Безлимитно безсрамие
Обясненията на Димитър Главчев за врътката с министрите повтарят едно към едно тези на Бойко Борисов. “Случайно”, “съвпадение”, “партийни събрания”/”симпатизанти”.
Борисов и камарилата му не са си изчерпали лимита от политическо безсрамие. Той е непрекъснато подновяван както по силата на обществената апатия, така и от деградацията на традиционните му политически противници, които станаха същите безсрамници. Някои със скоростта на светлината, щото им дойде отвътре. И на трето място от получаваната от Посолството легитимация, където, изглежда, са стигнали до извода, че е по-добре да имат на разположение традиционен “наш кучи син”, отколкото нетрадиционни за местния пейзаж “пълни аджамии”, “шарлатани” и некадърници. С широки джобове и пълни с презрение към народа си.
И на четвърто място – от могъщия гръб на детето чудо на българската политика Делян Пеевски, сам по себе си даващ вече легитимност и… порции.
Плоската земя лежи върху гърба на три костенурки, но наш Бойко лежи вече върху четири гърба. “Дете на народа”, който все лежи на една кълка.
Най-честно ще бъде в петък, когато Главчев отиде при Радев (ако изобщо отиде), да бъде с онази тениска “Аз вярвам само на този човек”. “И само него слушам”, може да допише.
Жалка работа, но каква да е, когато и двете антагонистични части на българското общество чакат спасението да дойде отвън.
Е, няма да дойде.
