КОЙ разиграва етническата карта в България!?

Ако в България за последните 35 години на преход има едно безспорно добро нещо, и това, е че преходът е мирен – политически и най-вече етнически. Защото всички ние, живеещите на Балканите помним колко унищожителни и братоубийствени конфликти се породиха именно от изблика на национализми, етнически напрежения и тлеещи конфликти, които станаха горещи. В България етническият мир бе, е и в бъдеще ще бъде гарантиран от една личност – д-р Ахмед Доган. Няма значение дали му симпатизираме или не, дали харесваме политиката му или не. Но е ноторно известен факт, че именно той с мъдрост, чувство за дълг, родолюбие и вродена демократичност успя да оттласне страната ни от бездната на етническото разделение, за която хранителна среда бяха както раните от т.нар. Възродителен процес, така и отприщването на преходния нагон към разрушение и реваншизъм.

За четиридесет години д-р Ахмед Доган:

– Прегърна активно и с ясна гражданска позиция каузата за защитата на онеправданите български турци с отнетите рождени имена, отказвайки се от престижната си работа, заменяйки я с „удобствата“ на затворническата килия.

–  С идването на демокрацията той избра демократичните пътища. Имаше избор да бъде лидер на формация, прокламираща реваншизъм и сепаратизъм, настояване за етнически квоти и регионални автономии. Но той основа и оглави политическа партия, действаща в рамките на Конституцията и закона, тръгнала по пътя на парламентаризма и легитимните институции. И твърдо 34 години следва този път.

– Имаше шанса, а и вероятно щеше да спечели много повече, ако водената от него партия се бе оформила като етническа, отваряйки фронтове и използваща езика на омразата, ставайки зависим от чужда държава, при това не коя да е, а мощната ни южна съседка с население от 80 милиона човека и една от най-силните армии в НАТО. Но той избра пътя за това ДПС да е чисто българска партия, при това – не партия-фланг, а партия-балансьор и коректив. При това – либерална партия, изповядваща ясни европейски ценности (призната е от Европейските либерали, а един от близките сътрудници на Доган днес е техен съпредседател!), модернизирайки и отваряйки общността, обединена най-често около консервативните традиции и преди това – капсулирана на базата на своята малцинственост.

– Имаше възможността да проповядва (както го правят повечето родни политици на прехода) разделение, а той обоснова и прокламира Заедността.

Накратко – той можеше да е българският Милошевич или Изетгбегович, но избра да е българският Мандела!

И днес, когато Ахмед Доган и ДПС са обект на рейдърска атака, извършена брутално от един бизнесмен, който доскоро се представяше за вярна дясна ръка на почетния председател, но присвоил си правото да говори за „ново начало“, санкциониран от САЩ за корупция, но присвоил си правото да „месия“ на евроатлантизма. И днес, Ахмед Доган остава верен на принципите на демокрацията и държавността, на мира и гражданската позиция. А без проблем може да призове в София десетки хиляди български мюсюлмани, които виждат оживели картини от миналото – полицейски кордони, развихряне на езика на омразата и компромата. Опитите един исторически лидер да бъде сплашен и унизен, партията, която е негова рожба да бъде отнета по съдебен път и присъдена на друг, незаконните арести на политици и разправата с опонента с помощта на съд, прокуратура, силови ведомства и служби, превърнати в бухалка служат на корпоративния интерес на неговия враг (такова чудо в нашата история не е имало досега!). Така че – не си кривете душата и не лъжете – не Ахмед Доган разиграва етническата карта, не той плаши с нея, и не той провокира напрежения в тази деликатна сфера, в която всяка грешка е игра с огъня.

А КОЙ тогава го прави и дали ще успее? На това избирателят ще отговори на 27 октомври с „НЕ”!