Макао – земя, отвоювана от морето
Макао е със статут на специален административен район на КНР, организиран по принципа „Една държава, две системи“, и много от елементите на предишното държавно устройство, включително валутата, са запазени за срок от 50 години – до 2049 г. Разбира се, това звучи малко необикновено, като се има предвид, че цялата територия на полуострова (разположен в устието на Перлената река при вливането й в Китайско море) е едва 32,9 кв. км, заедно с двата малки острова – Тайпа и Колоан, свързани със сушата с мостове, дълги между 2,5 и 4,5 км.
Ако погледнем назад в историята, ще открием, че в началото тази територия е само малко островче, където всеки метър земя се отвоюва с много труд от водния „коктейл“ море – река, докато накрая, през 17-и век, територията се свързва със сушата във вид на познатия ни днес полуостров. В продължение на няколко века португалските пришълци успяват да превърнат невзрачното рибарско селище в крупен търговски, бизнес и пристанищен център, като не забравят, разбира се, за развлечението на гостуващите – главно големи казина и вариетета, известни в целия Азиатски регион.
Ето защо преди да говорим за културно-историческите паметници в този район на Китай, би трябвало да споменем, че това и до днес е изключително подходящо място за бизнес туризъм, за запознаване с възможностите за търговски дела не само в Специалния административен район, но и в цял Китай.
Макао се намира на южното крайбрежие на Китай, на 60 км западно от Хонконг, от западната страна на устието на Перлената река. Той е заобиколен от Южнокитайско море на изток и юг и граничи с град Джухай в Гуандун на запад и север. Територията се състои от полуостров Макао, Тайпа и Колоане.
Полуостровът е с изключително мек, субтропичен и влажен климат и е благословена зона за любителите на слънцето, силната топлина и прохладата на морските води. Иначе, повечето от територията е активно застроена, почти няма земеделски земи, пасища и гори. Но за сметка на това зелените площи заемат 22,4 процента от общо взето равнинната територия. Максималната височина над морското равнище е едва 172,4 м.
Както навсякъде из огромен Китай, и тук има много следи от хилядолетното присъствие на човека.
Най-старите намерени следи от Южнокитайска култура, датираща от 4 – 2 хиляди г. пр. н. е. са на остров Колоан – 3000 г. пр. н. е. Още от времето на династията Цин (221 – 206 г. пр. н. е.) територията на Макао е част от провинция Гуандун. Пристанищата на полуострова и двата острова са използвани най-вече от търговски кораби, плаващи между Гуанджоу и Югоизточна Азия още през пети век. През 1277 г. в Макао търсят убежище представители на китайската династия, и техни приближени и служители, избягали на юг от настъпващите монголски орди. Именно те формират първите постоянни селища (освен пристанищните зони) и успяват да се задържат дълго тук.
В този период е издигнат и най-старият храм Уанся, посветен на будистката богиня Гуанин. Впоследствие към тази територия проявяват все по-голям интерес главно като търговско тържище хора от южните китайски провинции.
В епохата на династията Мин (1368 – 1644) на полуострова мигрират рибари от различни части на провинциите Гуандун и Фудзиен.
В началото на 16-и век Макао е малко селище. В 1513 г. португалците разтоварват стоки за първи път тук в устието на Перлената река. Опитите на европейци да се заселят по други острови край южното крайбрежие на Китай се провалят, но Макао е във възход. Португалия го използва като база за правене на бизнес с Гуанджоу и с други райони на Китай, както и с Япония. Макао се превръща в постоянен център за португалски и китайски търговци. Развива се активна търговия с Индия и Югоизточна Азия. В 1557 г. Португалия постига споразумение с китайските власти територията Макао да й бъде преотстъпена в замяна на изплащането на ежегоден данък, като през същата година е построено укрепено селище, което се превръща в административна част от португалска Индия.
През 17-и век португалците активно отвоюват суша от морето. Бившият остров Макао се превръща в истински полуостров. Построени са масивни каменни сгради (които могат да бъдат разгледани и днес), мисионери изграждат първата болница, издигнати са катедралата „Сао Пауло“ и други интересни като архитектура сгради. Навсякъде присъства и характерната португалска „синя декорация“ – керамични плочки, изрисувани със сини флорални елементи, т. нар. азулежу.
Когато пристигнете в Макао, ще ви посрещнат хора с висок културен потенциал – съдете сами, от близо шестсотинхилядното население на полуострова 95% от мъжете и 88% от жените са грамотни. Населението на Макао изповядва католицизма, даоизма, будизма.
С население от около 710 000 души, това е най- гъстонаселеният регион в света – около 20 хиляди души на един квадратен километър. Голямата част от населението на полуострова са китайци, но също така има редица имигранти от Филипините и други страни в Югоизточна Азия. Въпреки че португалският все още е официален на територията на специалния административен район, то личностните и административни контакти се извършват предимно на китайски.
Макао е едно от най-големите в света отворени пристанища, като освен това е мощен финансов център, известен със своите казина, хиподрум, луксозни нощни клубове. На територията на Специалната административна област има трийсет и три казина. От 2010 г. хазартът носи повече от 70% от приходите в местния бюджет.
Но Макао не разчита само на „бизнеса на късмета“. Тук се произвежда и изнася текстил и текстилните предприятия внасят до три четвърти от валутните печалби на областта. Също така основно производство са и риболовът, тютюневата промишленост и др.
Туризмът представлява две пети от целия БВП на региона.
Това е 83-тата по големина икономика в света с номинален БВП от приблизително 53,9 милиарда щатски долара. Всеки посетител на полуострова може да използва богатото разнообразие от транспортни услуги. Тъй като Макао е свързан с разположения на отсрещния бряг на устието на Перлената река Хонконг, има много линии на бързоходни кораби с подводни криле. Има и редица хеликоптерни фирми, предлагащи транспорт между Макао и Хонконг. От друга страна, международното летище обслужва полети от много градове в Китай и от други страни.
Налице е нарастващата роля на Макао като финансов център.
Тук работят Националната презокеанска банка и Националната банка на Китай. Има и 20 други банки, 16 от които чуждестранни. В Макао са представени и 5 от най-добрите 500 азиатски търговски банки, включително банките „Тайфун” и „Сънхен”.
Живописният център на Макао от епохата на португалското присъствие като правило отразява сблъсъка между европейски и китайски култури и ценности. Тук осем области и двадесет и осем отделни обекта са обявени за културни ценности. Между тях може да споменем няколко португалски крепости, най-старият фар в Китай и така нататък. Много от тях още през 2005 г. бяха включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Някои от най-известните забележителности на Макао, пораждащи интерес у туристите, са кулата „Макао“, висока 223 м, руините на катедралата „Св. Павел“ – една от най-известните забележителности на Макао, която е част от обектите на ЮНЕСКО, Площадът на златния лотос и Площадът на сената, който векове наред е бил център на Макао и днес все още е популярно място, където се провеждат обществени събития и празненства.
