Ами ако Харвард е вреден за Америка?
Фредерик М. Хес
В политическите среди и в изискания свят на висшето образование има един общ рефрен, когато става дума за студентите, които посещават Харвард: „Те ще се справят. Ние не се притесняваме за тях.“
Презумпцията е, че на тези колежи може да се вярва, че ще пуснат на пазара своето помазано потомство, и че вниманието ни трябва да бъде насочено към други (да се чете -по-малки) колежи.
Но ако това не е така? Ами ако Харвард се провалят по начини, които са от голямо значение за нашата нация, но естеството и обхватът на този провал са били затъмнени от лостовете на марката, мрежите за самообслужване и елитното групово мислене, които подкрепят тези институции и техните възпитаници?
Дълго време беше трудно да накараме наблюдателите да разгледат тази възможност. Но това стана по-лесно след нападението на Хамас срещу Израел и светлината на прожекторите, която то хвърли върху моралния упадък в Харвард.
Когато студентски организации подкрепиха убийственото безчинство на Хамас, когато президентът на Харвард Клодин Гей трябваше да направи няколко изявления, за да стане ясно, че не е безразлична към този терористичен акт, когато Гей каза на еврейските студенти по време на шабатска служба, че „Харвард ви подкрепя“, но остана безмълвна, когато вирусен видеоклип показа как еврейски студент е тормозен от протестиращи за Хамас в кампуса на Харвард… това повдигна трудни въпроси за това кой е приет в Харвард и какво учат тези студенти.
В края на краищата, макар че Харвард и неговите колеги обучават само малка част от студентите в нашата страна, те обучават изключително голяма част от нейните лидери. Белият дом, Върховният съд, Сенатът на САЩ и ръководствата на компаниите от класацията Fortune 500 са пълни с възпитаници на места като Харвард, Йейл и Станфорд.
Това повдига въпроса как се избират бъдещите лидери на нашата страна и какво точно научават, докато са там. Оказва се, че когато става въпрос за такива въпроси, е по-добре да не се вглеждаме прекалено внимателно. В противен случай мантрата „те ще се справят“ започва да изглежда все по-несигурна – с тежки последици за всички нас.
Макар че често се смята, че едноцифрените проценти на приетите студенти означават, че място като Харвард не може да не включва най-добрите и най-умните, има доста скептицизъм. Неотдавнашните съдебни спорове за положителни действия документираха огромните преференции, с които се ползват свързаните лица, идеологическите програми и редукционистките карикатури, които се срещат в документите за прием.
В Харвард почти половината от студентите са там поради някакви предпочитания, като например да са „наследници“ или деца на богат дарител. Анализ на 160 000 досиета за прием в Харвард установява, че кандидатите от азиатски произход превъзхождат всяка друга расова група по показатели като резултати от тестове, оценки и извънкласни дейности, но са поставени на колене от служителите на Харвард, които постоянно им дават отчайващи оценки за субективни качества като личност и доброта.
Предположението, че харвардските студенти са уникално талантливи, служи за оправдание на срива на строгостта и очакванията. Средният успех в Харвард днес е 3,8, а университетът се хвали с 96 % успеваемост при завършване. Изводът е, че щом веднъж са постъпили в Харвард, учениците получават шестици и завършват. Точка.
Преди повече от две десетилетия философът от Харвард Харви Мансфийлд разработва практиката учениците да получават два комплекта оценки: Едната отразява честна оценка на постиженията им, а другата е създадена, за да се съчетае с „надутите оценки на Харвард“.
Отдавна се смята, че за колежи като Харвард е ценно да създават „разнообразни“ общности от бъдещи лидери. Макар че последните събития ясно показаха, че това не води до толерантни и отговорни мислители, каквито ни бяха обещани, нищо от това не бива да ни изненадва.
На практика обещаното куриране не е свързано толкова с достойнствата или разнообразието, колкото с институционалното удобство. Всъщност New York Times установи, че пет от осемте училища от Бръшляновата лига са приели повече студенти „от горния 1% на скалата на доходите, отколкото от всички долни 60%“.
Тези „подбрани“ студентски тела не отразяват нацията в интелектуално отношение, както и в социално-икономическо. Всъщност студентите от Бръшляновата лига са средно 68 % демократи и само 12 % републиканци.
Междувременно Харвард намали задължителните изисквания за разпределение на учебния материал, прие постмодерни догми, нае учени, които се ръководят от различни програми, и се впусна във всякакви политически дебати. Преподавателите почти не преподават, а студентите почти не учат.
Харвард продава места на свързаните, позволява на помазаните да прекарат студентските си години в среда на идеологическо групово мислене без строгост, а след това издава на самоуверените си възпитаници бързи пропуски за важни постове.
Странно е. В по-голямата част от живота успехът, основан на вътрешни сделки, е подозрителен. Когато става въпрос за Уолстрийт или голф клубовете, набирането на палубата се смята за оскърбление на американските идеали.
И все пак колежите търгуват точно с този вид саморазправа при привличането на студенти и последващото им изстрелване към професионален успех. И те получават признание за това.
Така че, не, студентите в Харвард не са “all right.” И това е от голямо значение за всички нас.
