Археолозите показват солта на древна Провадия – първите „пари“ в търговията
Грамотни политици да разберат какво е за България археологията и да дават повече средства за научното проучване на неизчерпаемите културно-исторически богатства по нашите земи, които да радват поколенията и да привличат все повече туристи. Десетката улучи вицепрезидентът Илияна Йотова с това си пожелание към Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, където на 11 юни бе открита нова временна изложба – „Повелителите на солта: Провадия – солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“. Три годишнини съпътстват изложбата – 20 години от началото на проучванията на най-стария праисторически и градски комплекс в Европа – солницата в Провадия, чийто ръководител от самото начало и до днес е акад. Васил Николов, който навърши 4 десетилетия работа в института (бил е и негов директор), а събитието се посвещава на 155-та годишнина от създаването на БАН – най-старата и най-мощна научна институция у нас, съобщи директорът на НАИМ доц. Христо Попов.
При откриването на експозицията присъстваха и президентът Георги Първанов, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, служебният министър на културата Найден Тодоров, този на туризма – Евтим Милошев, и др. Експозицията е създадена със съвместните усилия на НАИМ и на Историческия музей в Провадия.
Представянето на такава изложба за такъв обект наистина събужда мисълта за нова политика на държавата по отношение на културно-историческото ни наследство. Журналистите много обичат да наричат уникално всяко археологическо откритие у нас, дори най-дребното, но Солницата в Провадия е наистина уникален паметник. Това е най-древното и единствено находище на каменна сол в Европа и в Източните Балкани, което е било експлоатирано от живелите по тези земи от времената на късната праистория – VI – V хилядолетие пр. Хр. В онази епоха и чак до VII в. пр. Хр. солта е била „златото и валутата“ в търговската размяна, от солодобива се е трупало богатство, което е трябвало да бъде защитено зад масивни каменни стени, разказа проф. Николов. Добивът на сол чрез изпаряване на солен разтвор в керамични съдове е първото специализирано производство в региона. Вероятно не е случайно, че наблизо – във Варненския халколитен некропол от V хилядолетие пр. Хр. , е открито първото обработено злато в света – богати са били древните жители в района на солницата, смята ученият.
Шестото и петото хилядолетие е времето на ранните земеделци и скотовъдци. Но тези хора започват да произвеждат сол. Те имат нужда от друга обредност, от други сили, които да ги подпомагат, да ги защитават по някакъв начин. Големият им страх е дали няма да пресъхнат изворите, от които добиват солта. Затова са възникнали и специална обредност и социална йерархия в праисторическото общество, обясни ученият. Две тежки земетресения са разрушавали крепостните стени в представения в изложбата период, местните са създали оригинална отбранителна система срещу евентуални набези на врагове – с тесни входове и стени. По-късно са направени некрополи, със затоплянето на климата изпаряването на солта става вече в басейни при самата селищна могила. Много по-късно – във II – I в. пр. Хр., местен тракийски владетел си построява тук две сгради, но е бил убит. Тогава тук започва натрупването на много висока могила.
Изложбата в НАИМ с експонати и постери представя над 530 находки от късната праистория до късната античност, открити при проучването на комплекса. Сред най-интересните са красиви керамични съдове, керамични антропоморфни фигурки, керамични култови масички, костени инструменти, гривни от мида, върхове на стрели, сечива, разказа гл. ас. д-р Галина Самичкова, която е заместник на проф. Николов в проучвателния екип и куратор на изложбата. Интересното е, че за всеки предмет може да бъде разказана цяла история.- Към показаното има аудиогид на български и английски език, а чрез добавена реалност може да бъде разгледана могилата отвън. При проучването е бил открит и скитски гроб с костен скиптър с украса, датиран към VI – V в. пр. Хр., което е много рядка находка. До момента в Североизточна България са открити четири или пет, посочи проф. Николов. Скитите са имали своя материална култура и изключителни традиции в косторезното изкуство. Погледната от едната страна, главата на скиптъра тя е като клюн на орел, а от другата древният майстор е изрязал антропоморфен образ, върху който клюнът изглежда като шапка. Край човешките кости са намерени и кости на кон, на малко кученце и костенурка. За пръв път сега е открит гроб в селищна могила, а свидетелство за етническата принадлежност на воина е и начинът, по който е положено тялото му – с отворени крака, единият леко свит.
Временната изложба за солницата ще е отворена за посетители до 18 септември т. г. Това е един от централните ни акценти за музейния сезон, който отново се очертава да е много активен, каза доц. Попов. В края на юни ще бъде представена постерна изложба за изключително важен средновековен манастир, който се намира в Мурфатлар на територията на днешна Румъния. Той е от времето на първото българско царство, пряко свързан с него. Изложбата се организира съвместно с музея в Констанца. През есента пък ще бъде открита представителна изложба за културно-историческото наследство на Република Хърватска. В средата на месец ноември се очертава откриване на нова, голяма изложба, посветена на средновековното въоръжение с участието на много музеи от страната, каза още директорът на НАИМ. За първи път ще може да бъдат видени неща като технологии, украса, различните форми на мечовете и сабите през годините от началото на ранното средновековие до късното средновековие и Османския период.
Освен това, Националният археологически музей ще гостува с изложби във Враца и Шумен, а през есента голяма изложба, посветена на древна Тракия, ще бъде разположена в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис. Над 70 на сто от експонатите са наши, ние сме и основен куратор на тази изложба, уточни Христо Попов.
