Никола Кофарджиев. Идеалистът! Революционерют!

На 30 октомври 1931 г. към 10 часа вечерта се разнасят пушечни изстрели по ул. „Дебър“. Кварталът е в тревога. Пукотевица, фучат полицейски камионетки, блокада. Още същата вечер като мълния се разнася сред комунистите и комсомолците, сред работния народ в София злокобната вест: секретарят на БКП Никола Кофарджиев  е убит из засада. Остра болка прониза нашите сърца, препълваше се душата ни с жал, омраза и воля за отмъщение. А българската буржоазия ликуваше, тържествуваха палачите от Дирекцията на полицията, очакваха щедри парични награди. Като хиени те се нахвърлят, върху безжизнения труп на убития герой,, за да търсят в него документи. След това задигат безжизненото му тяло и тайно от народа го погребват. На 5 ноември с. г. в, „Утро“ с присъщия цинизъм на неговите редактори и издатели писа, че „тленните му останки са били отнесени на гробищата още в 5.30 часа от …органи на III полицейски  участък. Полицията е постъпила тъй, за да предотврати евентуални демонстрации“.   Убийците му стават и негови гробари !

Тежко отекна смъртта на Кофарджиев в редиците на БКП и световното комунистическо движение.

ЦК на БКП и ЦК на БКМС издадоха другарска жалейка, с която призовават трудещите се на смела и решителна борба  за събаряне на кървавия фашизъм. Протести валят в Министерския съвет от градове и села. В Народното събрание високо протестира парламентарната група на Работническата партия.

ЦК на БКП се обръща с писмо до комунистическите партии в света и цялата световна демократическа общественост с предложение да протестират против убийствата в България и да искат от правителството и царя да спрат терора над трудещите се в страната.

От съветската страна долитат първите протести. Във в. „Правда’“ от 11 ноември 1931 г. Георги Димитров, Васил Коларов, Биерут, Бела Кун и други ръководители на Комунистическия интернационал пишат:  „Загина твърдият революционер, смелият организатор, талантливият растящ млад вожд На компартията и масовото революционно движение в България, израснал в условията на революционното подполие. … Всякога в нас ще живее викащата ни към борба памет на жизнерадостния и любим другар, на нашия незабравим и незаменим Сашо“.

От изпълкома на Комунистическия младежки интернационал (КИМ) пишат: „Палачите изтръгнаха от редовете на международното революционно движение твърд борец. Загина Сашо — член на Изпълкома на КИМ, издигнат от революционната борба на поста секретар на ЦК на БКП. Неговият живот и борба е пример за стотици и хиляди млади борци на революцията“.

От Германия остро протестира от името на своите 800 000 члена пред българското правителство германската секция на МОПР.  А „Ди роте фане“, централен орган на ЦК на ГКП, с безгранично възмущение писа: „Българската столица София отново е арена на полицейска сеч … Убийството на нашите другари предизвика дълбоко възмущение в средите на работническата класа“. Във Виена работниците устройват голямо протестно събрание по повод убийството на Сашо. От името на парламентарната група на Чехословашката комунистическа партия Клемент Готвалд внася в Чехословашкия парламент интерпелация до министъра на външните работи Едуард Бенеш, с която иска чехословашкото правителство да се застъпи за жертвите и да протестира против терора в България. Централният комитет на Полската комунистическа партия изпраща телеграма до ЦК на БКП, с която му изказва дълбоко съболезнование и енергично протестира против злодеянието, извършено над секретаря на партията. Възмутена е и европейската демократична и миролюбива общественост. Протестни телеграми изпращат до  българското правителство Анри Барбюс и Ромеи Ролан от Франция, Клара Цеткин от Германия, протестират юристи, учени и писатели от  други европейски страни.

След убийството на Кофарджиев ЦК и задграничното му бюро в Москва предприеха широка акция за популяризиране делото на Кофарджиев, за възпитание на партийните и комсомолските членове в дух на безгранична преданост към партията и народа, на смелост, решителност и самопожертвувателност в борбата за победата на социалистическата революция в нашата страна.

Централният комитет проведе в партията кампания, наречена „Сашов набор“ за записване на нови членове, наименувана беше на негово име една от най-крупните нелегални печатници на партията, а задграничното бюро издаде през 1932 г. в СССР брошура „Лични спомени“, написана от Сашо през 1925 г. в Ленинград и сборник от избрани произведения „В бой за болшевизъм“. На руски език — както съобщава „Работнически вестник“ (бр. 5, октомври 1933 г.) — московското издателство „Молодая гвардия“ е издало биография на Кофарджиев, написана от негови другари. „Книжката — информира вестникът — е разпространена в стотици хиляди екземпляри сред партийците и комсомолците в СССР.

БКП винаги високо цени заслугите и целокупното дело на своя секретар, макар че той като секретар на БКП плати в „духа на времето“, както се казва, немалка дан на редица грешки от левичарско-сектантско естество, които сега вече са напълно изяснени.

„Син на ленинската епоха — писа „Работнически вестник“, бр. 5 от октомври 1933 г. — в Международното революционно работническо движение, епоха на международната пролетарска революция, открита от империалистическата война и Октомврийската революция, активен участник в Септемврийското въстание, строител на нелегалната комунистическа партия и нелегалния Комсомол в следсептемврийския период, неустрашимо и винаги в най-предните редици на партията и Комсомола в периода между двете вълни на революцията след 1923 – 1925 година, — Сашо израсна и се оформи като един от най-крупните водители и организатори на Българската комунистическа партия. Животът, пътят и революционната дейност на Сашо бяха неразривно свързани с пътя и развитието на партията и Комсомола на най-крупните преломи на класовата борба след войната. Затова именно така близко и така ярко живее фигурата на Сашо между нас.“

А в „Работническо дело“ от 11 май 1964 г. неговият боен другар в ЦК на БКП Благой Попов писа: „Той загина едва навършил 27 години, но остави дълбоки и трайни следи в народната душа […] С последни усилия се повдига (след като е тежко ранен — б. м.) на една ръка и извиква: „Да живее партията!“, и стреля в челото си.

Така завърши своя славен живот прекрасният и любим партиен деец, секретарят на ЦК на БКП Никола Кофарджиев.“

Източник: Годишник на Музея на революционното движение в България, София, 1967 г.