Американците ги стигнахме! Как сега да стигнем руснаците!? Москва е друга планета!

Москва е не просто столицата на Русия, тя е друга планета.

Буквално и усилията да я посетиш в настоящия момент се доближават до това да посетите примерно Марс. Не е невъзможно за организиране, но е трудно. Посетихме я в периода 15-19.11.2023, но ми трябваха около две седмици, за да се съвзема и да си събера мислите, за да предам впечатленията си.

Тръгнахме за Москва с доста обрани очаквания, да не кажа дори и леки притеснения, предимно защото имаше много разнопосочна информация. От една страна медиите ни заливат с новини за това колко зле и зли са руснаците, затиснати и изнемогващи под санкциите на Европа и България в частност, разсипани от разходите на войната и плащащи в мизерия за избора си на управляващи. Съдейки по това, очаквахме да видим една издъхваща Русия. Представях си нещо като измъчените и опърпани хора по нашите улици. От друга страна приятели, които често посещават тази столица, ни увериха, че там всичко е прекрасно и ни препоръчваха места, които да не пропуснем да посетим и екзалтирано очакваха датата на полета ни.

Та с такива смесени чувства и под угрозата да бъдем ударени на място или в самолета от постоянно атакуващите украински дронове, за които руснаците уж не си признават, се заех да изпълня задачата по организацията на пътуването.

На пръв поглед в интернет пространството Москва не съществува. Нашият цивилизован свят е направил така, че като напишете в която и да е търсачка за самолетни билети полет София – Москва излиза съобщение, че няма намерени резултати. Същото е и с хотелите – напишете в популярните платформи този град и вижте как отново няма да има намерени резултати. Изчезнала е, заличена.

Но не бива да се отчайвате – има една страна, която се интересува на първо място от собствените си интереси и за нея не е проблем да осъществява полети до там и обратно, естествено със собствената си авиолиния и с прикачване в нейната столица – Турция, Turkish Airlines и Истанбул. Между другото Турция, също като нас, е член на НАТО, но това явно на нея не и пречи.

След като си отделите по един ден летене за отиване и за връщане, защото заобикалянето е голямо, може да преминете към резервирането на хотел.

В този момент разбрах, че в Русия съществува паралелна вселена. В нея съществува всичко, с което сме свикнали в съвременното си ежедневие, просто е с различно име и собственост. Имат руско приложение Путешественик, аналог на Booking, както и приложение аналог на Google Maps – Yandex map, приложение за московското метро, за времето………всичко, до което си мислехме, че сме отнели достъпа им и сме затруднили живота им.

Въоръжена с всички тези приложения в телефона си стартирах процеса по избор на хотел. Бързо намерих точно това, което търсех в Путешественика, но веднага се блъснах в следващата стена – не мога да направя исканото авансовото плащане от 1 рубла (2 ст.) с моята издадена в европейския съюз карта.

Не те, ние сме си забранили трансакциите към Русия. Заобиколих затворената врата и влязох през прозореца – намерих сайтовете на хотелите и направих резервациите си директно при тях без да е необходимо капаро. Платихме в брой в рубли при настаняването.

Пак напомням, че до тук всички неудобства са само за нас.

Всяка порочна идея ражда следваща или както казват апетитът идва с яденето, така след като решихме да отидем в Москва някак естествено следваше да направим всичко възможно, за да посетим и балет в Болшой театр. Избрах постановката, но и тук се препънах – сега вече нямаше никакъв шанс да платя билетите с карта и ползвахме жокера „Помощ от приятел“ – решението ви е някой, който е там, да ги плати и да ви изпрати файла по Вайбър…….да, не става с Facebook и Messanger – те също са блокирани. Парите ще му върнете евентуално на място, няма как да му ги преведете – то е като да пратиш пари в отвъдното – можеш само лично да ги занесеш…..евентуално.

Когато пристигнахме видяхме и други заместители – MacDonald’s е заместен от веригата “Вкусно и точка“, Burger King си е там със същото име, но пък предлага Сибир Кинг, Кока Кола е Добрая Кола и т.н.

Запасихме се с рубли в брой, приготвихме паспортите с визите си, които стават бързо и лесно, и поехме на изток.

Москва не просто надмина очакванията ни, тя профуча с бясна скорост край тях и ги остави да и дишат прахта.

Международното летище Внуково е мястото, където се озовавате в днешни дни, ако сте отлетели за тази страна. От септември тази година е открита линия на метрото, която го свързва с центъра на града. Прикачихме се само веднъж и за около 50 минути пътуване бяхме пред хотела си. Намираше се в крайния квартал Сокольники и булевардът пред него беше по-голям от националната ни гордост магистрала Тракия. Билетчето е с цена 65 рубли (1,30 лв) без значение от къде до къде пътуваш.

Връщам се отново на твърдението, че Москва е друга планета.

Там всичко е голямо, красиво, чисто и много организирано. Влакчетата в метрото вървят през интервал от две минути, а мотрисите са блестящо чисти все едно току що са излезли от производство. Навсякъде в метрото има много добър интернет, не само има – безплатен е. В модерните мотриси има интерактивни екрани, на които можеш да зададеш начална и крайна точка на пътуване и веднага се извежда маршрут и станция на прикачване. Има и екрани, на които вървят реклами и филмчета за културни и технологични достижения на нацията. Рекламите са за програми за обучение и за свободни работни места. От тях научихме и че във всяка метростанция има точка Чебурашка, където да отиде загубило се дете, както и където да го потърси родителят му, ако го е загубил. Дребни неща, добре организирани.

Самите метростанции не случайно са наричани „Подземните дворци на Москва“ – те са произведения на изкуството сами по себе си – мозайки, витражи и статуи украсяват стените и таваните им. Интересен факт е, че ако гласът, който обявява станциите е мъжки, това означава, че се движите в посока центъра. Казват, че е така все едно шефът те вика за работа. Ако гласът е женски – значи се движите към периферията на града, все едно жена ти те вика в къщи. Освен това се регулира и светлината – сутрин е бяла и ярка, за събуждане, с вечер топла и по-отпускаща. Нещо друго много интересно в метрото е, че са въвели технология, която сканирайки лицето на човек може да задължи дебитната му карта с цената на билетчето и вратата се отваря автоматично. Нужен е само поглед в камерата. Естествено всеки, който желае трябва сам да си активира тази услуга, но тук в цивилизования свят все още само предвиждаме въвеждането на тези технологии. Наказаните вече са ги въвели.

Москва е някакво изолирано място в пространството и времето, където са се запазили отдавна изгубени и заличени в западния свят отношения и ценности. Когато в метрото влезе жена веднага някой мъж става и и отстъпва място, за да седне. На мен ми се случи при всяко едно от пътуванията, а те бяха много.

Хотелът, който бях подбрала беше перфектен – Холидей Инн Москва Сокольники – входът на метрото е отпред с което за 15 минути си на Червения площад. До метрото има и търговски център с огромен денонощен хранителен магазин в него. Хотелът е прекрасен – чист, модерен, с просторни стаи и големи легла, на цена само 110 лв. на вечер за двойна стая. В магазина имаше невероятно изобилие от готвена храна и салати, както насипни, така и пакетирани, огромно разнообразие на топли закуски сутринта и щанд с прясно изпечени питки и хлябове по рецепти от различни региони на Русия.

Силно ни впечатли и щандът с водката – такова разнообразие не сме виждали, както и множеството пакетчета с различни видове сушена риба. Като казвам, че магазинът е невероятен като асортимент, подредба и качество на продуктите, имам предвид, че у нас няма такъв еквивалент. Храната е евтина, кафето също и е много добро. Откритието ни бяха водките Чайковски и Балчуг, както и бирата Жигули, ама модел, който го няма в Берьозките тук. 

По отношение на храната – хапвахме в „Столовая 56“ на последния етаж на ГУМ няколко пъти, а последната вечер и в „Грабли“ на ул. Арбатская. И двете места са с визията на модерна закусвалня, където минаваш с табла покрай щандовете и си избираш предварително подготвени и сервирани порции от супа, салата, ястия, десерти. Цените са прилични и всичко, което опитахме беше много вкусно. Ядохме салатите „Сельодка под шуба“ и „Мимоза“, а котлетът от щука и боршът също много ми харесаха. В ГУМ имаше щандове за сладолед – малки къщички с по една възрастна продавачка вътре с къдрава бяла шапчица на главата. Опашките за сладолед при температура на въздуха вън от (-6) градуса се извиваха със завидна дължина. Много исках да го опитам, но ми беше твърде студено.

Другият голям хранителен магазин, който посетихме, беше „Гастроном №1“ на първия етаж на ГУМ. Също впечатляващи тематични щандове, богато и красиво подредени, и много посещавани. Повечето продукти бяха на местни производители, като не липсваха и добре познатите ни западни марки храни и шоколади.

Отбихме се и в „Вареничная 1“ – ресторант с много оригинална атмосфера, има няколко от тази верига в Москва, ние лично видяхме два – един в самия център близо до ГУМ, а другият на ул. Арбатская. Там в менюто имаше много интересни блюда, но за съжаление бяхме яли и влязохме предимно, за да се стоплим. Пихме чай от бергамот и жасмин, и хапнахме палачинка с пълнеж от котидж сирене със сладко от горски плодове, полята със солен карамел. Бяха божествени и сервирани в червен сервиз на бели точки. Подложките на масата бяха черно бели и изпъстрени със занимателни игри – лабиринти, морски шах, картинки за оцветяване, като разбира се и на масата имаше бурканче с цветни моливи. Да не скучаете, докато си чакате поръчката. Детайлите са много изпипани и за всичко е помислено.

Улиците вечер са изключително светли и красиви, всички сгради са или осветени от прожектори, или опасани с лампички, което прави картината още по-впечатляваща и внушителна. Особено внимание заслужават ГУМ, ЦУМ, Большой театр, Централния детски магазин. Всички тези изброени молове са огромни магазини и са пълни със секции на повечето големи световни брандове. Там са, съвсем не са се изнесли в унисон с политиката на изолация. Там вече цените са сериозни. Особено внимание заслужава Централният детски магазин. Когато пристъпихме във фойаето на 5 етажния търговски център, от всички страни хвърчаха сапунени балони на фона на руски детски песнички и блестящите цветни витражи по покрива. В дъното на салона е и къщичката на прочутата Баба Яга, в която децата и родителите им дори могат да влязат за снимка. Приказно и вълшебно е навсякъде.

В крайна сметка за трите дни, които прекарахме в Москва, покрай ангажиментите, които имахме, успяхме да се разходим няколко пъти по Червения площад, из ГУМ, ЦУМ и Централния детски магазин, посетихме църковния комплекс Василий Блаженни, влязохме и в Кремъл. Кремъл означава крепост и всъщност се има предвид целият комплекс зад стените. Вътре освен Цар Топ и Цар Камбана има и няколко храма, които предполагам са голяма забележителност за хората от други култури и религии, но за източно православни не бих казала. Внушителен е, но нямахме време за музеите в него, а те доколкото прочетох са забележителни.

Посетихме и мавзолея на Ленин – безплатен е и извадихме голям късмет, че нямаше опашка. Гвоздеите в програмата ни бяха посещението на Балет в Болшой театр, както и това на ВДНХ – най-големият фестивален, изложбен и увеселителен парк в света. Той наистина е внушителен и впечатляващ с размерите, пищността и красотата си. В него отделни палати с изложения имат всички региони на Русия (преди години са били палати на републиките), отделно има тематични палати на Союзмултфилм, на Космонавтиката, на Словото и много, много други. За да се разгледа само той според мен са необходими поне три дни, най-добре 5. Всичко е толкова занимателно и интересно, че можеш изцяло да се потопиш в дадената област.

В средата на ноември украсяваха 87 елхи подредени в редици след входа, всяка посветена на отделна област в Русия. Имаше и изложение на руската кухня в една прекрасна палата на два етажа, където освен щандовете с типична храна от различните области, която можеш да опиташ (избираш си какво и си го поръчваш), в средата имаше шоу на живо с 4-5 готвача. Опитахме храна от Якутска и Тулска област, от Бурятия и Алтай. Невероятно преживяване!

Доколкото студа ни позволи се разходихме и по Тверски булевард, и по улица Арбатска – местата, където някога са били дворците на дворяните. Храмът Христос Спасител обиколихме само отвън, а за другият музей комплекс Кремъл Измайлово, за Третяковската галерия и за къщата-музей на Пушкин не ни остана време. Открихме и музей на новогодишните играчки, който също за съжаление остана извън програмата. Не остана време и за круиз с корабче по реката.

Но пък има толкова много причини да отидем отново! Вече знаем, че си заслужава във всяко едно отношение!

На финала си мисля……, американците ги стигнахме, как сега да стигнем руснаците?