Полк. Цветко Цветков за ген. Димитър Стоянов: Той бе патриот и реформатор в МВР
ЗЕМЯ продължава публикуването на спомени за големия патриот, държавник и дългогодишен ръководител на МВР ген. Димитър Стоянов
Полковник Цветко Цветков (1943 – 2011) е завършил математика в СУ „Климент Охридски”. Заемал е редица ръководни длъжности в системата на МВР, заместник-началник на Шесто управление, отговарял е за информационно-аналитичната дейност в министерството, бил е секретар на МВР (1995 – 1996). Автор е на много публикации по проблемите на националната сигурност и на няколко публицистични и поетични книги. Бил е член на Националния съвет на БСП.
На 8 ноември, ако беше жив, Димитър Стоянов, бившият министър на вътрешните работи, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, щеше да навърши 95 години. За съжаление, сега ще ги отбележим със спомени за него, живота и дейността му. В историята на България няма друг министър на вътрешните работи, който да е оцелял на този държавен пост почти 16 години. Използвам символната дума „оцелял”, защото тя най-добре и най-кратко характеризира най-ветровитото управленско място. Министерството на вътрешните работи беше и е система, която опира до всичко в обществото и държавата. Като се почне от ежедневната грижа за живота и спокойствието на гражданите и се стигне до сигурността на обществото, държавата и нейната външна и вътрешна политика. Министерството на вътрешните работи е може би най-чувствителният сектор от управлението, в който се фокусират отношенията власт – гражданин. Защото бедността, безработицата и престъпността обвързват най-пряко човека с неговата социална сигурност. Силният министър на вътрешните работи може да организира смяната на всяко управление на държавата. Вярно е, че без военните това е трудно изпълнимо. Но няма подготовка за каквато и да е промяна в държавата, която може да убегне от информационните възможности на спецслужбите и полицията. Често се казва, че вътрешният министър е най-информираният човек в държавата. Това не е точно. Самото държавно управление, ако е сериозно, се крепи на три кита: информация, решения и налагане на изпълнение на решенията. Министерството на вътрешните работи и неговият министър опират и до трите. Те могат да подпомогнат управлението, могат и да му пречат. С което да подготвят пряко или непряко всяка негова промяна или смяна. Стига да прозират и оценяват кое е добро за държавата и обществото. А не за отделни групи и личности в тях. Главното за всяко управление е да не изостава от времето, в което живее и се развива светът. Силно е това управление, което реформира системите и подсистемите в държавата в съответствие с изискванията на развитието.
Споделям тези бегли разсъждения, защото за Димитър Стоянов е писано и казано немалко, но почти нищо не е споменавано, че той беше реформатор. Стремеше се да внася дела на МВР за изграждане политиката на държавата и да променя самото министерство така, че то да изпълнява функциите си по възможно най-добър начин за осъществяване на тази политика. За него достатъчно и вярно е казано, че е изключителен патриот, предан на идеите и на корена си, човек на дълга и отговорността, работохолик, човек твърде скромен за възможностите, които е имал, любещ съпруг, баща и дядо. Но той нямаше да се задържи 16 години начело на МВР, ако наред с всичко това не беше модерен реформатор.
Помня го от първите му дни като министър, когато влезе в малката стаичка на секретарите на Районния комитет на ДКМС – МВР, та до срещите ни в кабинета му като член на Политбюро на ЦК на БКП. Той винаги се стремеше да опознае отблизо проблемите, да ги погледне през знанията и възможностите на по-широк кръг професионалисти, за да прави политика и да взема решения. Работил съм с повече от 10 министри на вътрешните работи. Реформатори бяха трима – Ангел Солаков, Димитър Стоянов и Атанас Семерджиев. Сред тях Стоянов имаше най-много време за реформиране на МВР и най-малко търсеше показността на всяка цена в тази сложна дейност и лична полза от нея. По негово време, още през 1974 г. се започна и завърши мащабна реформа на милицията (сега полиция). Той разбираше, че тя е лицето на МВР, контактува всекидневно и пряко с хората. И е най-широкият фронт на борба с престъпността, охраната на държавата, обществото и гражданите, извършването на ред административни услуги. До последния си ден като министър и след това не преставаше да се грижи за милицията и за пожарната безопасност.
Димитър Стоянов успешно разви внедряването на съвременната наука, техника и технологии в МВР. Информационните системи, компютризацията, информатиката, анализът и прогнозирането в МВР изпревариха всички останали държавни системи. В дейността на спецслужбите се развиха поновому направленията, свързани с подпомагането на икономическата и научно-техническата политика на държавата, участието й в международното разделение на труда.
Той полагаше постоянни грижи за усъвършенстване на нормативната база в МВР и на законите, които уреждаха функциите и отношенията на министерството с държавата и обществото, в сътрудничество с други страни.
След 1987 г. Димитър Стоянов поде мащабна реформа на спецслужбите. За съжаление, поради динамиката и скоротечния хаос на развитието тя остана като неосъществен проект. Това и до днес се отразява на системата за национална сигурност и постоянната недовършеност на идеите за реформирането й. Много е изговорено, написано и разследвано за т. нар. възродителен процес. Историята тепърва ще си каже тежката дума по него. Димитър Стоянов в единствената видяла бял свят негова книга „Заплахата” с подзаглавие „Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България” прави добър опит да повдигне завесата като историк и държавник.
Малцина знаят, че Тодор Живков взема решенията си за „възродителния процес” след запознаване с докторската дисертация на бивш партиен деец в Родопите, впоследствие завеждащ отдел на ЦК на БКП. И след анализ и прогноза за възможните развития на историческите етнически отношения на Балканите при ново развитие на световните процеси. Може би чрез този „възродителен процес” България е извървяла преди другите балкански страни по безкръвен начин и с най-малко сътресения за държавно и национално образуващите фактори онзи път, който изминаха СФРЮ, Македония, Албания.
Димитър Стоянов беше предан до края си на левите идеи за развитието на България. Като историк и изключителен родолюбец, той вярваше, че социалното начало е спасително за държавата, обществото и гражданите. В редица наши срещи и многочасови разговори той е споделял грижата и виждането си за настоящето и бъдещето на социалните идеи и лявото политическо пространство. Той не можеше да си представи левицата и БСП без адекватни идеи, съзираше опасността от затъване в динамиката на ежедневните проблеми и припрения политически прагматизъм. Сигурно го идеализирам юбилейно. И на него нищо човешко не му беше чуждо. Но скромността му и дълбоките му народностни корени не му позволяваха да „преяжда” – нито с власт, нито с възможностите, които тя дава.
Силен и мащабен политик и държавник. Живя с времето си като такъв. И си отиде вглъбен в това време, вглъбен през него и настоящето да прозре в бъдещето на България. Която бе всичко за Димитър Стоянов.
