Ако влезем в еврозоната през това десетилетие, ни чака “гръцки” сценарий

Не трябва да бързаме за влизане в еврозоната през настоящето десетилетие. Няма обективна причина да махнем отлично работещия валутен борд особено докато страната ни продължава да изостава по измерители като доходи, размер на икономиката и стандарт на живот. Преждевременното влизане в еврозоната води до по-високи цени, до проблеми с фискалната политика, и до загуба на опционалност при прилагане на макрополитики. Това казва в интервю за Стефан Кючуков, “Труд”, икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Според него липсата на редовно правителство не се отразява на икономиката в краткосрочен план. Бизнесът работи и без държавата, често въпреки нея. Проблемът е, че поверените на властта сектори, особено тези с проблеми в тях, продължават да функционират все по-зле, а инвестициите, които също са се оказали отговорност на държавата, не се реализират. Т. е. не виждаме идеи за подобрение на здравната или пенсионната системи, не се строи инфраструктура, големи проблеми се замитат под килима.

– Г-н Панчев, след като от Националния статистически институт обявиха инфлацията за месец юли, имаме ли шанс да влезем в еврозоната от средата на следващата година?

– Ако става въпрос за влизане в еврозоната през 2025 г., това е почти невъзможно. Редовният конвергентен доклад на ЕК и ЕЦБ показа преди два месеца, че не изпълняваме Маастрихтските критерии и това трябваше да е краят на разговора по темата. Чуват се идеи от различни места за искане на извънреден доклад, който евентуално да позволи влизане не от месец януари, а например от средата на следващата година, но това е изключително екзотична идея, досега не е имало подобен случай. От друга страна, добре споменавате инфлацията, според последните данни ние продължаваме да не изпълняваме инфлационния критерий, дупката между нашата инфлация и нужната за покриване на изискването е 1,5 процентни пункта, т. е. дори и да има извънреден доклад, той ще даде същите резултати. И не на последно място, изискването за влизането в еврозоната е изпълнение на критериите на устойчива база. С други думи, ако в един месец покрием инфлационния критерий, това няма да е достатъчно. Трябва да се демонстрира продължително във времето изпълнение на изискванията.

– Трябва ли да бързаме да влезем в еврозоната? Парламентът задължи правителството, ако изпълним критериите за членство, да поиска въвеждане на еврото от 1 юли 2025 г. Удачно ли е влизане в еврозоната от средата на годината?

– Не трябва да бързаме за влизане в еврозоната. И имам предвид не през 2025 г., а изобщо през настоящето десетилетие. Няма обективна причина да махнем отлично работещия валутен борд, особено докато страната ни продължава да изостава по измерители като доходи, размер на икономиката и стандарт на живот. Преждевременното влизане в еврозоната води до по-високи цени, до проблеми с фискалната политика, и до загуба на опционалност при прилагане на макрополитики. Особено вредно е това постоянно изместване на целевата дата, първо с една година напред, вече и с шест месеца. Показва пълна невъзможност от страна на правителството да поставя и преследва реални цели и да води политика в стопанската сфера. 

– Управляващите са си поставили влизането в еврозоната като съществен приоритет. Но какъв ще бъде ефектът от въвеждане на еврото за обикновения гражданин? Какво се случи в Хърватия след въвеждане на еврото?

– Основно негативен ще е ефектът за потребителите. Редица изследвания и опитът на новоприети страни членки показват увеличение на цените вследствие на закръглянето при превалутиране. Ефектът в Хърватия от момента, в който стана ясно, че страна ще е член на еврозоната, е от около 2 – 3 процентни пункта допълнителен диференциал спрямо средната инфлация за валутния съюз. Премиерът на страната обяви, че ситуацията е много сериозна и въведе редица административни тавани за цените на основни стоки в опит да се овладее ръстът в магазините. У нас ще има още един допълнителен, дългосрочен инфлационен импулс, който беше доказан от доц. Димитър Чобанов, а именно следствието от преминаване от валутен борд към евро, което ще увеличи паричното предлагане по линия на спад в минималните задължителни резерви на банките и възможността на централната банка да купува държавни ценни книжа. Този ефект ще е по-голям от превалутирането и по-дългосрочен. По-дългосрочно ще видим и разиграване на наша версия на т. нар. гръцки сценарий – лесно взимане на дългове, което качва съотношението на заеми към БВП и структурно ограничава ръста на икономиката. С нисък ръст на икономиката няма как да видим и високи доходи или пенсии.

– Липсата на редовно правителство отразява ли се на икономиката на страната?

– В краткосрочен план няма особени стопански ефект, произлизащи от липсата на редовно правителство. Бизнесът работи и без държавата, често въпреки нея. Проблемът е, че поверените на властта сектори, особено тези с проблеми в тях, продължават да функционират все по-зле, а инвестициите, които също са се оказали отговорност на държавата, не се реализират. Т. е. не виждаме идеи за подобрение на здравната или пенсионната системи, не се строи инфраструктура, големи проблеми се замитат под килима. Чакат легитимно редовно правителство, което евентуално може да мисли за тях. Допълнително, и без това късият хоризонт на политиците става още по-къс, не говорим за четиригодишен мандат, в който да се правят планове, а за 2 – 3 месеца, в които се организират избори и се печелят краткосрочни точки пред избирателите.

– Как си обяснявате големия спад на чуждите инвестиции, отчитан от БНБ?

– След кризата от 2008 г. основната част от преките чуждестранни инвестиции у нас идваха през финансовия сектор. В последните години имаше политика на задържане на печалбите конкретно при банките. Изглежда тази политика се е обърнала и вече рекордните печалби на сектора се връщат при майките, знаем че четири от най-големите банки са чуждестранни. Оттам произлиза ефектът, видим през последното отчитане. Цялото това стъпва и на едни общ спад на инвестициите след Голямата рецесия.

– Износът на страната намалява заради проблемите в икономиките на страните от Западна Европа. На какво се дължи отчитаният ръст на брутния вътрешен продукт?

– Данните от второто тримесечие на тази година показаха ускорен ръст на БВП до 2%, основно воден от потреблението. Инфлационният импулс след средата на 2021 г. доведе през последните две години до настигащ скок в доходите, който заедно с разгарящия се кредитен бум, водят и до по-високо потребление, успяващо да компенсира спада в износа. Инвестициите също допринасят с годишен ръст от 6% на гърба на споменатия бърз кредитен растеж.

– Как върви изпълнението на държавния бюджет, ще завършим ли годината с бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт?

– Данните от юли месец показват, че салдото по консолидираната фискална програма е на дефицит от 1 млрд. лв. (или половин процент от БВП). Основното изоставане е при неданъчните приходи. При следенето на бюджета от външни наблюдатели винаги има елемент на „черна кутия“, работим с много по-малко информация от служителите на Министерството на финансите, но ако се продължи с това темпо е напълно възможно да надминем 3-те процента дефицит. По този начин да бъде задействана процедурата по свръхдефицит от страна на Европейската комисия и формално да не изпълним и втори Маастрихтски критерий. Разбира се, всички знаем за стария трик от последните десетина години, дефицитът да стане напълно ясен, чак декември, чрез финални решения на Министерски съвет. 

– В сегашната политическа ситуация основната работа по подготовката на бюджета за 2025 г. трябва да бъде свършена от служебния кабинет. Според Вас какви политики трябва да бъдат заложени в бюджета за следващата година?

– Да кажем като начало, че техническата работа по бюджета вече е започнала в министерства, здравна каса и др. И то по начина, който всички знаем, бюджет като миналата година, но с известни малки промени. В случая това е и най-адекватно, защото служебният кабинет няма мандат да залага нови политики – все пак зад него не стои мнозинство в Народното събрание. В този смисъл, бюджетната процедура ще е много интересна, можем да видим сериозни корекции, ако след изборите отново нямаме ясно мнозинство, както ми се вижда най-вероятно. Що се отнася до какво да бъде заложено, трябва като първа стъпка да се спрат някои идеи от различни политически сили, за които чуваме в кулоарите. Не трябва да се мисли за увеличаване на данъци или осигуровки, не трябва да се бърза за влизане в еврозоната, не трябва да се залагат резки увеличение в разходите. В същото време, добре ще е да се затворят няколко дупки от времето на Ковид 19 пандемията – например намаленото ДДС за ресторанти. Трябва в най-скорошен порядък да се приемат изменения в Закона за корпоративно подоходно облагане, които да коригират погрешното имплементиране у нас на глобалния корпоративен данък като се включат облекченията за съществена стопанска дейност и изключението за дребни случаи. Препоръчвам да се актуализира номинала на ваучерите за храна до 300 лв., политика с малък бюджетен отпечатък, но голям позитивен ефект за работещите и потреблението. Всички тези не изискват тежки политически мнозинства, а са по-скоро разумни малки корекции. По мащабно, отвъд бюджетът за 2025 г., трябва да се направи сериозен макроикономически анализ на състоянието на глобалната икономика и съответно мястото на България в нея. Продължаваме да оперираме на автопилот, все едно е 2004 г. или 2014 г., нещата са сериозно променени оттогава.

– Смятате ли, че е добра идея въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите?

– Смятам, че въвеждането на прогресивно данъчно облагане е много лоша идея. Както и по въпроса с валутния борд и еврозоната, не съществува добър аргумент какъв е смисълът на подобна промяна. На първо място, едно евентуално увеличение на процентната вноска за хората с по-високи доходи ще натовари основно средната класа, особено най-изрядните платци в тази група – всички останали ще потърсят и намерят начин за избягване на облагането, увеличавайки по този начин сивата икономика. От друга страна, това допълнително ще натовари данъчно секторът на услугите с висока добавен стойност, които вече са под натиск от увеличение на максималния осигурителен доход и на глобалния корпоративен данък. Данъчният експерт Пламен Донев убедително показа чрез свой анализ, че България вече е държавата с най-висока данъчна тежест за сектора на услугите. Колко още ще товарим тази част от икономиката и защо? А ако случайно някой мисли, че прогресивното данъчно облагане ще засегне най-богатите или т. нар. олигарси, значи няма никаква представа как точно са изкарали парите си тези хора, а и какви са възможностите на модерните офшорни дестинации.

– За дълъг период доходността на универсалните пенсионни фондове е по-ниска от инфлацията. При положение че вноските в тези фондове губят покупателната си способност, обосновано ли е съществуването на такива фондове?

– Най-новият актюерски доклад на НОИ за пореден път демонстрира, че държавното обществено осигуряване е в ужасяващо финансово състояние, което само ще се влошава в следващите десетилетия. Между другото, ние от ЕКИП предупредихме за такова развитие още през 2018 г. Причините са ясни – разходопокривна система, която по дизайн разчита на малко пенсионери и много работещи, които да ги издържат. Очевидно живеем в съвсем различен свят от този модел. За да се приспособим към сегашната стопанска и демографска обстановка, няма как да премахнем капиталонатрупващите фондове, които трябва да са основа на нов тип пенсиониране, при което работещите се грижат за собствените си старини. Сега, казвайки всичко това, трябва да отчетем, че определено може да намерим казуси с фондовете от втория стълб – доходност, защита от политическо посегателство, качество на инвестициите. Спомняме си през 2022 г. какво се случи с доходността при срива в цените на държавните ценни книжа, които са основен актив за тези фондове. Всички тези теми трябва да бъдат подробно проверени и изследвани, затова аз призовавам за специална комисия, която да се нагърби с пълен преглед на работата на универсалните пенсионни фондове и да предложи не само констатация, но и конкретни промени. С уговорката, че бих участвал в такава, но че идеята е почти невъзможна при сегашната политическа обстановка, където хоризонтът на планиране дори не и четири години, а месеци, когато трябва да е десетки години напред.

– Парламентът реши да бъдат давани компенсации на фирмите за цени на тока над 180 лв. за мегават час, но за да стартира механизмът, чакаме одобрение от Европейската комисия. При това положение разумно ли е домакинствата да излизат на свободния пазар на ток и за тях да няма таван на цената?

– На първо време смятам, че излизането на домакинствата на свободния пазар е неправилно по принцип. За съжаление, тук зад идеята да поставим един пазар на реални пазарни начала се крие план домакинствата да понасят цената на т. нар. зелен преход и свързаното с редица политически решения увеличение на цените. След като енергетиката остава доминантно под държавен контрол, включително и мощностите произвеждащи най-евтино електричество, няма смисъл от подобни груби доходно-регресивни решения. На второ, наистина е лицемерно да създаваш „социална държава“ за бизнеса, докато се подготвяш да увеличиш цените за битовите потребители. Разбирам извънредното въвеждане на мерки при ситуации, произтичащи от външни фактори на европейските пазари, но поставянето на твърд таван за цената на електроенергията е дългосрочно вредна за нашата индустрия. Изобщо енергетиката е също сектор, където прибързаното въвеждане на „европейски реформи“ създава нови проблеми отгоре на вече съществуващите и допълнително усложнява ситуацията. Още една сфера, където е крайно време да се търси дългосрочно решение, а не да се правят временни кръпки. От Ковид-19 пандемията тече един процес на константа борба за даване и вземане на привилегии, което изкривява все повече обществени системи и политизира ненужно икономиката.

Стоян Панчев е завършил Софийския университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, Лондон, и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.