Корнелия – вторачена и подвластна на личните си омрази, страхове и тесен хоризонт

Обаче Корнелия е странен партиен лидер. Как е възможно кандидатът ти да има някакъв шанс и ти да пречиш по всевъзможен начин?!

Ако Корнелия счита, че успехът на Ваня по-късно ще създаде условия, за да я махнат от ръководната позиция в партията, права е. Защото Ваня ще потвърди, че успехът на БСП идва извън нейната тяснопартийна власт и че на всички вече им е писнало от унищожителната вътрешнопартийна политика, която Корнелия прилага. Никога не съм си падала по демодираното левичарство на Ваня, но Ваня вече се състезава, и е смайващо как един партиен лидер може да е толкова вторачен и подвластен на личните си омрази, страхове и тесен хоризонт. Извън вътрешния свят на Корнелия Нинова също има свят! На балотажа за София залогът е много по-голям от локално ляво или дясно. Става дума за налагане на неолибералната рукола и шоковите преживявания (като цел на живота) в търсене на някакви видове идентичности, където нормите на мъжественост и национална отговорност са заместени от ситуационен пол в зависимост от идеята за конкретната оргия на фона на пици с кристали. И дилемата не е между будителите и бай Ганьо и Андрешко, както се изразява научният работник Денков. Въпросът е много по-сложен.

Раздробяването на нациите на групи и включването им в наднационални мрежи по абсолютно новоизмислени и нарочно инструментализирани признаци е технология в контекста на глобалистката доктрина. Марксистката и социалдемократическата левица приключи, роди се левицата на политиките на идентичностите и мултикултурализма.

Поощряваме психологическите девиации и искания на един куп маргинализирани групи, за да имаме изобщо някаква идеология. Тъй като левичарските борби от миналия век бяха закрити като необходимост. Дневният ред на левицата се промени. Работниците бяха изоставени в един свят на хиперактивно его, разширяваща се през 90-те средна класа, фиксация върху удоволствията и прекаленостите. Изобрети се свят на консуматора, хората вече не са „работници“, те са консуматори на стоки, през които търсят своето изразяване. Управление на маргинализирани групи – това е новата форма за власт, която прогресивната левица усвоява и разпространява в глобален ред. В нашия микросвят отборът на Терзиев представлява БЪЛГАРСКАТА ДЯСНА ЛЪЖА НА УРОДЛИВОТО НОВО ЛЯВО! Съжалявам, че трябва да го кажа. Терзиев не е бай Ганьо, драги ми премиере, но политическият му клуб е принт на Маргариди от „Криворазбраната цивилизация“ на Войников. Маргариди ни уверява: „Мосьо, медам е медмуазел, тряба да знаете, че днес сички свят крачи с гигантски крачки към прогреса, и цивилизацията у сичките нации е достигнала върха си, сал вий сте останали в темотата; сичките вървят из пътя на цивилизацията и от ден на ден стават по-цивилизовани, сал вий стоите и не щете да са цивилизовате. Кога е тъй, както сте хвърлили потурите, фермените и дългите джобета, па сте облекли панталони; тъй също тряба да махнете тези просташки хора и да ги заместите с европейските дансове. Тогаз, който европеец ви види, ще рече: браво, и тез хора стъпали в пътя на цивилизацията.“ Маргариди имаше отношение и към жените: „ЗА ЕДНА ЦИВИЛИЗИРАНА ДЕМУАЗЕЛА СРАМЪТ ЗНАЧИ НУЛА, НИТО ИМА ИДЕЯ ЗА СРАМ.“ Вижда се, че около Терзиев има много демуазели. Стане ли той кмет, София ще се управлява от цивилизирани демуаз