Каквато ни е политологията, такава ни е властта
Неконтролираната популация на политолозите от последните десетилетия донесе един невиждан преди сложен и непреодолим за живота в съвременното общество проблем: за разлика от преди политологията (и то със своята неизмерима глупост, повърхностност и недостатъчна научна подготовка) рязко повлия върху властта. И я доведе до състояние, в което тя заприлича почти напълно на науката, която я изучава. Би трябвало да бъде обратното: властта да определя каква ще е науката, която е изучава. Но българската реалност отреди друго. Днес политическият живот и поведението на властта паднаха до такова равнище, че логическият им анализ започва да става невъзможен и е вече абсурдно да се търси в тях логика, разум, умения, съобразяване с реалностите и някаква връзка и последователност с традициите.
Безподобните аматьорски занимания и изяви на българските политолози от всички поколения и възпитаници на всичките български университети просто омаломощиха и обезобразиха българската политика, смазаха я и я превърнаха в техен образ и подобие. Днес се случи невъзможното: каквито са политолозите, такава стана и властта.
Звучи несериозно, нечувано и смешно, но е самата жестока истина.
Беше само въпрос на време, за да се получи този трагикомичен резултат. Такова празнодумие, глупотевини, простотии се изливат от нашите политолози по телевизии, радиостанции, печатни и електронни медии, в дисертации, книги, статии, лекции. И почти нищо умно, аналитично, здравосмислено, разумно. Но властта слушаше всичко това в упоение, самолюбие и неизмеримо удоволствие. И стана като политологията.
Политологията се превърна в модна и предпочитана за младите хора дисциплина. В почти всички хуманитарни университети тя бе въведена като университетска специалност и приюти интересуващи се от теорията на властта, политиката, войната, държавното управление, устройството на обществото, държавника и т. н. Веднага се наплодиха и преподавателите: асистенти, доценти и професори. Те присърце приеха тази своя отговорност и бързо нагодиха младите умове, темпераменти и хлевоустия към себе си, предадоха им от себе си всичко, каквото знаят (това стана почти мигновено, защото толкова и знаят тези корифеи).
Властта в България винаги е била уязвима от гледна точка на интелигентност, разум, нравственост, достойнство, но откакто университетите произведоха политолози в такова огромно количество, тя вече дори и на себе си не прилича. Тя се превъплъти в анализите, обясненията, коментарите и облика на политологичните коментари, нагоди се към тях, за да повтаря в своите следващи действия техните критерии; да приеме техния образ и да стане като тях.
Много е трудно, а често и дори е невъзможно да се даде някакво логично обяснение на поведението и думите на нашите държавници и управници. Просто няма логика в тях. Сякаш са паднали от някъде и здраво са си ударили главите, та говорят нелепици, дърлят се, дори не внимават какво говорят. Най-добре е да им кажеш в очите, че говорят и правят глупости, защото са глупаци. Ала така ли се говори на управляващите държавата!
Напълно по модела на българските политолози постъпи българската власт в случая с представителя на Руската православна църква – Московска Патриаршия. Той бил такъв шпионин, толкова опасен за националната ни сигурност, направо злодея, че дори не е задържан за разпит, разследване и евентуално наказание. А просто го отвели на границата и му казали да си отива от България. Той не е дипломат. Но министър-председателят каза, че данните за него са толкова секретни, че няма как да бъдат оповестени. А той самият нямал нищо общо с тях. Неговият партиен лидер и бивш премиер се оплака, че руският архимандрит такива поразии бил правил, пък нашите специални служби, понеже не са реформирани, изобщо не са го забелязвали. И толкова. Загрижеността за нашата национална сигурност на нашите държавници е трогателна, но някак си е странна, говоренето за нея никак не съответства на мащаба на опасността, с която ни плашат.
Но пък те нас напълно ни обезоръжават, парализират реакциите ни и нищо друго не ни остава, освен да се дивим, да цъкаме с език и дума да не продумваме. Защото откъде думи, за да коментираш и оценяваш подобни приказки. Бих определил това поведение точно и с една дума, но нали вече казах, че не властта е виновна, а политологията.
Припомнете си как говорят и коментират политолози и всякакви там коментатори от ранга на: Огнян Минчев, Ивайло Дичев, Румяна Коларова, Антоанета Цонева, Татяна Буруджиева, Евгений Дайнов, Калоян Методиев, Димитър Ганев, Георги Харизанов, Милен Керемедчиев и колко още знайни и не знайни политолози на нашето време. Не мога да ги изредя всичките. Тяхното име е легион!
Какви ли още се появят като тези и какво ли още ни чака!
