Александър Лилов – човек и политик епоха

На 20 юли се навършват 10 години от кончината на един от архитектите на мирния преход в България проф. Александър Лилов.

Той бе политик с ярко присъствие в две историко-политически епохи. Във върховото време на социализма по социални, икономически и духовни постижения – времето на 70-те години на ХХ век, Лилов бе един от най-образованите, млади и динамични ръководители, човек, който в своята мисловна координатна система бе извън шаблоните и догмите – модерен, реформаторски настроен и защитник на интелигенцията. И лидер, който в годините на прехода оглави Българската социалистическа партия и изведе исторически издържана система от реформи в партията, която позволи на БСП да е първостепенен политически фактор поне в първите две десетилетия на прехода.

Той бе политик, но бе и бележит български учен – професор, доктор на философските науки и член-кореспондент на БАН, автор на международно признати трудове в областта на естетиката, философията, политическите науки.
Александър Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. По произход бе част от българското село, на народностния живот, но като интелект и политическо мислене имаше кръгозор, надхвърлящ националното – притежаващ мащаба и висотата на европейската философия!

Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и естетика и теория на изкуството в Академията за обществени науки в Москва.

През 50-те и 60-те години на ХХ век е сред изявените млади лидери – първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола във Видин и секретар на Централния комитет на младежката организация. След специализация в Москва се завръща в България и през 1968 г. е назначен за заместник завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“, а от 1970 г. за завеждащ отдел „Култура“ на ЦК на БКП. От 1971 г. е кандидат-член на Централния комитет, а през лятото на 1972 г. е издигнат за член на ЦК на БКП и за секретар на Централния комитет с ресор „Култура и идеология“. От 1974 г. – едва на 41 години – е и член на най-висшия политически орган по логиката на тогавашната Конституция и практика – Политбюро на ЦК на БКП. През 1977 г. в качеството му на член на Политбюро и секретар на ЦК поема от Борис Велчев ролята на ръководещ заседанията на Секретариата на ЦК – фактически втори човек в партийната и държавна йерархия. На тези постове е до 1983 г., когато е освободен от тях по настояване на Тодор Живков с мотива, че „партията признава неговата висока компетентност и знания, но че Лилов не е навлязъл достатъчно в икономическите проблеми на държавата“. Този чисто формален и фактически некоректен мотив слага край на една блестяща политическа кариера – Лилов е не само модерният и широко скроен ръководител на идеологическата сфера, но и един от стожерите на политиката на културно отваряне на България към света, формулирана и осъществена от Людмила Живкова. Лилов е сред личностите, които вдъхваха надежда за интелектуализация и модернизация на българския социализъм. Така той споделя съдбата на цяла редица от „вторите“ хора в партията, отстранени изненадващо от своя пост в момент, в който бяха получили авторитет и популярност – сред тях са Митко Григоров, Венелин Коцев, Иван Абаджиев, Борис Велчев, а в по-късни години – Чудомир Александров…

След 1983 г. Лилов е изпратен на научна работа като директор на Института за съвременни социални теории при БАН – крупен за времето си мозъчен център и „работилница“ на нови политически идеи.

През ноември 1989 г. – в навечерието на Пленума на 10 ноември – кандидатурата на Лилов е обсъждана за поста генерален секретар на ЦК на БКП, но надделява тази на Петър Младенов. През декември 1989 г. Лилов е върнат като член на Политбюро и секретар на ЦК на партията и отново поема в изключително тежко време идеологическата сфера.

С това започва и вторият период на участие на Лилов във висшата българска политика. И ако в първия период той е Младият ръководител, то в годините на прехода Лилов е Мъдрецът и Стратегът.

От януари 1990 до декември 1991 г. Ал. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-ия извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов).

Участва в работата на Кръглата маса, един от лидерите, които формулират и най-категорично отстояват тезата за нуждата от национално съгласие и мирен преход като единствен път към оцеляването и просперитета на нацията.

Като лидер на БСП Лилов постига немислимото – БСП е единствената бивша комунистическа партия в Източна Европа, която печели – при това категорично – първите демократични избори за парламент.

Лилов формулира и идеите, че БСП, пазейки своя исторически корен, традиции и генезис, не бива да възприема априори социалдемократическия модел (на противното мнение е тогавашният премиер Андрей Луканов), а трябва да бъде модерна лява масова партия на демократичния социализъм. Лилов открито споделяше китайския опит и стратегия за промяна на социализма, а днес виждаме, че е бил прав – социалистически Китай е не само водеща държава в новия многополюсен свят, но и най-динамично развиващата се икономика – отворена към света, водеща мирна и солидарна външна политика, провеждаща икономически реформи, основани на доброто от двете системи – социалистическата и пазарната. Уви, не бе по силите на малка България, а още по-малко на една отделна личност да провежда подобна политика в рамките на геополитическата „сглобка“, сътворена от Горбачов и Рейгън/Буш през 1989 – 1990 г.

След оставката си от поста на лидер на БСП (подава я след загубата на изборите за 36-о НС с едва 1% и само 4 депутатски мандата), която бе проява на политически морал и мъжество, Лилов оглави Стратегически център към БСП, заради което и получи медийното прозвище „Стратега“. Отдаде последните си години на задълбочени научни и идеологически търсения, бе стожер на демократичното единство на БСП и лявото, което бе една от каузите на неговата политическа дейност.
Любопитна и малко позната подробност е, че Александър Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител – в 4-тото, 6-ото, 7-ото и 8-ото народно събрание (1962 – 1966 г. и от 1971 – 1986 г.) до 10 ноември 1989 г. След тази дата е депутат в 7-ото велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото народно събрание в листата на БСП (от 1990 – 2001 г.).

Издаваше и списание “Понеделник”, което бе едно от средищата на лявата социална и политическа мисъл, на лявата интелигенция.
Автор е на монографиите: “Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството”, “Към природата на художественото творчество” (1979), “Въображение и творчество” (1986), “Философско-теоретически проблеми на ядрената война” (1989), “Диалогът на цивилизациите” (2004), “Информационната епоха” – т. I “Цивилизациите” (2006), т. II “Световният и българският преход” (2007), т. III “Информационното(ите) общество(а)” (2008).

Макар и извън изпълнителните органи на БСП и извън парламента, Лилов остана един от малкото български политици, за които никой не можеше да каже лоша дума, нямаше как да бъде даже и заподозрян в корупция и властолюбие, в чийто глас инстинктивно обществото се вслушваше.

Той си отиде след тежко боледуване точно преди 10 години в горещия юли на 2013 г., когато отново обществото ни бе разбунено от разделения, протести и политически кавги. Уви, пътят, който Лилов чертаеше за България, не бе осъществен тогава, нито сега. А дали някога в бъдеще!?

Поклон пред светлата му памет!
 
Ето какво казаха след кончината му видни политици:

Янаки Стоилов, дългогодишен депутат от БСП, днес конституционен съдия:

Вчера (19.07.2013 г. – б. р.) бях в болницата и се видяхме с проф. Александър Лилов. Тогава не предполагах, че това ще е и сбогуване с него. Само преди месец разговарях с него в дома му и останах впечатлен от перфектната му интелектуална кондиция. Тежко ми е, защото се чувствам като ученик на проф. Александър Лилов.
Той беше много висока проба интелектуалец. Трудно би могло да се намери негов заместник днес. Александър Лилов се справи блестящо като последен ръководител на БКП и първи – на БСП. Самата формулировка “модерна лява партия” бе негова. Всичко, което Александър Лилов прогнозира, се потвърди, моделът, по който тогава бе структурирана партията, работи и сега.

Сергей Станишев, тогава лидер на БСП, по-късно президент на ПЕС, евродепутат:

Проф. Александър Лилов пое ръководството на БСП в един от най-трудните моменти в преходите към демокрация и изигра много голяма роля за мирния характер на прехода и за това, новата българска Конституция да има подчертано социален характер. Стожер на лявата идея. За него винаги държавническият интерес и отстояването на идеята на съвременната левица бяха водещи в политическото му поведение. Всички социалисти ще го запомним с висок личен морал, мъдрост и търсещ съгласие.
Лилов беше автор на първата програма на БСП “Нови времена, нова България, нова БСП”. Като дългогодишен ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП Александър Лилов го превърна в Център за свободни дискусии в рамките на левицата. Малко политици като него са оставили толкова дълбока следа в съвременната политика. 

Михаил Миков, юрист, председател на 42-рото НС, лидер на БСП от 2014 – 2016 г.:

Смъртта на проф. Александър Лилов е огромна загуба за българската политика и за Българската социалистическа партия. България губи широко скроен човек, изключителен ерудит и голям политик. За последно се чухме по телефона след избора ми за председател на парламента, когато проф. Лилов ми позвъни, за да ме поздрави.
Ролята на Александър Лилов в българската политика е изключително голяма и важна предвид факта, че именно той преведе социалистическата партия през изпитанията на прехода след 1989 година. Затова неговото място в редиците на БСП ще остане празно, трудно някой може да го замести.
Тогава Лилов бе незаслужено обиждан, нагрубяван и обвиняван в какви ли не грехове, но той издържа всичко това стоически и гордо.

Георги Първанов, лидер на БСП от 1997 – 2001 г., президент на България от 2002 – 2012 г.:

Проф. Александър Лилов е един от ярките български политици и държавници в последния половин век от новата ни история. На неговите усилия дължим не само съхраняването на БСП, но и първите дълбоки промени на партията. Проф. Александър Лилов беше един от онези държавници, които трасираха пътя на новото развитие на България, на конституционни и други реформи в условията на гражданския мир. Той беше един от архитектите на този граждански мир. Аз лично ще го запомня като човек честен, отговорен и духовно извисен.

Татяна Дончева, юрист, бивш политик от БСП, настоящ лидер на „Д-21“:

За мен беше голям шанс да бъда с него и да се уча от него, и то в най-силните му години. Преживели сме заедно един парламент след Костов. Имали сме възможност да научим от него политиката на най-високо ниво. Запомнила съм от него един урок – никога не пречи на противника да греши.
Той имаше амбиция като учен да се съизмерва със световни философи. Интересуваше се от култура, изкуство. Поддържаше връзки с редица български творци от световна величина. Малко са българските политици, поддържащи такива отношения с културните ни дейци. Той не беше сребролюбец. За разлика от днешните алчни, меркантилни политици. Той беше абсолютен антипод на това. За него политиката беше шахматна дъска, където умело мести фигурите. Погледът му върху нея е бил по-дълбок, по-концептуален, а не толкова практичен, което си има своята цена.

Проф. Андрей Пантев, историк:

Лилов беше личност, която за минути те поразяваше с академизма си. Беше различен дори и тогава, когато беше временно потопен в едно безличие. Той имаше глобален поглед върху света. За мен той беше единственият, който не се паникьоса, не раболепничеше след промените и не казваше “Нямам нищо общо с тази работа”. Той, заедно със Стефан Продев бяха хората, които не се скриваха зад чужди решения.

Д-р Теофан Германов