Бивш здравен министър: Фармабизнесът е превзел здравния сектор

„Сумата за реимбурсирани от НЗОК медикаменти вече надхвърля 2 млрд. лв., а общият обем на средствата за лекарства без рецепта е над 7 млрд. лв. – тоест парите за лекарства в България вече са надминали средствата за медицинско лечение, което е незапомнено в световната практика“, заяви д-р Илко Семерджиев пред BloombergTV Bulgaria. Според бившия вицепремиер и здравен министър (1999-2001 г. и 2017 г.) и създател на НЗОК това означава, че фармабизнесът е превзел здравния сектор. „И в момента изсмуква огромни ресурси от него – нещо, което се позволява от министъра на здравеопазването и политиците“, допълни д-р Семерджиев.

Той подчерта, че от въвеждането си през 2001 г. досега моделът на финансиране на системата се е изкривил значително спрямо първоначално замисленото. „Един от най-тежките примери за това е одържавяването и политизирането, дори партизирането на НЗОК. Затова ако сега ми кажат да направя осигурителен фонд, макар да съм създал Здравната каса и след това – частен здравен фонд, и да знам всичко как се прави, ще се откажа. Заради непредвидимостта на политическите решения в България“, заяви още д-р Семерджиев.

Бившият министър подчерта, че подмяна на солидарността е риск, тоест преминаване към застрахователен модел би било в пъти по-ресурсоемко. Той даде за пример САЩ, които имат класически застрахователен модел на здравната система и където годишните разходи за здравеопазване на човек възлизат на 10 000 долара. „У нас са около 800 евро“, уточни Илко Семерджиев.

Според него големият проблем не е юридическата форма на регистрация на едно лечебно заведение, а управленската безпомощност. Ярък пример за нея бил настоящият здравен министър в оставка проф. Христо Хинков. „В този мандат стигнахме до липси на над 400 лекарства от пазара, които във висока степен са реимбурсирани от НЗОК. Това че лекарствата се задържат по складовете означава, че се чака да изтече срокът на заповедта за забрана за износ, за да се направи легален реекспорт, а междувременно се прави криминален такъв. А това може да бъде спряно за по-малко от месец с масови проверки от множество институции – НАП, Агенция „Митници“, НЗОК, ИАЛ, ИАМН“, обясни Семерджиев.

Като пример за управленска безпомощност бившият министър даде и обявяването и последвалата отмяна на редица конкурси за болнични директори. „Тези конкурси бяха обявени по закон. Защото три месеца преди изтичането на мандата на съответните директори следва да се проведе този конкурс. Мандатът на болничните директори не е като политически мандат. Той не може да продължава докато дойде, примерно, другото правителство. Напротив – в деня, в който му изтече договорът за управление и контрол, той повече няма екзекутивни права. Това може да създаде проблеми дори за заплатите на персонала, както и за сключване на договори за покупки на лекарства, на консумативи, на стопански и други неща“, подчерта д-р Семедржиев.