Калиграфия – китайското изкуство оставило векове история

Третото върховно изкуство в Древен Китай е живописта. В предишни броеве ви запознахме подробно с нейната история, периоди и развитие. Четвъртото най-почитано изкуство в традиционен Китай е калиграфията и ние ще разгледаме сега нейната история, развитие и значение.

За да се отговори на необходимостта от записване на сведения и идеи, в Древен Китай се зараждат и се развиват уникалните форми на калиграфия (изкуството на красивото писане), чрез писането на йероглифи с четка и мастило. Калиграфията е широко практикувана и почитана в цивилизациите от Източна Азия, които използват или са използвали китайски йероглифи. Те включват Китай, Япония, Корея и в по-малка степен Виетнам. Естествено, калиграфията все още служи като непрекъсната връзка между миналото и настоящето.

Дълго време калиграфията се е приемала като върховната форма на изкуство в Китай и също така определя стандарта, по който се оценява китайската живопис. В допълнение, калиграфията е довела и до развитието на много други форми на изкуства в Източна Азия, включително гравиране на печати, изработване на изящни каменни мастилници и преспапиета.

Периодите на династии Цин (221 – 206 г. пр. н. е. ), Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е), Трицарствие (220 – 280) и Дзин (265 – 420) обособяват основополагащата епоха в историята на китайската калиграфия.

От една страна, големият печат (大篆) и други древни стилове се обединяват под един стил, наречен малък печат (小篆). От друга, се обособява и нов стил, известен като чиновническо писмо. С тенденция към съкращения и краткост в писането, с времето чиновническото писмо продължава да се развива и в крайна сметка води до формирането на небрежното писмо, или т. нар. курсив (草書), а също и на полукурсив (行书) и на образцовия стил (楷书).

Най-известният китайски калиграф на всички времена – Уан Сиджи (王羲之, 303 – 361), е живял именно през тази епоха.

Династиите Суей (581 – 618) и Тан (618 – 907) представляват друг важен период в китайската калиграфия.

Обединението на страната унифицира калиграфските стилове на Севера и Юга. По това време образцовото писмо се утвърждава като универсална форма, като това продължава и до днес.

Сред най-известните калиграфи в този шрифт са ОуянСюн (歐陽詢, 557 – 641), Йен Джънцин (顏真卿, 709 – 785) и ЛиуГонцюен (柳公權, 778 – 865). Курсивът също се практикува от калиграфи като Джан Сю (張旭, ок. 675 – 750) и Хуайсу (懷素, 737 – 799).

При династията Сун (960 – 1279), гравирането на копия на книжки с образци става предпочитан начин да се съхранят творбите на древните майстори.

Представители на прослойката на учените като Су Ши Shi (蘇軾, 1037 – 1101), Хуан Тиндзиен (黃庭堅, 1045 – 1105) и Ми Фу (米芾, 1051 – 1107) обаче не подкрепяли следването на подобни практики, защото приемат калиграфията и като средство за творческо и личностно себеизразяване.

По време на династия Юен (1279 – 1368), калиграфите развили класическите традиции

като искали да възобновят старите обичаи от династии Дзин (265 – 420) и Тан (618 – 907). Техен известен представител е ДжаоМънфу (趙孟頫, 1254 – 1322). В същото време и гласове за

артистична волност и освобождаване от правилата набират сила, като се превръщат във водещи през династия Мин (1368 – 1644).

Сред многообразните прийоми на това време изпъкват изящната свобода на полукурсивния стил и противопоставящите й се по-консервативни похвати. Най-известните калиграфи от този период са УънДжънмин (文徵明, 1470 – 1559), ДжуЮнмин (祝允明, 1460 – 1527), Уан Чун (王寵, 1494 – 1533) и други.

С началото на последната династия Цин (1644 – 1911) печатния и чиновническия стил стават източник на нововъведения в китайската калиграфия.

Знаменити калиграфи на периода са Дън Шижу (鄧石如, 1743 – 1805), ДжаоДжициен (趙之謙, 1829 – 1884).

Китайската калиграфия е изкуство, оставило векове история. То е онази артистична дейност, която превръща квадратните китайски йероглифи в завладяващи изображения чрез промяна в скоростта и натиска на изписване с четката.

Избирайки гъстотата на мастилото, дебелината и попиващите свойства на хартията, както и гъвкавостта на четката, различните калиграфи могат да създадат безброй разновидности на стиловете и формите.

Противно на западната калиграфия в Китай експресивности като петната от капки мастило и нанасянето с по-суха четка са разглеждани като естествена свобода на себеизразяване, а не като грешка. Докато западната калиграфия често се стреми към еднообразие в шрифта, китайската калиграфия набляга повече на изразяването на емоциите.

За художника калиграфията е умствено упражнение, което координира ума и тялото, за да избере най-добрия стил в представянето на съдържанието на пасажа. Това е наистина релаксиращо, но силно дисциплинирано упражнение за нечие физическо благополучие и духовно усъвършенстване.