Президентът: Нищо не отблъсква повече гражданите от гледката на представители на купения вот, които решават съдбата ни
Обществото ни очаква борбата с купения и контролиран вот да не се свежда само до дилърите на гласове, а и да се обърне внимание и по-нагоре – към тези, които се ползват от техните услуги и съответно дават парите. Това заяви държавният глава Румен Радев пред представители на институциите, отговорни за подготовката на предстоящите избори за Народно събрание и за гарантирането на честността на вота, на среща в президентската институция. В нея се включиха служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, определен от Министерския съвет за координатор на организационно-техническата подготовка на изборите, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на електронното управление Валентин Мундров, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, председателят на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова и Георги Георгиев – заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Държавният глава заяви, че изобилства информацията за действия, които най-общо могат да се сведат до купуване на вот за предстоящите избори. В тази насока постъпват и сигнали в президентската институция. По думите на Румен Радев действията, свързани с купуването на гласове, дискредитират не само идеята за демокрацията, но и делегитимират институциите, още преди да са избрани. „Появиха се характерни имена и прякори, злощастно известни от недалечното минало“, заяви президентът и посочи, че нито един сигнал за купен и контролиран вот не следва да бъде оставен без убедителен отговор. Във връзка с разпространяваните списъци с имена за купуване на гласове Румен Радев каза, че трябва да се установи дали информацията отговаря на реалността и ако съответства и са събрани данни, от прокуратурата се очакват безкомпромисни действия. „Самият факт, че гражданското общество вече се надига, започва да събира, обобщава и представя информация на институциите, означава, че гражданската търпимост по отношение на честността в изборния процес явно достига до някакъв предел“, заяви държавният глава.
Президентът очаква убедителни действия не само за довереното изграждане на изходния код на машините, но и за изграждане на доверие на българските граждани към изборния процес от страна на всяка една отговорна институция. „Ние трябва да направим така, че не само в следващото Народно събрание, а и в никой български парламент да не влизат представители на купения и контролиран вот“, заяви Румен Радев.
„Изправени сме пред дълбок обществен проблем – политическата криза, която няма да намери разрешение, нито ще имаме правителство и парламент с достатъчна легитимност и „срок на годност“, докато не се повиши избирателната активност“, каза президентът Радев по време на срещата. Държавният глава посочи наличието на различни фактори, които влияят на избирателната активност, но постави фокус върху действията на институциите за гарантиране на честността на вота. „Нищо не отблъсква повече гражданите от урните и политиката, както доказателствата особено ако се извършват пред тях, за купен и за контролиран вот, и както когато виждат, че представителите на този вот се докопат до българския парламент и започнат да се разпореждат с тяхната съдба“, заяви Румен Радев. Президентът допълни, че институциите трябва да положат всички усилия, за да ограничат максимално купения и контролиран вот, защото той е сред тежките „заболявания“ на нашия политически процес и институциите трябва
По време на срещата президентът постави въпроси за машинното гласуване – за контрола от страна на държавата във връзка с дейността на частните фирми за съхранението на машините и сигурността на техния софтуер, за флаш паметта на устройствата и съответствието с изборните протоколи. Вицепрезидентът повдигна темата дали МВР разполага с информация кой покрива бързите кредити и заеми към магазини, свързани с купуването на гласове, както и кои са партиите, които търгуват с вота на хората. Според Илияна Йотова се наблюдава тенденция в общественото пространство, която цели гласоподавателите да се откажат от машинното гласуване.
