Антисемити ли са българите?! Хайде бе, да си имаме уважението!
Въпросът е излишен, но да припомня: обикновените българи никога не са били антисемити!
Антисемити са били българските управници по време на Втората световна война, “експортирайки” хиляди евреи към концентрационните лагери и машините за бърза, ефективна и евтина смърт. “Спасявани са” евреите в България, национализирайки им имуществата и пращайки ги в еврейски “трудови лагери”.
Имаме за жалони и за модели на подражание в редица български евреи, като например прекрасният наш мъдрец Анжел Вагенщайн (Джеки) или другият мъдрец проф. Исак Паси.
А и не само те!
……………………..
Анжел Вагенщайн се включва се активно в дейността на антифашистка бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 г. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България спасява Джаки.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.
През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.
Член е на Комитета за защита на Русе;
Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.;
Участник в Кръглата маса от страна на БСП;
Народен представител в VII велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991).
Книгите му са във великата съкровищница на българската литература!
………………………..
Проф. Исак Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл. За своето духовно израстване и творческите си стремежи той споделя: „Когато се събудя сутрин, а това става някъде между 3 и 4 часа… преди да стана, нерядко си спомням съдбите на големите.“
Първото му есе (за Дон Кихот) е публикувано през 1964 г. в сп. „Литературна мисъл“. През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети и пр.
Проф. Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история – от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“) и др.
Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Георг Кристоф Лихтенберг и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.
Философията ни прогледна през него!
……………………
И двамата споменати никога не са се проявявали като българофоби, нито са били отвратени от православието; ние не може да си представим съвременна България без техния принос!
…………………..
Та да заключа, българите не са антисемити, а миролюбиви и трудолюбиви хорица, почитащи мъдростта, знанието и културата, уважаващи другите религии.
Ако някой (български) евреин не е харесван, това не е заради произхода му, а заради думите или постъпките му!
Затова нека не се спекулира с кухата дума “антисемизъм”, уважаеми български евреи!!!
Да си имаме уважението!
