Сер­гей Лав­ров: Ча­ша­та с оп­ти­ми­зъм е на­по­ло­ви­на пъл­на

Гло­ба­ли­за­ци­я­та по аме­ри­кан­с­ки за­вър­ши, в про­цес е фор­ми­ра­не на нов, мно­го­по­лю­сен све­то­вен ред, кой­то не за­ви­си от дик­та­та на За­па­да. Рус­ки­ят ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти Сер­гей Лав­ров раз­ви та­зи ми­съл в сво­е­то из­каз­ва­не на меж­ду­на­род­ния фо­рум “При­ма­ков­с­ки че­те­ния”. Спо­ред пър­вия рус­ки дип­ло­мат до­се­гаш­ни­те ос­но­ви на све­тов­ния ред са под­ло­же­ни на ре­ви­зия. В съ­що­то вре­ме все по-яс­но се про­я­вя­ват кон­ту­ри­те на бъ­де­щия по­ли­цен­т­ри­чен свят.

За де­ве­ти път в Мос­к­ва се съб­ра меж­ду­на­род­ния дип­ло­ма­ти­чес­ки фо­рум “При­ма­ков­с­ки че­те­ния”. Сер­гей Лав­ров не е про­пус­нал ни­то ед­на от те­зи сре­щи, по­чи­тай­ки па­мет­та на своя учи­тел. Ев­ге­ний При­ма­ков бе­ше не са­мо из­тък­нат по­ли­тик, но и яс­но­ви­дец. Още през 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век той фор­му­ли­ра прин­ци­пи­те на бъ­де­щия мно­го­по­лю­сен свят и пред­с­ка­за ръс­та на вли­я­ние на стра­ни­те от Аф­ри­ка и Азия – то­ва дви­же­ние, ко­е­то днес на­ри­чат “Гла­са на Гло­бал­ния юг”, или све­тов­но мно­зин­с­т­во. И то­ва мно­зин­с­т­во се кон­со­ли­ди­ра тол­ко­ва по­ве­че, от­кол­ко­то За­па­дът се опит­ва да оказ­ва на­тиск вър­ху не­го. Та­ка нап­ри­мер па­лес­тин­с­ко-из­ра­ел­с­ки­ят кон­ф­ликт спло­ти Араб­с­кия свят как­то ни­ко­га пре­ди.

Се­гаш­на­та си­ту­а­ция в све­та не е по-доб­ра, от­кол­ко­то в епо­ха­та на Сту­де­на­та вой­на, ка­за Лав­ров. Спо­ред не­го САЩ и тех­ни­те съ­юз­ни­ци в опи­та си да за­па­зят сво­я­та до­ми­на­ция раз­вър­з­ват все но­ви и но­ви кон­ф­лик­ти, в то­ва чис­ло и око­ло рус­ки­те гра­ни­ци. Мос­к­ва оба­че ня­ма да зат­ва­ря вра­та за трез­во­мис­ле­щи­те иг­ра­чи.

В Мос­к­ва се съб­ра­ха ав­то­ри­тет­ни ек­с­пер­ти, за да по­го­во­рят за све­та след гло­ба­ли­за­ци­я­та. От Бъл­га­рия бе­ше по­ка­не­на проф. Свет­ла­на Ша­рен­ко­на, из­да­тел на в. “Ру­сия днес – Ру­сия се­год­ня” и пре­по­да­ва­тел по “Ге­о­по­ли­ти­ка и ци­ви­ли­за­ци­он­ни мо­де­ли” в Уни­БИТ, ко­я­то за­ед­но с ек­с­пер­та от Шве­ция бя­ха един­с­т­ве­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ЕС. В съ­що­то вре­ме бе­ше пред­с­та­вен поч­ти це­лия ос­та­нал свят (67 дър­жа­ви)- при­със­т­ва­ха уче­ни и об­щес­т­ве­ни­ци от Ин­дия, Ки­тай, Бан­г­ла­деж, Бра­ци­лия, Фи­ли­пи­ни­те, Ку­ба, Мек­си­ко, Бра­зи­лия и мно­го дру­ги. По кон­фе­рен­т­на връз­ка се вклю­чи­ха до­ри аме­ри­кан­ци. Мно­го е важ­но да се ка­же, че в но­во­то ус­т­рой­с­т­во на све­та ня­ма да има мяс­то за хе­ге­мон, под­чер­та Лав­ров. Но За­па­дът док­рай ще се па­зи сво­и­те ин­те­ре­си. Сан­к­ци­и­те сре­щу нас яв­но ще ос­та­нат дъл­го вре­ме.

Сер­гей Лав­ров е на мне­ние, че не тряб­ва да се мис­ли за въз­с­та­но­вя­ва­не на от­но­ше­ни­я­та с Ев­ро­па на да­де­ния етап. Тряб­ва да мис­лим как да не за­ви­сим от Ев­ро­па, виж­дай­ки не­ве­ро­ят­ни­те пи­ру­е­ти, ко­и­то тя пра­ви под въз­дей­с­т­ви­е­то на Ва­шин­г­тон. Спо­ред пър­вия рус­ки дип­ло­мат ев­ро­пей­ци­те ис­кат ти­хо, хит­ро, по­доб­но с по­ве­де­ни­е­то към Мин­с­ки­те спо­ра­зу­ме­ния, да зам­ра­зят кон­ф­лик­та в Ук­рай­на, за да мо­гат от­но­во да въ­о­ръ­жат Ки­ев и до про­дъл­жат сво­я­та хиб­рид­на и не­хиб­рид­на аг­ре­сия сре­щу Ру­сия.

Ко­га­то от­рез­вя­ва­не­то дой­де, или ако то изоб­що дой­де, Ев­ро­па ще за­поч­нат да ни пред­ла­га сът­руд­ви­чес­т­во. Ние оба­че ще по­мис­лим де­сет пъ­ти, за­що­то до­ве­ри­е­то е раз­ру­ше­но не от на­ша стра­на – ка­за ръ­ко­во­ди­те­лят на рус­ка­та дип­ло­ма­ция.

Мно­го­по­люс­ност­та не е но­во по­ня­тие. Имен­но нея стра­ни­те по­бе­ди­тел­ки след края на Вто­ра­та све­тов­на вой­на за­ло­жи­ха в ос­но­ва­та на ус­та­ва на ООН. Се­га то­зи ус­тав тряб­ва да бъ­де при­ве­ден в съ­от­вет­с­т­вие с вре­ме­то.

Днес на аван­с­це­на­та на све­тов­на­та по­ли­ти­ка из­ля­зо­ха но­ви иг­ра­чи, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват Гло­бал­ния юг и Гло­бал­ния из­ток. И тех­ни­ят брой рас­те – от­бе­ля­за Лав­ров. – И те­зи ре­ал­нос­ти тряб­ва да бъ­дат от­ра­зе­ни в чис­ле­ния със­тав на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН. Яс­но е, че но­ви­те чле­но­ве на Съ­ве­та, а то­ва мо­гат да бъ­дат стра­ни от раз­ви­ва­щи­те се ре­ги­о­ни – Азия, Аф­ри­ка, Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка – тряб­ва да се пол­з­ват с ав­то­ри­тет в сво­и­те час­ти на све­та.

Спе­ци­ал­на­та во­ен­на опе­ра­ция в Ук­рай­на ос­во­бо­ди мно­го се­ри­оз­ни си­ли, за да пре­вър­не ед­но­по­люс­на­та сис­те­ма в мно­го­по­люс­на. А вой­на­та в Га­за, во­ен­ни­те прес­тъп­ле­ния на Из­ра­ел и бе­зус­лов­на­та за­пад­на со­ли­дар­ност с Из­ра­ел ще ус­ко­рят то­зи пре­ход, за­що­то За­па­дът из­гу­би не­що мно­го важ­но – оно­ва, ко­е­то те на­ри­ча­ха “мо­рал­ни ус­тои” – по­яс­ня­ва про­фе­со­рът от Фа­кул­те­та за по­ли­то­ло­гия и меж­ду­на­род­ни от­но­ше­ния от тур­с­кия Баш­кен­т­с­ки уни­вер­си­тет Ха­сан Унал.

Про­це­сът вър­ви бър­зо: ре­ди­ци­те на Г-20 се по­пъл­ват от Гло­бал­ния юг. Г-20 по­ве­че не се под­да­ва на на­тис­ка на Ва­шин­г­тон и не ис­ка да “ук­ра­и­ни­зи­ра” своя дне­вен ред. Пре­ди ня­как­ви си шест го­ди­ни Аме­ри­кан­с­ки­ят уни­вер­си­тет в Пен­сил­ва­ния пос­та­ви “При­ма­ков­с­ки­те че­те­ния” в де­се­ти­ца­та на най-доб­ри­те кон­фе­рен­ции в све­та. Днес ни­кой на За­пад ня­ма да сло­жи по­до­бен рей­тинг, но всъщ­ност ро­ля­та на фо­ру­ма на­рас­т­ва имен­но се­га. То­ва се виж­да и от ин­те­ре­са на учас­т­ни­ци­те – пре­ди на­ча­ло­то всич­ки сто­ло­ве в за­ла­та на фо­ру­ма бя­ха под­ре­де­ни “в ли­ния”, но щом за­поч­на­ха из­каз­ва­ни­я­та, се на­ло­жи да се тър­сят мес­та за още ня­кол­ко де­сет­ки ду­ши. “При­ма­ков­с­ки­те че­те­ния” – то­ва оз­на­ча­ва поч­ти 800 учас­т­ни­ци от 32 стра­ни. Гос­ти­те от Азия и Аф­ри­ка бя­ха най-мно­го, ко­е­то от­ра­зя­ва про­пор­ци­и­те в се­гаш­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на си­ли­те в све­та. За­пад­на­та Г-7 още през ми­на­ла­та го­ди­на от­с­тъ­пи ико­но­ми­чес­ко­то пър­вен­с­т­во на обе­ди­не­ния БРИКС. Най-го­ле­ми­те стра­ни се от­каз­ват от мо­но­по­ла на до­ла­ра.