Бивш US дипломат: Политиката на САЩ донесе страдания на Украйна и не отслаби Русия
Москва, Киев и Вашингтон са оплетени в паяжина от грешни изчисления, казва Час Фриймън
Ако САЩ се бяха съгласили на преговори с Москва, Русия нямаше да започне войната в Украйна, пише бившият американски посланик Час Фриймън-младши в британското издание Unherd. Според него именно Западът попречи на Киев да сключи договор с Русия, което повлече след себе си ескалацията на конфликта.
Начинът, по който американските медии се отнасят към войната в Украйна, напомня за забележка, приписвана на Марк Твен: “Изследванията на много коментатори вече хвърлиха толкова много мрак по тази тема, че е много вероятно, ако продължат, скоро да не знаем нищо за това.”
Това е по-многословен израз на една по-известна максима – по време на война истината е първата жертва. Обикновено всичко е придружено от мъгла от официални лъжи. И никога тази мъгла не е била толкова гъста, колкото около войната в Украйна. Докато стотици хиляди хора се сражаваха и загиваха в Украйна, пропагандните машини в Брюксел, Киев, Лондон, Москва и Вашингтон работеха извънредно, за да гарантират, че заемаме страстни позиции, вярваме в това, в което искаме да вярваме, и осъждаме всеки, който поставя под въпрос разказа ни. Последствията за всички са ужасни. За Украйна те са катастрофални. С навлизането в новата година отдавна е необходимо радикално преосмисляне на политиката от всички заинтересовани страни.
Това е следствие от факта, че войната се роди и продължи поради грешни изчисления на всички страни. Съединените щати изчислиха, че руските заплахи да започнат война заради украинския неутралитет са блъфове, които могат да бъдат възпрени чрез разкриване и очерняне на руските планове. Русия предположи, че Съединените щати биха предпочели преговорите пред войната и биха искали да избегнат преразпределянето на Европа на враждебни блокове. Украинците разчитаха, че Западът ще защити страната им. Когато представянето на Русия през първите месеци на войната се оказа слабо, Западът заключи, че Украйна може да я победи. Нито едно от тези изчисления не се оказа вярно.
Независимо от това, официалната пропаганда, подсилена от подчинения мейнстрийм и социалните медии, убеди повечето хора на Запад, че отхвърлянето на проекта за мирен договор преди инвазията и насърчаването на Украйна да се бие с Русия е някак си “проукраинско”.
Съчувствието към украинските военни усилия е напълно разбираемо, но, както трябваше да ни научи войната във Виетнам, демокрациите губят, когато мажоретките заменят обективността в репортажите и правителствата предпочитат собствената си пропаганда пред истината за това, което се случва на бойното поле. И така, какво се случва на бойното поле? И как се справят участниците в украинската война по отношение на постигането на целите си?
Да започнем с Украйна. От 2014 г. до 2022 г. гражданската война в Донбас взе близо 15 000 жертви. Колко са убитите от началото на прокси войната между САЩ/НАТО и Русия през февруари 2022 г., не е известно, но със сигурност са няколкостотин хиляди. Броят на жертвите е прикрит от безпрецедентно интензивна информационна война.
Единствената информация на Запад за убитите и ранените е пропаганда от Киев, която твърди огромен брой руски убити, като същевременно разкрива малко за украинските жертви. Въпреки това дори до миналото лято беше известно, че 10% от украинците участват във въоръжените сили, докато 78% имат роднини или приятели, които са били убити или ранени. Смята се, че между 20 000 и 50 000 украинци сега са с ампутирани крака. (За сравнение – 41 000 британци е трябвало да претърпят ампутации през Първата световна война, когато процедурата често е била единствено възможната за предотвратяване на смъртта. По-малко от 2000 американски ветерани от нашествията в Афганистан и Ирак са претърпели ампутации).
Когато войната започна, Украйна имаше население от около 31 милиона. Оттогава страната е загубила поне една трета от него. Повече от шест милиона са намерили убежище на Запад. Още два милиона са заминали за Русия. Други осем милиона украинци са прогонени от домовете си, но остават в страната. Инфраструктурата, индустриите и градовете на Украйна са опустошени, а икономиката ѝ унищожена. Както е обичайно във войните, корупцията – присъща характеристика на украинската политика – е широко разпространена. Зараждащата се демокрация в Украйна вече не съществува, няма опозиционни партии, няма неконтролирани медии и инакомислието е забранено.
От друга страна, руската агресия обедини украинците, включително много рускоезични, до невиждана досега степен. По този начин Москва неволно засили отделната украинска идентичност, която както руската митология, така и президентът Путин се опитаха да отрекат. Това, което Украйна загуби като територия, го спечели в патриотично единство, основано на страстна опозиция срещу Москва.
Обратната страна на това е, че рускоезичните сепаратисти в Украйна също втвърдиха своята руска идентичност. Сега няма почти никаква възможност рускоговорящите да приемат статут в обединена Украйна, какъвто би бил случаят съгласно Минските споразумения. И с провала на “контранастъплението” на Украйна е много малко вероятно Донбас или Крим някога да се върнат под украински суверенитет. Докато войната продължава, Украйна може да загуби още повече територия, включително достъпа си до Черно море. Загубеното на бойното поле и в сърцата на хората не може да бъде върнато на масата за преговори. Украйна ще излезе от тази война осакатена и с много намалена територия и население.
Освен това сега няма реалистична перспектива за членство на Украйна в НАТО. Както каза съветникът на Национата агенция по сигурност Джейк Съливан, всички “трябва да погледнат ясно на факта”, че приемането на Украйна в НАТО в този момент “означава война с Русия”. От своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че предпоставката за членството на Украйна в НАТО е мирен договор между нея и Русия. Но такъв договор не се вижда. Продължавайки да настоява, че Украйна ще стане член на НАТО, след като войната приключи, Западът погрешно стимулира Русия да не се съгласи да прекрати войната. В крайна сметка Украйна ще трябва да сключи мир с Русия, почти сигурно до голяма степен при руските условия.
Каквото и друго да постига войната, тя не е добра за Украйна. Нейната преговорна позиция спрямо Русия беше силно отслабена. Но от друга страна, съдбата на Киев винаги е извън вниманието на политическите кръгове на САЩ. Вместо това Вашингтон се опита да използва смелостта на Украйна, за да победи Русия, да съживи НАТО и да засили надмощието на САЩ в Европа. И въобще не е мислил как да възстанови мира в Европа.
Въпреки това, нито Русия, според своите военни цели, успя да изхвърли американското влияние от Украйна, да принуди Киев да обяви неутралитет или да възстанови правата на рускоговорящите в страната. Наистина, какъвто и да е изходът от войната, взаимната враждебност е изтрила руския мит за руско-украинското братство, основано на общия произход от Киевска Рус. Русия трябваше да изостави тривековни усилия да се идентифицира с Европа и вместо това да се насочи към Китай, Индия, ислямския свят и Африка. Помирението с един сериозно отчужден Европейски съюз няма да дойде лесно, ако въобще дойде. Русия може да не е загубила на бойното поле или да е била отслабена или стратегически изолирана, но е направила огромни алтернативни разходи.
Но дори войната да е поставила в неизгодно положение Русия, далеч не е ясно дали тя е облагодетелствала Съединените щати. Само през 2022 г. САЩ одобриха 113 милиарда долара помощ за Украйна. Тогава руският бюджет за отбрана беше около половината от това и оттогава се е удвоил приблизително. Руската отбранителна промишленост беше съживена, което помогна на страната наскоро да изпревари Германия и да стане петата най-богата икономика в света и най-голямата в Европа по отношение на паритета на покупателната способност.
Въпреки многократните твърдения на Запада, че Русия изчерпва боеприпасите и губи войната на изтощение в Украйна, това не е така. Междувременно предполагаемата руска заплаха за Запада, някога мощен аргумент за единството на НАТО, загуби доверие. Руските въоръжени сили се оказаха неспособни да завладеят Украйна, още по-малко останалата част от Европа.
Войната също така разкри очевидни пукнатини сред членовете на НАТО. Както показа миналогодишната среща на върха във Вилнюс, страните членки се различават по отношение на желателността от приемането на Украйна. Това сегашно крехко единство изглежда малко вероятно да надживее войната. Тези реалности също помагат да се обясни защо повечето от европейските партньори на Америка искат да сложат край на войната възможно най-скоро.
Войната в Украйна ясно постави началото на постсъветската ера в Европа, но не направи Европа по-сигурна. Това не е подобрило международната репутация на Америка нито е консолидирало надмощието на САЩ. Вместо това войната ускори появата на постамерикански многополюсен световен ред. Една от характеристиките на това е антиамериканската ос между Русия и Китай.
За да отслабят Русия, Съединените щати активно блокираха търговията между страни, които нямат нищо общо с Украйна или войната там, защото на искат да играят по свирката на Америка. Това използване на политически и икономически натиск, за да се принудят други страни да се съобразят с антируските и антикитайски политики на Вашингтон, очевидно има обратен ефект. Това насърчи дори бивши държави-клиенти на САЩ да търсят начини да избегнат заплитането в бъдещи американски конфликти и прокси войни, които не поддържат, като тази в Украйна.
Далеч от това да изолира Русия или Китай, американската дипломация на принудата помогна както на Москва, така и на Пекин да подобрят отношенията си с Африка, Азия и Латинска Америка, като намаляват влиянието на САЩ в полза на тяхното собствено.
Накратко, политиката на САЩ доведе до големи страдания в Украйна и ескалиране на бюджетите за отбрана тук и в Европа, но не успя да отслаби или изолира Русия. Повече от същото няма да постигне нито една от тези често заявявани американски цели. Междувременно Русия е била обучена как да се бори с американските оръжейни системи и е разработила ефективни противодействия на тях. Тя е военно укрепена, а не отслабена.
Ако целта на войната е да се установи по-добър мир, то войната не прави това. Украйна бива изкормена на олтара на русофобията. В този момент никой не може да предскаже с увереност каква част от Украйна или колко украинци ще останат, когато боевете спрат или кога и как да бъдат спрени. Киев вече се бори да постигне целите си за набиране на войници. Борбата с Русия до последния украинец винаги е била омразна стратегия. Но когато НАТО е на път да остане без украинци, това не е просто цинично – това вече не е жизнеспособна опция.
Тази година е време да дадем приоритет на спасяването на колкото е възможно повече Украйна, за която тази война се превърна в екзистенциална. Украйна се нуждае от дипломатическа подкрепа, за да постигне мир с Русия, за да бъдат военните ѝ жертви напразни. Ключът към запазването на това, което е останало, е да се даде възможност и да се подкрепи Киев да сложи край на войната при най-добрите условия, които може да получи, да улесни връщането на своите бежанци и да се използва процеса на присъединяване към ЕС за напредък в либералните реформи и установяване на чисто правителство в неутралната държава Украйна.
За съжаление, както стоят нещата, както Москва, така и Вашингтон изглежда са решени да продължат с по-нататъшното унищожение на Украйна. Но какъвто и да е изходът от войната, Киев и Москва в крайна сметка ще трябва да намерят основа за съвместно съществуване. Вашингтон трябва да подкрепи Киев да предизвика Русия да признае както мъдростта, така и необходимостта от зачитане на украинския неутралитет и териториална цялост.
И накрая, тази война трябва да провокира трезво преосмисляне както във Вашингтон, така и в Москва относно последиците от милитаризираната външна политика. Ако Съединените щати се бяха съгласили да преговарят с Москва, дори и да отхвърлеха много от това, което Москва изискваше, Русия нямаше да нахлуе в Украйна, както направи. Ако Западът не се беше намесил, за да попречи на Украйна да ратифицира договора, който други помогнаха да се договори с Москва в началото на войната, Украйна сега щеше да е непокътната и в мир. Тази война не трябваше да се води. И всяка страна в нея е загубила много повече, отколкото е спечелила.
Час У. Фрийман е пенсиониран американски дипломат. Той е бил посланик на САЩ в Саудитска Арабия и главен преводач на Ричард Никсън по време на ключовото му пътуване до Китай през 1972 г. Статията е редактиран откъс от реч, която Час Фрийман е изнесъл пред “Гражданите на Ийст Бей за мир”.
