Архитектът на Заедността

Съгласно теорията на лидерството съществуват три типа лидери. Първият, харизматичният тип е най-маловажен от гледна точка на историческата перспектива. Тези лидери дават импулс на масите чрез харизмата си, изразена в поведение, външност, начин на изразяване. Те са убедителни, умеят да печелят избори, даже по няколко пъти, но – дотам. Често историята ги забравя бързо, защото няма нищо по-старо от вчерашен вестник и увехнал политически „хубавец“, нали!

Вторият тип лидери са ситуационните. Те се раждат в драматични времена, защото реагират адекватно на предизвикателствата и оставят следа в периоди на криза. В новата българска история положителен пример за такъв лидер е Николай Добрев, който на 4 февруари 1997 г. за броени дни израсна от партийна фигура до държавник, избрал съгласието и разума, върна мандата за съставяне на правителство и спаси България от риска за гражданска война и проливане на кръв.

Но най-висшият пилотаж в лидерството са трансформационните лидери. Те са политици, държавници и мислители, които носят не декларативна, а фундаментална промяна на своите общества и държави – издигат ги на нов етап, оставят трайна и незаличима диря в историята, а често след тях зейва пропаст от липса на лидерство. Това се случва днес в Европа и САЩ с клиширани и зависими политици еднодневки на фона на титаните от миналото – Дьо Гол, Аденауер, Митеран, Кол, Чърчил, Рузвелт, Кенеди.

В световната история днес трансформационните лидери се намират „на изток“.

Владимир Путин върна на Русия държавността и силата, стартира необратим процес на превръщане на света в многополюсен, лидира БРИКС, създава здрави мостове на Русия към Китай, Азия, Арабския свят, Африка – към глобалния Юг. Тези процеси водят до бавното отърсване на световната икономика от доларовите си зависимости, а това вбесява неолибералното статукво, за което Путин е по-черен от дявола. Такъв лидер е и Си Дзинпин, който уверено води Китай по пътя на миролюбиво отваряне към света чрез глобалните инициативи „Един пояс, един път“ и Общността на споделената съдба, превръщайки го в икономически лидер, изпреварващ САЩ по много показатели, издига военната и политическа мощ на Китай. Регионален трансформационен лидер е турският президент Реджеп Ердоган. В днешния колективен Запад трансформационните лидери се броят на пръсти – сред тях са Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Бившият (и вероятно бъдещ) президент на САЩ и унгарският премиер формулираха (независимо един от друг) реална алтернатива на „вашингтонския консенсус“ и на брюкселското статукво на базата на рационалния консерватизъм, традициите, християнството, суверенитета и патриотизма. И понеже и в теорията, и в практиката не е нужно трансформационният лидер да е президент, премиер или главнокомандващ, ще дадем само още два примера. Махатма Ганди и неговият принцип за ненасилствена съпротива, който вдъхнови десетки народи да търсят свободата и независимостта си по мирен път. Дън Сяопин, който трансформира Поднебесната империя, стъпвайки върху двата полюса на мисленето и действието – западния и източния. И двамата мъдреци са ярки примери за трансформационно лидерство с епохално значение.

В българската съвременна история трансформационните лидери също се броят на пръсти – Стефан Стамболов, който заложи европейския път на модерната ни държавност и който не се свенеше да защитава яростно българския интерес. Тодор Живков, който изгради две Българии и от бедна селска страна се превърнахме в модерна икономическа, социална и културна сила на 28-о място в света в класациите на ООН. Людмила Живкова, която мечтаеше за управление, основано на хармонията, за дипломация на базата на културата, за общество на базата на доброто и красотата, на замяна на тесните идеологически ценности с общочовешките и превърна (макар и за кратко) тази мечта в държавна политика.

В днешния 35-годишен преход на България от административно-командна система към демокрация единственият реален трансформационен лидер е Ахмед Доган – основател и почетен председател на Движението за права и свободи. При това той е лидер, който се роди на фона на тектонични геополитически промени – на принципа на махалото – за по-малко от половин човешки живот преживяхме срутването на социализма от съветски тип, възцаряването на неолибералния еднополюсен свят, а сега и родилните мъки на многополюсната глобална архитектура.

На 29 март т. г. д-р Ахмед Доган навършва седемдесет години. Възраст, която някога звучеше като юбилей на оттеглил се от активния живот човек! Но както вече знаем, „днешните 70 са някогашните 50“. Затова юбилеят на д-р Доган е повод не само за равносметка, но и за поглед в перспектива! При това – дългосрочна!

А равносметката казва много. Ахмед Доган е особен лидер, който едновременно опровергава, но и потвърждава теорията за трите типа лидерство – защото ги съчетава ефективно:

Едва на 35 години този млад и малко известен, но задълбочен и талантлив учен философ, минал през школата на битките за човешки права и родните имена на българските турци, се появи на политическата сцена през студената и тревожна зима на 1989 срещу 1990 година. Появи се като ярък и вдъхновяващ  харизматичен лидер, който веднага бе припознат (оттогава до днес) като водач и говорител на българските мюсюлмани. Думата му, която винаги се чува сред елита и електората на ДПС, притежава много повече от статута на Закон, защото тя се превръща в Импулс за ярки действия на движението. Доган може (доказал го е многократно) за миг да промени налагани от други политици линии и тактики, да промени посоката на политиката на своята партия, а от там и на цялата държава!

Като ситуационен лидер той се реализира многократно (за някой е късмет – и веднъж!). През 1990 г. ДПС направи своя избор да влезе във ВНС и се превърна в парламентарна сила, която пренесе битките за права на малцинствата от площадния към парламентарния терен. През 1992 г. той вдигна жълт, а после червен картон на пагубното синьо управление на Филип Димитров, а след това показа, че е Балансьорът в българската политика. ДПС стана коалиционен партньор в няколко правителства, които извършиха болезнени, но ефективни реформи. Когато ДПС участваше във властта, България стана член на НАТО (при кабинета „Сакскобургготски“), а после и на ЕС (при кабинета на Тройната коалиция). В същото време с ясната проевропейска и атлантическа линия на ДПС, наложена лично от д-р Доган още през 1990 г., под негово ръководство движението никога не се превърна в говорител на русофобията и сляпото изпълнение на волята на „началствата“ отвън. И когато други дейци на ДПС по конюнктурни причини се опитаха да я наложат, д-р Доган лично се намесваше, коригираше и смекчаваше курса. През 2015 г. с една коледна реч пред актива “уволни” самозабравилия се председател Лютви Местан, който беше тръгнал да превръща ДПС в пета колона на неоосманистките сили в Турция. А буквално преди месеци предложи на ДПС модела на съпредседателството като гаранция срещу еднолични решения и превръщането (по негови думи) на политиката в корпоративна игра! През лятото на 2020 г. отиде с усмивка при протестиращите срещу него, нахлули с взлом в собствения му дом (!) и нахъсани от десните на Христо Иванов с цел евтин политически дивидент. Безкрайни са примерите за адекватно ситуационно лидерство на д-р Доган. Съдбата дава шанс веднъж, но Историята даде на Доган шанс много пъти! Дали той е грешил в моментни преценки и реакции? Със сигурност, но мъдрите и визионерските решения за бъдещето на страната ни, които вземаше и налагаше, понякога дори и с риск на живота си, са визитната му картичка пред България, Европа и света.

Визитна картичка и пред Историята! Защото д-р Ахмед Доган е преди всичко Трансформационният лидер на Заедността. За това всички ние – и българи, и турци, и арменци, и евреи, и християни, и мюсюлмани, и леви и десни – му дължим признание. Философът Доган формулира парадигмата за Заедността, а политикът Доган я налага и отстоява няколко десетилетия в своята политическа битност. Теза, която е нито повече, нито по-малко – превръщането на България в остров на етническия мир на фона на жестоките сблъсъци на Балканите и по-света! Заедността на Доган в мащабите на малка България и на размирния ни регион е това, което е Ненасилствената съпротива на Ганди в огромна Индия. Българските турци и мюсюлмани са част от българската нация, бурното минало на Балканите ни е събрало и българският народ е понесъл много болка в миналото. Но Заедността на етносите и днес, а и в бъдеще няма алтернатива! През 146-те години от Освобождението, но особено през последните 35 преходни години – тя е и остава върхово достижение на България, залог за стабилност и развитие на държавността. Ако ги нямаше, България щеше да премине през жестоки братоубийствени конфликти, като в Босна и Косово, щеше да е политическият парий на Европа, а демографската пустиня нямаше да е опасна перспектива, а факт. И обратното – българският етнически модел (който има своята предистория в мирното съжителство на етносите и в спасяването на българските евреи) бе доразвит и защитаван именно на базата на политико-философската парадигма на д-р Ахмед Доган, формулирана в бурната и наситена с взривни емоции 1990-а, но оказала се ефективна и градивна 35 години по-късно, когато отричаме всичко друго на нашия безкраен и деструктивен Преход! Заедността, осъзната и формулирана от д-р Доган още в зората на Прехода, е негово политическо верую и днес – разширена не само в полето на етническото, но и на социалното, европейското, световното. Всеки, който днес вдигне камък или дума да го замери, е длъжен първо да се замисли – какво щеше да се случи с мира в България, ако Доган беше тръгнал по другия, по-лесен път на етническия сепаратизъм, след насилствената и срамна смяна на имената на българските турци . Как щеше да започне и да завърши Преходът – като мирна трансформация или като тежък етнически конфликт и разпокъсана държава!?

Заедността няма алтернатива и защото светът се променя и става многополюсен!

Впрочем и за това комай единствен Ахмед Доган говори отчетливо и категорично, докато всички останали се надпреварват в рецитация на брюкселски и вашингтонски клишета за „непогрешимата и вечна сила на евроатлантизма“. „Мирът е вашата кауза“, заяви наскоро д-р Доган на младите в ДПС, докато овластени еднодневки дрънкат оръжия и си играят с огъня на войната. Националното съгласие и компромис, нуждата да сме умерени и да не влизаме в крайности – на това ни учи политикът философ, защото обича България. А политическият затворник от времето на късния социализъм намери сили да се срещне с Тодор Живков, а години по-късно – да направи коалиция и да управлява ефективно с БСП.

Светът е многополюсен, а д-р Ахмед Доган е многопластов стратегически лидер, но и голям български Патриот! „Пò българин от много българи“, казват обикновените хора, за разлика от политиците, които често го охулват с грозни прозвища, но после чакат пред кабинета му с молби за коалиция и подкрепа! В годините на преход, макар и често обвинявано пропагандно в противното, ДПС бе и си остава автентично българска партия, участваща в институционалния живот, преодоляваща стереотипите от миналото за мнозинството като субект и малцинството като обект на властта. Спокойното приемане на факта, че представители на етническите малцинства могат да бъдат служители на армията и силите за сигурност, на висшата администрация и членове на правителството, вече е реалност. И както ДПС има в ръководството си, а вече и като съпредседател и шеф на парламентарната група етнически българи, така и всички други партии имат етнически турци в своите редове.

За разлика от другите партии, елитът на ДПС води произхода си от системно изгражданата и развивана в годините на социализма интелигенция сред българските турци. Но създавайки на тази база ДПС, Доган лично изгради и целенасочено лансира нови поколения подготвени и образовани кадри, които са възпитани в дух на патриотизъм, да служат и пазят българската държава. Когато не го правят – с желязна воля ги отстранява. Всичките опити на подобни хора да разцепят ДПС (заради амбиция или по поръчка) се оказаха пълен провал! Коя друга партия има толкова ясна и координирана система за развитие на младите, за партийно строителство и единство!? И това също е заслуга на Лидера!

Така ДПС (за разлика от другите партии) увеличава присъствието си в различните видове власти: местна, парламентарна, изпълнителна, в европейските институции.

Д-р Доган бе прозорлив и в друго: ДПС в идеен план е либерална партия, но същевременно по силата на бита и интересите на електората си е призвана да бъде и социална партия. Именно тази бивалентност, свързана с либералното и със социалното, генерира ролята на ДПС като политически балансьор. Тази същност на ДПС, а не жаждата за власт е в основата на тази създаваща политически мостове роля! Дейността на ДПС и лично на д-р Доган е свързана с финия (а не бакалски) идеологически, политически и властов баланс.

И още един щрих към портрета на архитекта на Заедността, който никой от днешните еднодневни политици няма да разбере! През 2009 г., след два мандата коалиционно участие в управлението с Царя и Станишев, Доган призова ДПС да си почине от властта. Подобен призив друг български политик никога не е имал смелостта да отправи към своята партия и след това да бъде послушан от нейния елит и актив.

Макар системно демонизирани тежко критикуван заради страничните си от политиката увлечения – бизнес консултантство, водородна енергия, херменевтика и т.н., Ахмед Доган вече е влязъл в Историята като ефективен политик и държавник. Той не е злободневен политик, който търси вниманието на медиите. Неговите послания са обмислени, визионерски и понякога философски размишления за политиката, властта и света, на каквито са способни твърде малко лидери – не само у нас, но и в целия колективен Запад! Говори веднъж-два пъти годишно, но словото му отеква, за разлика от словесната ширпотреба на другите и техните чужди „началства“. Изявите му се превръщат в обществено събитие и визионерско прозрение. Спазва азбучната истина, че за да направиш впечатление, не е нужно да говориш често и дълго, а да назоваваш важните неща, да даваш знаци, да формулираш дефиниции и послания, а не да търсиш ефектната фраза. Д-р Доган като философ разбира дълбокия смисъл на думите и на научните термини. Той знае как да ги използва, словото му е с дълбочина и философска перспектива, но в същото време е разбираемо, защото умее да назовава проблемите ясно.

Най-точните „епикризи” на Прехода са формулирани от трансформационния лидер д-р Ахмед Доган:

„Обръчът от фирми” бе първата диагноза за връзката между политика и бизнес, която се превърна в тумор на целия ни политически живот. Това изказване беше дисекция на обществената тъкан, направена с хирургическа точност и откровеност! Той пръв каза „Царят е гол“, заради което медии и политици го оплюха, но никой не намери мъжество и аргументи да го опровергае. Изплашиха се! Както е казано в Евангелието: „Който е праведен – пръв да хвърли камък”. Камък не хвърлиха, но се задоволиха с отричане на очевидната истина, че нито политиката ни е политика, нито икономиката – икономика, а понятията „правова държава” и „демокрация” са превърнати в безсмислени клишета. Днес Ахмед Доган отново предупреждава за отровната симбиоза между власт и пари, за подмяната на идеологическото с корпоративното. Ще има ли кой да го чуе!?

Та нима не е хроничен проблемът с политизирането и партизирането на администрацията, за които Доган говори в прословутата си реч в село Кочан още през лятото на 2009 г.!? Тогава той “скандализира” обществото с репликата, че „партийните лидери разпределят порциите в държавата“. Днес, след 15 години, виждаме всичко това ежедневно по телевизията и дори в реално време: партийни „лидери“ се карат като в кръчмата за пари и постове, за овладяването на прокуратура и съд, на спецслужби и регулатори. Политици заплашват министри и децата им заради бизнес поръчки, „награждават“ спонсорите си с милиони европейски пари или ги правят кметове (случаят “Терзиев” е емблематичен). И това обществото започна да го възприема като нормално!?

Отново Доган бе първият лидер, който оцени ролята на европейските фондове и подготви целенасочено кадри за министерства и агенции в тези сфери. Първият, който говореше за тях като за инструмент за преодоляване на регионалните неравенства – особено в районите със смесено население. И ДПС успя да подобри бита и социалния статус на много от управляваните от тази партия общини, на смесените райони като цяло. Трудно е да се направи цялостен, системен портрет на лидер от ранга на Ахмед Доган – лидер – Епоха в съвременното ни национално развитие, но и Лидер в перспектива!

*** 

Замислям се върху мотивите си за този текст. Това трябваше да е честитка за голям личен празник, написано с най-добри чувства поздравление за юбилея на приятел, а отново се получи пространен политологически анализ. Мнозина са писали за Доган – политика, за Доган – стратега, за Доган – балансьора. Струва си да се пише, защото той наистина е уникално явление в българската политическа практика и мисъл, комай единственият с днешна дата, който уважава другата гледна точка и вижда причинно-следствената връзка между тях! Затова е и толкова полезен за България!

Така се случи, че политиката някак неусетно стана част от живота ни! Тя ни запозна преди почти четири десетилетия – той докторант в Института по философия на БАН, аз прохождащ социолог в Института по социология. Тя най-често ни е събирала в разговор между толерантни опоненти и съмишленици, вдъхновени от непреодолимата безпределност на Достоевски, но и от ролята на неговия Учител. Политиката ни е разделяла в мнения и преценки, но после отново ни е събирала заради Заедността, уважението и приятелството, които са истинският път в живота!

Нека Ахмед да е жив, дълголетен и все така енергичен и вдъхновяващ! Да се радва на здраве, да бъде в хармония с близките си и с многобройните си ученици в школата по философия и още по-многобройните – в тази на политиката. Да бъде Балансьорът, който съчетава умело мисленето, белязано от силата на Мъдростта, с шанса, който му даде Съдбата – да живее в сложни, но затова и интересни времена, в които се изгради като Лидер!

И да си пожелаем авторът на идеята за ЗАЕДНОСТТА да я разработи научно и академично, като учебник за политици от ХХI век. Да я опише като философски тезис – теоретично, като идейно-политическа концепция да изведе нейните цели и принципи, които я правят приложима не само у нас, а и за лутащата се Европа и за многополюсния свят като цяло. Ясно е, че Заедността работи, докато клишета за „мултикултурност“ и „политическа коректност“ – не! Значи има мегдан за Заедност, има място за точно такъв философски труд, с точно този автор – юбиляря д-р Ахмед Доган!

***

Ще завърша това човешко поздравление с думи на самия Ахмед Доган. „Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да ѝ се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата ѝ. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето. Съзнавайки, че Времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!”

Здраве и дълъг живот на Ахмед Демир Доган!