Космически юбилей. Московският планетариум навърши 95 години
Московският планетариум стана на 95 години. Почти цял век Московският планетариум служи като „прозорец към Космоса“, където всеки може да се почувства като част от огромната Вселена, съобщи aif.ru.
Когато „Космическият център“ е открит в света има само 12 планетариума. Отначало ученици, студенти, любители на науката и обикновени граждани идват тук само за да гледат звездите, които проекторът показва точно под купола.
Постепенно с времето програмата на планетариума се разширява: звездите започват да трептят, появяват се облаци, комета, полярни сияния, звездопади, слънчеви затъмнения, представена е ракетата на Циолковски, организират се лекции и кръжоци.
Планетариумът е много пъти реконструиран, днес той е най-технически оборудваният астрономически център и единственият комплекс с класически и интерактивни музеи, две обсерватории, открита астрономическа платформа, 4D кино и две звездни зали в света.
В планетариума редовно се разработват нови екскурзионни и образователни програми, нови експонати, има лекции на известни учени и се показват най-нови технологии.
Идеята за изграждането на планетариум в Москва принадлежи на директора на Института „Карл Маркс и Фридрих Енгелс“ към Централния изпълнителен комитет на СССР и Главната наука на Народния комисариат на просвещението на РСФСР Давид Рязанов. Московският градски съвет подкрепя инициативата му и отпуска 250 хиляди рубли за строителство. Мястото за изграждането на планетариума е избрано в покрайнините на Москва. Там, където се намира днес, през 20-те години на миналия век е имало пустеещ парк и зеленчукови градини.
Московският планетариум отваря врати за посетители на 5 ноември 1929 г. Първият камък е положен на 23 септември, в деня на есенното равноденствие, разказа за aif.ru научният директор на Московския планетариум Фаина Рубльова. По думите й това е станало не случайно.
„Дата не е избрана случайно. Строителните работи започнаха в деня на есенното равноденствие. Нека ви напомним, че то се нарича още „есенна точка“. На 23 септември Слънцето пресича небесния екватор и се премества от северното небесно полукълбо към южното. Изгрява на изток и залязва на запад, като е 12 часа над и 12 часа под хоризонта. Денят е равен на нощта. В северното полукълбо е астрономическа есен, а в южното – пролет. В деня на равноденствието Слънцето огрява еднакво северното и южното полукълбо. Линията на деня и нощта минава през полюсите на Земята, точно по меридианите“, разказа още Рубльова.
По думите й след есенното равноденствие продължителността на дневните часове на географската ширина на Москва започва бързо да намалява. За три месеца губи 5 часа. На 23 септември продължителността му е 12 часа, а на 21 декември е само 7 часа.
„Вече 95 години в Московския планетариум светят звезди. Всеки ден посетителите са добре дошли тук, за да им разкажем за удивителната красота на света около нас, за безкрайността на Вселената“, сподели Фаина Рубльова.
„Известният съветски космонавт Алексей Леонов е казвал, че пътят към Байконур за нашите космонавти започва в Московския планетариум“, разказа Фаина Рубльова. „За тях имаше специални часове по небесна навигация. Водещи специалисти изнасяха лекции на космонавтите. За целта те оставаха допълнително, след като всички посетители напуснат планетариума”, сподели още тя.
По думите й Московският планетариум може да се счита за мястото, където се е раждала съветската школа по ракетостроене. Тук са се провеждали курсове по инженерство и дизайн. Първите ракети с течно гориво също са произведени в сутерена на планетариума. Първата двустепенна ракета е построена в планетариума и след това е тествана в района на Останкино.
