Арх. Румяна Пройкова за откриването на Античния театър в Пловдив

– Арх. Пройкова, разкажете ни повече за любопитната история на Античния театър в Пловдив? Как възкръсна за нов живот?

– Преди да започнем с Античния театър, само да припомня, че Пловдив, античният Филипопол, е изключително богат със своето археологическо наследство. Знае се, че археологическата наука чрез археологическите проучвания на пловдивските археолози разкри безброй богатства в нашия град, като в цялост схемата на античния град, целия античен град с неговата улична система, с най-богатите му сгради, неговия център – форума, и веднага след него значимите сгради: театъра, Античния стадион, Одеона, базиликите и т. н. Но сега темата ни, разбира се, е Античният театър на Пловдив. Театърът на Пловдив беше разкрит в резултат на археологически разходки, проведени от Археологическия музей в Пловдив, и това се случи в периода от 1969 до 1978 година. Разбира се, със сондажни проучвания тук и там е имало податки, че на това място има градеж на особено значима сграда, разбира се, минава и част от стена. Но не се е знаело, предполагало се е от разкритите зидове, от тяхната дебелина, че става дума за нещо голямо, за голяма обществена сграда. И това, разбира се, пробужда любопитството и започва постепенното настъпване от юг на север към ската след разкриване, след крепостната стена, и постепенно бавно се излиза. И когато се стъпва на този зид, наречен стилобата на сценичната сграда, тогава става ясно, че става дума, а се разкриват и основите на колоните, на така наречения проскений, че става дума вероятно за зрителна зала. И постепенно се разкрива орхестрата, с настъпване към входовете от отстрани, наречени пародоси (аз въвеждам тази известна на специалистите терминология, но всеки, който прочете за Античния театър, ще срещне тези названия), това са входовете отстрани, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които се ставало захранване към орхестрата. Орхестрата е полукръглата част, между сцената и публиката. Сцената, или т. нар. скене, принадлежи на сценичната сграда. Всъщност характерна особеност на античния театър е, че двата елемента на сградата, откритата зрителна сграда, наречена театрон, това със седалките, и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единен обем, не са покрити, а се свързват чрез тези проходи, тези засводени проходи, двете части са отделени от парадосите, двата странични входа. Целта на реставрацията беше да достигне максимална изява и най-добра социализация, т. е. функционално използване на паметника, като, разбира се, се опира на научно доказана идейна реконструкция.

– Какво заварихте на това място?

– Голяма част от сценичната част на сградата беше на земята, бяха срутвания, и това представляваше попълването на един пъзел, който изискваше богата научна подготовка. И тя не липсваше в екипа, в лицето на арх.  Вера Коларова – водещия проект, ръководителя, вдъхновителя на този обект. Бяхме изключили възможността да се третира реставрацията на Античния театър като мъртъв музеен  експонат, т. е. само като археологически образец – не, постигна се интегрирането му в съвременния живот, като се съживи първичната функция.

– Колко време продължи съживяването на обекта, за да се превърне той в това, което е сега?

– Той беше открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти за честване на 1300-годишнината на българската държава. Това беше знаменит концерт, едно представление много представително, имах щастието да присъствам, целият проектантски екип, разбира се, бяхме в публиката, но беше вълнуващо. Вече малко са останали свидетелите на реставрацията на Античния театър, аз съм една от тях, поради напреднала възраст. Но да кажа само, че се отстояваше, нашият екип отстояваше принципа на реставрацията, да се отива на конкретните обстоятелства, на обстойно проучване на античните градежи, които се намираха на място, на наличието на архитектурния материал от една изключително богата архитектурна декорация. Всичко, което сега виждаме: колони, капитали, бази, архитрави, сложни корнизи и т. н., всичко това беше долу, във вид на срутване, и беше въпрос на една много прецизна, много отговорна и специализирана инвентаризация на този материал. Арх. Коларова беше диригентът, ние – нейните помощници, аз бях до нея, бяхме ученици в момента. За нас това беше една практическа задача, едно показно, всъщност за всички е било, за целия екип, как една толкова сложна задача може да бъде доведена до край. Тук може би е място да кажа, че това, което се отнасят, т. е. което говоря за сложността за възстановяването на сценичната сграда, беше различно. Там принципите бяха други, подходът беше друг, различен от този за театрона. Театрон се нарича цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не допускаме нови редове седалки над оригинално запазените, както се казва в археологическата практика ин ситу, т.е. на място. Получи се едно съвместяване на така запазения  руинно, така запазената композиция на седалките, с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния театър до достигане на неговия завършек, който  беше маркиран с една нова бяла ивица, само като ограничител, като познание, че този втори сектор на Античния театър свършва тук. Вече, много по-късно, години след това, след допълнителни проучвания, когато започна реконструкция на тунела, на северния вход, който сега е главният за захранване на театъра, дотам завършваше театърът. После, при въвличане към тунела, се разбра, че е имало и трети ред вероятно, но може би частично, нямаше пълни данни, не можеше да се вече навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към подходите, към връзките, и се запази в този вид, който го имаме и досега. Но сондажните проучвания показаха, че дори и да го е имало и вероятно е имало, защото се намериха някакви основи, нямаме, това е, така да се каже, субструкция, т. е. в основи, но нямаме нищо от това, което е нагоре – какви са били, имало ли е, какви са били тези седалки, колко са били.

– Какво може да се каже сега, за ползването на театъра?

– Сещам се само, че ми се иска да напомня,  ние многократно сме подчертавали, че сценичната част, която е съставена от крехки елементи, тя спешно и винаги се нуждае от поддържащата консервация. От доста години това се напомня. Разбира се, общинската структура “Старинен Пловдив“, която обгрижва резерват “Старинен Пловдив“, ръководството сега е заинтересовано. Нашето съвремие е наситено с многобройни събития, които често са с неподходящ характер за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният театър, иновативните технически изпълнения, те дори понякога са и опасни, те настойчиво се борят за сцената на Античния театър, но ръководството на “Стария Пловдив“ е решило, поне в лицето на неговия ръководител г-жа Елена Кантарева, да оформи съвременен правилник за ползването на археологическия обект при запазване на неговия приоритет именно като археологически обект, така да се каже, първообраз, и подчиняването на функцията, на идеята, за да се съхрани паметникът преди всичко в неговата цялост и в автентичната му пространствена изява, а не тук и там да се подава по нещо. Много са този вид изпълнение и учудващо защо точно това се търси на Античния театър, след като например при насищането му с тежките кори, в които почти не остава нищо видимо, аз съм присъствала на такива спектакли, нищо видимо от неговата декоративна стойност на сценичната сграда, а тя е един готов декор. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена структура на сцената, да се използва тя, защото това е най-доброто.

Хората отиват, посещават, за да се насладят именно на това.

*Арх. Румяна Пройкова e съратница и част от екипа на покойната вече арх. Вера Коларова, сътворил от руините Античния театър на Филипопол