцидент, когато се случва нещо ужасяващо, държавата дърпа щепсела и полицията спира да докладва националността на престъпниците, а закони минават да защитят “човешките права” като например забранят да се събира статистика за престъпленията по нужния начин. НПО-тата осъждат набързо медиите, които дръзват да пишат за престъпленията. 

Тишина. Безпомощност. Всеки знае какво се случва, но вече е извън контрол и няма връщане назад. По социалните мрежи се чува за всякакви инциденти, когато се срещнеш с приятели научаваш за още, но по медиите няма гък, защото не могат да си позволят делата срещу НПО-та, правителството мълчи, а институциите отказват да докоснат проблема. 

Това е моментът, в който сме покорени. Овладяни. Изтласкани от собствената си държава. Защото това абсолютно е война – нека си спомним, как се е наричало едно време пресичането на границите на една държава, незаконно, от групи млади мъже, които целят да се възползват от ресурсите й? 

Първите битки вече започват и ще чуваме за тях ежедневно. Правителството вероятно ще заеме тяхната страна – все пак, ако не бяхме страхливи и слаби, те въобще нямаше да са тук. Навсякъде по веригата ще си проличи слабостта на обществото, когато се налага да се защитаваме.

Разбира се, не всичко е загубено. Това, което описвам е утъпкан път, по който вече поне дузина западни държави крачат уверено и са към края. Едно достатъчно сплотено и силно общество може да се съпротивлява, а никой не ни забранява да го правим. Ако Ел Салвадор може да откаже НПО-тата, можем и ние. Също така на европейско ниво определено се забелязва промяна, свързана с отношението към бежанци. Десните партии в целия Европейски съюз печелят подкрепа, а дори центристката ЕНП вече говори за изпращане на бежанците в трети държави, където да бъдат задържани преди да влезнат в Европа. 

Истината е, че ние можем да се съпротивляваме и никой не ни спира. Можем да говорим за това, дори да рискуваме някой да ни направи проблем. Медиите могат да се опълчат на цензурата. Можем да изискваме от правителството да е на наша страна и да го отритнем, ако откаже, защото вече става въпрос за оцеляване. Можем да погледнем грешките на другите държави и да откажем да бъдем разделени, стралхиви и спотайващи се, като се надяваме опасността просто да ни подмине, което няма да се случи.

Ако сме силни, ще спечелим, ако сме слаби, ще загубим. Както винаги е било в историята.

Може би не беше нужно да се стига тук, а може би нямаше как да го избегнем, но остава истина – същият процес, който преди години щеше да се нарича война, започна и в България.

Господ да ни е на помощ.

Заглавието е на ЗЕМЯ