Украинският неонацизъм е насочен срещу същността на Русия
Основни цели на специалната военна операция (СВО), както те бяха обявени от руското ръководство от самото начало, са демилитаризацията и денацификация на Украйна. Вторият пункт наистина озадачи мнозина: какъв нацизъм може да има в XXI век в европейска страна. Достатъчен е обаче бегъл поглед към историята, за да се види, че след държавния преврат през 2014 г. киевският режим не само си е затварял очите пред популяризацията на неонацизма, но и е спомагал за неговото разпространение като идеология.
За хора, които никога не са се интересували от политика, присъствието на неонацизма в съвременна Европа и Украйна наистина може да е откритие. Някои досега не вярват в това и се надсмиват над настояването на Русия за необходимостта от денацификация на страната. Намират се даже такива, които не признават батальона „Азов” за неонацистки и предпочитат да наричат главорезите му „обикновени украински патриоти”.
Истината обаче е далеч от тази представа. В края на ХХ век неонацизмът започна да превзема територии в Украйна с претенцията, че е някаква нова религия. Успоредно с това възниква и версия на неоезичество. Да се смята този прилив на „идеи” за украински, може, но с много уговорки, защото всички те са взети от Запада – главно от Германия. Нагледно тази тенденция се проявява в идеологията на „Азов” – една от най-яростните украински неонацистки организации, в която масово се използва неоезическа символика. В нея доминират три нацистки „рисунъка” от времето на Третия райх: т. нар. рунически тризъбец, „идеята за нацията” – това e „волфсангел”, т. е. вълча кука, и „черното слънце”. Първите две се използват от неонацистката организация „Патриоти на Украйна”, създадена след разпадането на Съветския съюз още през 90-те години. Особено зловещо е изображението „черното слънце”, станало част от хералдиката на „Азов”. То с лекота прескача от нацистка Германия в поствоенна Европа, където се превръща в главен символ на неонацистките организации и почти измества свастиката.
Един интересен факт: най-известното изображение на „черното слънце” се намира в замъка Вевелсбург в Германия, изпълнен като подова мозайка в „Залата на обергрупенфюрерите”. Замъкът е бил резиденция на офицерите от школата на СС в Третия райх. По спомените на шефа на външното разузнаване на службата за сигурност Валтер Шеленберг замъкът е бил „нещо като есесовски манастир, където веднъж годишно главата на ордена е свиквал заседание на тайната консистория. Там всички, които принадлежат към висшето ръководство на ордена, са били длъжни да се упражняват в изкуството да се съсредоточават”. Босът на СС Хайнрих Химлер планирал да създаде във Вевелсбург „център на новия свят” след „финалната победа”.
Нацистката символика на „Азов” е свързана органично с идеологията на въоръжената групировка, с езическите и антихристиянски култове. Показателно беше поставянето на идола на Перун на базата на полка в Мариупол в деня на победата на княз Светослав над хазарите. Церемонията беше достатъчно колоритна. Бандата азовци отправяха невнятни призиви към Перун, вдигайки от време на време нагоре ръце, надуваха рога на някакво животно, а ръководителят на церемонията – един от военните командири, порязваше с нож едната си длан и мажеше с кръв статуетката на божеството. После на място започваха спортни състезания. При тази каша от неонацизъм и дохристиянско идолопоклонничество най-жестоките защитници на режима, освен на древните славянски богове, се молят и на скандинавските. В тяхна чест също се извършват разни ритуали.
Архаичното езичество се „освежава” с неонацизма и се украинизира с бандеровщина. Новата религия се снабдява със свои собствени „аксесоари”. При изпращане на войниците събраното множество изрича на глас „Молитвата на украинския националист”, съчинена в края на 20-те – началото на 30-те години на миналия век от член на ОУН – действаща тогава националистическа организация. Всеки, който е искал да бъде неин член, е трябвало да знае „молитвата” наизуст. Тъкмо този обред сега е визитна картичка на „Азов” и неговите структури, включително и военизираните детски лагери.
Езическият патос на украинските неонацисти се съчетава с открит яростен антихристиянски нрав. Най-красноречив пример за това е ритуалът с кражбата на икони от православните храмове и публичното им изгаряне, което обикновено става в дните на големи православни празници. А киевският режим не смята за нужно да осъди и да пресече подобни прояви.
Няма никакви съмнения, че украинските неонацисти днес са видим и тачен от режима авангард в хибридната война на Запада срещу Русия. И това е така от десетилетия. Резултатът от тази война трябваше да стане преформатирането на самата същност на попадналия под нейните удари триединен руски народ и измененията в неговия цивилизационен код, водещи до необратима трансформация на неговата идентичност.
Ясно е, че става дума за борба за същностни понятия и ценности, а „бойното поле” поглъща преди всичко съзнанието на младото поколение. Една от главните мишени е православието като фундамент на руската цивилизация. Затова сегашното противостоене със западния неонацизъм, внедрен в Украйна, е не само война за нейното бъдеще, но и за нейната вяра, за нейната същност.
От rubaltic.ru
