Северозападната крайбрежна провинция Ляонин
Ляонин се намира на северния бряг на Жълто море и е най-северната крайбрежна провинция на Китайската народна република. Провинцията граничи с Жълто и Бохайско море на юг, Корея на югоизток, провинциите Дзилин на североизток и Хъбей на югозапад и автономния регион Вътрешна Монголия на северозапад. Река Ялу бележи границата на провинцията със Северна Корея, вливайки се в Корейския залив между град Дандон в Ляонин и Синъйджу в Северна Корея.
В провинцията има няколко големи добре индустриални града, преживяващи впечатляващ растеж в последните години. Такива са Шънян (Мукден) – столицата на провинцията, Далиен, Фушун и Аншан.
Провинция Ляонин може мислено да се раздели на три приблизителни географски региона: планините на запад, равнините в средата и хълмовете на изток.
Височините на запад са доминирани от планините Нулуерху, които следват границата между Ляонин и Вътрешна Монголия. Целият регион е осеян с ниски хълмове. Тясна ивица от крайбрежни равнини, известна като коридора Ляоси, свързва басейна на река Ляо със Севернокитайската равнина, която завършва при Шанхайския проход на Великата стена.
Централната част на Ляонин се състои от басейн, пресечен от реките Ляо, Даляо и техните притоци. Този район е предимно равнинен и ниско разположен.
Източната част на Ляонин е доминирана от планините Чанбай и Цианшан, които стигат до морето, за да образуват полуостров Ляодун.
Ляонин има континентален мусонен климат и валежите са средно около 440 до 1130 мм годишно. Лятото е дъждовно, докато останалите сезони са сухи.
Температурите и валежите варират в зависимост от близостта до брега. В Далиен, в южния край на полуостров Ляодон, средната януарска температура е –5° C, а тази за юли е 23° C; за Шънян, в Централен Ляонин, съответните средни температури са –12° C и 25° C. Средните годишни валежи са около 50 до 1000 мм, три четвърти от тях падат между юни и септември и почти никакви от декември до февруари. Летните валежи често са проливни, но навсякъде недостигът на пролетни валежи води до недостиг на вода над културите.
По-голямата част от ландшафта на централните равнини се състои от обработваеми ниви. Дивите животни са малко, с изключение на гризачите. Горите, които остават предимно от източните страни на хълмовете, съдържат брези, липи, брястове и борове, заедно с типичните манджурски дървета – дъбове, ябълки и ясени. От западните страни дърветата са оскъдни. Въпреки оскъдното разнообразие от диви животни, природният резерват, съсредоточен върху планината Лаотие, в южния край на полуострова, е основна спирка за пътуващи на юг мигриращи птици от Североизточна Азия през есента. Хиляди птици от повече от 200 вида, включително червени жерави и патици мандаринки, почиват там, преди да отлетят на юг.
В Ляонин по-голямата част от населението принадлежи на ханския етнос.
Най-голямото малцинство са манджурците, които населяват главно източната част на провинцията и на север от полуостров Ляодон. Другото значимо малцинство са монголците, които са разположени към границата на автономния регион Вътрешна Монголия на запад.
Ляонин е и една от водещите провинции на Китай в научните изследвания и образованието. Към 2023 г. два от градовете в Ляонин са класирани в топ 200 на градовете в света (Далиен 37-и Шънян 124-и) по резултати от научни изследвания, проследени от NatureIndex.
Ляонин има най-голямата и най-богатата провинциална икономика в Североизточен Китай.
Нейният номинален БВП за 2017 г. е 2,39 трилиона юана (около 354 милиарда щатски долара), което я нарежда на 14-о място в Китай. БВП на глава от населението е 54 745 юана (8108 щатски долара).
Водещите индустрии включват нефтохимия, металургия, електроника, телекомуникации и машиностроене. На национално ниво Ляонин е основен производител на чугун, стомана и металорежещи машини, чието производство се нарежда сред първите три в нацията.
Междувременно Ляонин е важна производствена база за оборудване и машини, като Шенян и Далиан са най-големите индустриални центрове.
Леката промишленост се фокусира главно върху текстилната и шивашката промишленост, която включва предене на памук и вълна, производство на химически влакна, плетене, производство на коприна и производство както на облекла, така и на текстилни машини.
Основните селскостопански продукти на Ляонин включват царевица, сорго и соя.
Регионът около Далиан произвежда три четвърти от изнасяните от Китай ябълки и праскови. Произвежда се и памук.
В голяма част от Ляонин топографията, почвите и дори климатът са доста благоприятни за селското стопанство, а степента на механизация, напояване и химическо торене е висока според китайските стандарти.
Централната равнина е най-добрият земеделски район, а полуостров Ляодон, с по-кратката си зима, има разнообразно земеделие. Фъстъците, захарното цвекло и плодовете (особено ябълки и круши) са сред основните култури в провинцията. Част от обработваемата площ се използва за култури като памук, тютюн и ябълки; останалата се използва за зърно, зеленчуци и соя.
Животновъдството и птицевъдството също са по-важни отрасли, като в южната и централната част се отглеждат предимно свине. Риболовът в Жълто море и крайбрежните аквакултури също е добре развит.
Ляонин е една от най-важните бази за производство на суровини в Китай.
Индустрии като минно дело, кариери, топене и пресоване на черни метали, добив на петрол и природен газ са от голямо значение.
Провинцията е богата на полезни изкопаеми, особено желязна руда и въглища. Освен използването им като гориво и при топене, въглищата се използват в Ляонин за производство на синтетичен петрол. Петролът се произвежда и от нефтени шисти, които се срещат в района на Фушун и в Западен Ляонин, обикновено над въглищните пластове. Петролното поле на река Ляо, разработено за първи път в края на 60-те години на миналия век, се превърна в един от най-големите производители в Китай.
Богати запаси от манганова руда са открити на запад и на югоизток. В източната планинска зона има значителни находища на бор, олово и цинк. Важни концентрации на магнезит се намират югозападно от Шънян. Има и запаси от боксит, злато и диаманти. Добива се и морска сол.
Ляонин е основен регионален производител на електроенергия.
Голяма част от нея се генерира от големи въглищни топлоцентрали в Шънян, Далиен и други градове, но все по-голяма част се произвежда от водноелектрическа енергия.
В провинцията се намират няколко особено интересни туристически забележителности.
Дворецът Мукден е построен от династията Цин, преди да преместят столицата си в Пекин. Въпреки че не е толкова голям, нито толкова известен като своя двойник (Забранения град) в Пекин, дворецът Мукден е важен за представянето на дворцовата архитектура от онова време и е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Освен това в Ляонин се намират три императорски гробници от династията Цин. Тези гробници са групирани с други гробници от династиите Мин и Цин, като комбиниран обект на ЮНЕСКО.
Планинският град Уну, обект на Когурьо, в автономния окръг ХуанренМанчу, също е част от комбиниран обект на световното наследство на ЮНЕСКО, включващ обекти в Джиан и в Дзилин.
