Иржи Пароубек: Словашки десни партии и техните външни приятели стоят зад покушението над Фицо
Той служеше на словашката нация и оттук произлиза огромната омраза на десницата към него, твърди в своя статия за изданието ParlamentniListy.cz бившият чешки министър-председател от левицата
След края на заседанието на словашкото правителство в Хандлова, словашкият премиер Робeрт Фицо беше прострелян и тежко ранен. Той незабавно бе откаран в болница с опасност за живота. Този ужасяващ атентат е преди всичко атака срещу словашката държава и демокрация.
Моралната отговорност за покушението обаче се носи от тези, които използваха вербална пиротехника в безброй атаки срещу словашкия премиер. Та дори думите могат да убиват!
Робeрт Фицо направи нещо, което малцина са правили преди него. Той успя да се върне на най-високите етажи на политиката, след като словашката десница и нейните чуждестранни приятели вече тържествуваха след скалъпената срещу него постановка, свързана с убийството на журналиста Куциак и неговата партньорка. Този нагласен сюжет беше използван ефективно срещу Фицо и неговите политически противници мислеха, че той вече е политически приключен.
Роберт Фицо доказа на всички колко устойчив на удари е неговият характер и така успя да си върне доверието на хората. Той показа, че служи единствено на интересите на словашката нация. Оттук произлиза и огромната омраза на десницата към него.
Когато днес прочетох статия в “Hospodářské noviny” от някакъв тъпак, словашкия журналист Петр Шутц, коментатор на словашкия всекидневник “SME”, ми идеше да се изплюя. И не само в метафоричния смисъл на думата. Точно такива статии, пропити с омраза, провокират всякакви фанатици и лабилни умове да посягат към огнестрелното оръжие.
През последните месеци се изписаха стотици такива статии срещу Фицо. Некомпетентните словашки десни партии и техните чуждестранни приятели си набелязаха общ враг – Робeрт Фицо. Когато не можаха да победят с подли номера този, който върна левицата на власт, прибягнаха до атака срещу живота му.
Превод за сайта “Гласове” Юлия Семир Ал-Хаким
