Тайван служи като инструмент на САЩ за конфронтация с бурно развиващия се Китай
В специален коментар за КМГ международният експерт и наблюдател Боян Чуков е категоричен, че САЩ искат да създадат от Тайван един анти-Китай. Той коментира и някои от първите изявления на новия ръководител на администрацията в Тайпе, непосредствено след началото на мандата му.
Тайван навлезе отново в международната новинарска лента, след встъпването на 20 май в длъжност на Лай Циндъ като ръководител на администрацията на Тайван. Неговите изказвания, разбира се, направени с окуражаващата подкрепа на САЩ, подсказват, че ще продължи да се развива все по-активно линията за признаване на някаква неясна „независимост“ на Тайван, която напълно противоречи на факта, че огромното число държави по света признават принципа на „Един Китай”. С тези думи започва коментара си експертът. Той припомня, че съществува консенсус от 1992 г., според който Пекин и Тайпе се обединяват, че „в света има само един Китай и Тайван е негова неразделна част”.
„Искам да обърна внимание, че засега само 12 са държавите, които признават остров Тайван за отделна държава, а между тях единствената по-известна страна е Ватикана. Реално няма нито една сериозна държава, която да е съгласна с постановката, че Тайван притежава независимост и не е неразделна част от Китай”, подчертава експертът.
„Смущаващо е обаче, че при встъпването в длъжност на Лай Циндъ, от американска страна присъстваше официална делегация на високо ниво, което подсказва, че САЩ ще продължат да развиват конфронтационната си теза, че островът притежава някакъв вид независимост и е нещо различно от континентален Китай. Американската позиция ще продължи да трови отношенията между Пекин и Тайпе, от една страна, и двустранните отношения между КНР и САЩ”, от друга, категоричен е Боян Чуков.
Китай през последните десетина години под ръководството на СиДзинпин се оформи като единствената страна в света, която има значителен ресурс да промени сегашния международния дневен ред, изграден на правила, благоприятстващи глобалния хегемонизъм на САЩ и еднополюсния свят. Пекин притежава внушителен икономически, дипломатически, военен, финансов и технологичен потенциал.
През последните години Китай много релефно се наложи като държава-лидер на Глобалния юг, който, воден от Пекин, плавно напуска американоцентричния свят, продължава коментара си видният международник.
Той се спира и на неотдавнашната визита на руския президент в Пекин: „Много се говори и за Русия в този контекст, че тя също върви в тази посока. Да, това е така, но Русия не разполага с изброените по-горе ресурсни възможности на Китай”.
Боян Чуков е категоричен, че под ръководството на СиДзинпин Пекин постигна нещо, което е изключително важно за просперитета на всяка една нация. Китайците придобиха „ментален суверенитет“ за разлика от руснаците. По-ясно казано, Пекин уверено излезе от евроатлантическата когнитивна матрица и крачи по своя уникален национален път напълно съобразен с китайския цивилизационен код.
По повод информациите за стартиралите китайски военно-морски учения, експертът пояснява, че в резултат на неразумните и провокативни декларации на новия шеф на администрацията в Тайпе, от китайска страна бе реагирано незабавно. Стартираха китайски военно-морски учения около остров Тайван. Китай подсказа за пореден път, че в никакъв случай няма да приеме безучастно новите вербални провокации на Лай Циндъ, който се самонарича по англосаксонски маниер Уилям Лайън…
Тайпе се опитва да вкара в употреба понятието „тайванска нация”. Разбира се, това е в разрез с наименованието на острова – Китайска република, и няма никаква логика в Китайската република да има „тайванска нация“! – казва още Чуков.
„Но, тук, бих искал да кажа на нашите китайски приятели, че ние българите отдавна познаваме тази коварна технология за формиране invitro на нации. Става въпрос за нашата вечна драма с Македония. Това са абсолютно същите политически технологии, чрез които се моделират, така да се каже от „кръвни братя и сестри” две различни нации В последствие те се разделят и се противопоставят едни на други. САЩ иска да създаде от Тайван един анти-Китай.”
Международният експерт се спира и на една интересна публикация от 21 май, в американското сп. ForeignAffairs – статия от Айзък Кардън и Дженифър Каванаг, от която става ясно, че американската стратегия по отношение на Тайван има за цел противопоставяне и забавяне на просперитета и развитието на КНР.
Островът служи като инструмент на САЩ за конфронтация с бурно развиващия се Китай. Вашингтон никога няма да се примири с факта, че под мъдрото и умело ръководството на СиДзинпин през последните десетина години Китай плавно, но напълно уверено се превърна от обект в субект в международните отношения и започна да води своя независима външна политика. Това е лукс, който все още не могат да си го позволят повечето държави по света. В статията в списание ForeignAffairs се предлага промяна на американската политика по отношение на Тайван. Авторите Кардън и Каванаг считат, че Китай няма да извърши десант на острова, а ще се стреми във времето с помощта на „меката сила“ да постигне обединение на Тайван с континентален Китай. От това следва, че търговската война между Пекин и Вашингтон ще придобие още по-драматични черти.
В края на коментара си Боян Чуков подчертава пълното разбиране от страна на българския народ към китайския народ и неговите чувства по отношение на Тайван. „Аналогична е ситуацията и при нас с Македония и македонците. С тази разлика, че България пропусна времето, когато можеше да реши този български национален проблем”.
„Аз съм убеден, че Си Дзинпин има стратегия и методично работи за нейното реализиране по отношение на Тайван. Китай няма да употреби военна сила за реинтегрирането на острова. Освен ако американците не оставят друг избор на Пекин и принудят КНОА да се намеси”, категоричен е коментаторът.
Китай с последните свои глобални инициативи, освен широко известната Инициатива „Пояс и път” продължава своя мирен възход. В този дух бяха лансирани от Си Дзинпин преди две-три години Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Глобалната цивилизационна инициатива. Китай се наложи като безспорен лидер на Глобалния юг, на незападните страни. Пекин е активен член и модератор на сериозни международни организации като БРИКС и ШОС.
„Убеден съм, че сагата с Тайван ще приключи с категоричен успех за Си Дзинпин и китайския народ. За съжаление новият ръководител на администрацията в Тайпе още от самото начало на своя мандат създава предпоставки за гражданска война на острова и се поставя изцяло в услуга на американската геостратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион. Това предполага сериозни изпитания в обозримо бъдеще за КНР”.
