Метаморфозата на Ветерана – какво ти става, др. Овчаров!?

Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря!
„Корнелия, не мисли, че си най-умната. Не можеш да вървиш напред, като отваряш непрекъснато фронтове. Не можеш да вървиш и на инат… Аз бях дотук” – Румен Овчаров, 15 октомври 2017 г.
„С Нинова БСП няма път напред… Корнелия, ти тръгна за лидер като алтернатива на Сергей Станишев, не ставай нов Станишев. Репликата, че няма кой да те смени, е най-голямото доказателство, че си за смяна… Трети противоуставен мандат на Нинова ще бъде тежка политическа грешка. Единственото нещо, което трябва да прави сегашното ръководство, е да подготви прехода към ново… Доверието движи политиката, подкрепял съм Корнелия, но за съжаление, с Корнелия по-добър резултат няма да имаме… Нинова загуби повече избори, отколкото всички председатели преди нея, взети заедно… На тези местни избори имаме 250 съветници по-малко, в цели региони БСП я няма въобще на политическата карта, а някои от кметовете, които сегашното ръководство брои – не са на БСП“ – Румен Овчаров,20 януари 2024 г.
„Дали това са нещата, които държат БСП жива? Не. Каузата е. Битката за съседа, за другаря, другия до теб, солидарността. Истината и борбата за това, което казваш и обещаваш, да стане реалност. При това, жертвайки нещо от личното си. Това са нещата, които държат БСП жива толкова време на политическата сцена“ – Румен Овчаров, 26 февруари 2024 г.
Кой не знае другаря Румен Овчаров?
В 133-годишната история на БСП малцина са тези, които са били фактори толкова дълго време, колкото Румен Овчаров. Той е на власт в БСП още от далечната 1996 г. – заместник-председател на Комитета по енергетика и министър на енергетиката в кабинета „Виденов“, депутат в няколко мандата на парламента (от 1997 до 2013 г.), министър на икономиката и енергетиката (там негов заместник е неизвестната към онзи момент в БСП бивша шефка на „Техноимпекс“ Корнелия Нинова). След публичен скандал, довел до оставката му, става шеф на Бюджетната комисия в Народното събрание по времето на управлението на кабинета „Станишев“. Председател на БСП – София, от 1999 г. до 2012 г. Член на Националния съвет на партията от 1996 г. до момента, заместник-председател на БСП от 2000 до 2007 г., а след това член на Изпълнителното бюро. Извън чисто партийната си дейност дълги години Овчаров е представител на държавата в петролния гигант „Лукойл“, назначен от кабинета „Борисов“… Нищо, че Овчаров е голям борец с модела „ГЕРБ“ и заклеймява всички, които влизат в съглашения с него – но явно в „Лукойл“ и в бизнеса може!
В историята на партията той е и човекът, който има най-много прякори – не, не са партизански нелегални имена, нито приятелски комсомолски закачки от бригадирското движение, а именно прякори, които най-ясно характеризират ролята му във връзката между бизнеса и политиката, или накратко – в задкулисието. Прякори като тези, с които се закичват героите на родния ъндърграунд, които подсказват някои физически черти на „героя“ или пък елементи от неговите бизнес занимания – като „Еврото“ или „Нотариуса“ например!
Та ето и неговите прякори. Най-старият и известен датира от 2006 г.: „Р. Овч“ – стана популярен около едно писмо на тогава обвиняемия за източване на дружеството шеф на „Топлофикация“ Вальо Топлото. „Дългия инкасатор“ е прякор като награда за цялостно творчество в областта на енергетиката – като министъра или депутата, който най-добре знае къде, как и защо текат паричните потоци в тази най-доходоносна част от родната икономика.
Най-новият (засега) прякор е „Другаря Магнитски“ – заради санкционирането му от Съединените щати за корупция. В този списък той си прави компания с топ политици като Делян Пеевски и Владислав Горанов, с хора от енергетиката, спецслужбите и съдебната система… Според Министерството на финансите на САЩ (10 февруари 2023 г.) бившият енергиен министър Румен Овчаров „многократно е участвал в корупционни договори в сферата на енергетиката с руски енергийни компании, получавайки подкупи и други облаги в замяна на договори с фиксирана цена за руски газ и ядрено гориво и договори за поддръжка на АЕЦ „Козлодуй“. Овчаров е получил повече от 5 милиона евро в офшорни сметки, откакто е бил министър на енергетиката“. Въпреки че Овчаров енергично отрича, че има милиони в офшорки и даже ангажира Конгреса на БСП да го защити, е ясно, че Вашингтон казва нещо, което знае – в страната на неограничените възможности всичко може да избегнеш, освен данъците и смъртта. Чичо Сам следи паричните потоци и никога не говори празни приказки по тези теми.
Защо напомняме всичко това!?
Защото Овчаров, който иначе обича да играе ролята на ментор и коректив в БСП, но за няколко години се обърна не на 180, а два пъти по 180 градуса – от покровител на Корнелия Нинова до неин върл критик, а днес – отново до мощен глашатай на опорките, написани и тиражирани на „Позитано“ 20 или в тайната политологична лаборатория на приближения до Нинова бивш шеф на младежкото СДС Калоян Методиев – този път срещу Софийската градска организация на БСП и нейния председател Иван Таков. Подобни политически пируети, направени именно от ветеран прагматик като Овчаров, значат едно – там някъде е скрит личен или икономически интерес. Какъв? Ще се разбере скоро!
Овчаров здраво громи Таков и столичните социалисти за мнима колаборация с ГЕРБ в общината, не бащински, а по “ниновски” – лъжливо, дребнаво и коварно!?
Обвинява ги за пропиляното доверие в партията, макар че колко процента загуби БСП след неговото участие във властта и след скандалите, в които бе главен „герой“? При това – след като само месец по-рано в прав текст каза една истина – че погромът в БСП е резултат от действията на Нинова, че именно с нея път напред БСП няма. Или пък, че партията върви с Нинова към задънената улица… Овчаров има интерес от кадруване, например в европейската листа, която на тези избори ще е много къса – едно, максимум две места. Ако не за себе си, то за някой близък, например за дъщерята Теодора. Или както се казва – колкото листата е по-къса, толкова напъването е по-силно…
Обвинява ги в таен сговор с ГЕРБ и тайни сглобки в Общината, но нали именно когато той бе шеф на БСП – София, а Стефан Софиянски беше кмет, заработи прословутият модел „Софиянски“, в който за всеки общински съветник имаше по нещо – за тези от мнозинството повече, но и за опозицията (тогава представлявана от него като шеф на БСП – София) – също апетитни хапки – бордове на директорите на общински дружества, участие в общинската приватизация, синекури в районните администрации, свързани със съответните преки (тлъсти заплати) и непреки (комисиони и рушвети) благини от подобно поделяне на властта. И именно защото точно тогава БСП за пръв път влезе в подобни договорки, а авторството на Овчаров е безспорно – то по-точното име на модела е… модел „Софиянски – Овчаров“ и е време да го наречем точно така!
Корнелия – беше казал преди 7 години Овчаров – си създава фронтове и това пречи на БСП да върви напред. Така е, спор няма! Но защо сега Овчаров, вместо да спре своята бивша заместничка, е застанал на амбразурата на най-новия фронт – срещу Софийската организация, която е най-мобилизирана и многочислена в цялата БСП – с кандидат-кмет като Ваня Григорова, който загуби (а може би му бяха откраднати) изборите с едва 4500 гласа, при положение че БСП от 33 години не е печелила кметското място в столицата. С младо и мотивирано ръководство, с широка лява коалиция. И въпреки (или поради!) това Нинова с помощта на Овчаров организира истински погром – с пълен цикъл отчети и избори и с обезглавяване на 24 районни организации, на Градския съвет на БСП, на техните членове и членовете на техните контролни комисии – хаос, очевидно разцепление и разделение точно преди европейските избори. А може би целта е връщането на Овчаров или на негово протеже начело на БСП – София?
Повтаряйки опорките „методиевки“, Овчаров казва, че БСП се бори с модела „ГЕРБ“ и в София предателите от местното ръководство са се продали на политическите брокери, но сам забравя, че в неговото обкръжение също имаше известни политико-икономически брокери.
Щом заговорихме за обкръжението на Р. Овч., нека не забравяме и най-важното, което той отлично знае по собствен опит – както в бизнеса и обществените поръчки е най-важно кой отваря офертите и кой ги чете, така в политиката е най-важно кой брои бюлетините. В София това ще е назначената от Нинова Анна Янева. Бившата служителка в „Нармаг“ и комсомолска функционерка има интересна и богата биография след 10 ноември 1989-а – била е главен секретар на Комитета за мирно използване на атомната енергия, заместник-министър на икономиката и енергетиката в кабинетите „Станишев“ и „Орeшарски“, софийски депутат от БСП, наследява Овчаров за кратко като столичен лидер на червените, а после е член на КЗК – един от най-важните регулатори от онези, заради които сега в сглобката буквално ще се избият. И на всички тези апетитни постове Анна Янева е назначавана с личната протекция на другаря Овчаров, на когото е вярна сянка вече 30 години. Тоест, с Анна Янева начело Овчаров си взима отново БСП – София, което може би е целта – за редене на листи, за кадруване, за участие в схеми… все неща, в които Ветеранът Р. Овч. е истински корифей.
И че ако БСП бе влязла в сглобка с ГЕРБ или ПП-ДБ само в София, то с мед да я намажеш. Но нали Нинова беше вицепремиер в кабинета на Кирил Петков с ПП и ДБ, нали тя предложи за председател на Народното събрания знаковия гербаджия Вежди Рашидов, а на същия принцип (най-възрастния съветник) предложи яростната костовистка Грети Стефанова за председател на Столичния общински съвет. При това я предложи не след осем поредни провалени гласувания, а още след първото! А нали БСП е подкрепила или работи с ПП-ДБ или с ГЕРБ в много други общини. Ето няколко примера – на 2 ноември 2023 г. Изпълнителното бюро в София иска, но местната структура отказва да подкрепи ПП-ДБ в старата ни столица. Тогава пратеният да въведе ред Кристиан Вигенин казва на търновските социалисти, че „всяка община решава за себе си“. Ето още един пример – в Сопот на 10 ноември м. г. Общинският съвет с гласовете на БСП подкрепя кандидата на ГЕРБ за председател на Общинския съвет, макар че ГЕРБ има едва двама общински съветници. Трети пример – подобно нещо става в родната община на другарката Нинова – Мизия, където БСП подкрепя кандидат на ГЕРБ за шеф на Общинския съвет.
Но връх (или дъно – според гледната точка!) на метаморфозите на Овчаров е призивът му да… “жертваме личното си“ в името на партията и идеята. Звучи чудесно и е истина, защото за 133 години в историята на БСП има хиляди хора, които са жертвали личното за идеала – борили са се за трудови права и социална държава, срещу фашизма и в Отечествената война, като скромни труженици са работили за държавата, за индустрията и земеделието, да пратят българин в Космоса, да изградят АЕЦ „Козлодуй“ и енергетиката, която хора като Овчаров експлоатират бясно, в културата и образованието, в спорта… Но Румен Овчаров да го казва – това е най-тежката подигравка. Защото точно (по неговите думи) след 10 ноември 1989 г. имаше „надежда, ентусиазъм, възможност за промяна и възраждане на партията. Надеждата за промяна и възраждане на партията беше много бързо смачкана, много бързо стъпкана“… Така е, но това се случи именно заради такива политически и икономически играчи и тарикати, които разпределяха с години бордовете на общинските фирми и комисионите в енергетиката.
Политически брокери като Овчаров и Корнелия Нинова се подиграха с вярата и морала на обикновените социалисти и подрониха доверието и някога милионната партия днес е пета сила с 200 хил. електорат, която вместо алтернатива ражда злобни скандали и вместо единство затъва в лични конфликти.
Затова не на нас и не точно от Вас, др. Овчаров, приемаме “уроци по морал”. Може би е по-удачно да последвате примера на друг ветеран – Бриго Аспарухов, който събра сили и се разграничи от пагубното ръководство на самозабравилия се “лидер” Корнелия Нинова!