Бизнес, власт, рекет

Чета сагата около Васил Божков от няколко дни и ми идва да разкажа една лична, семейна история. Подминавам, подминавам и вчера гледам “Дневник” са качили част от негово видео обръщение от периода, преди да замине в Дубай. И ми прекипя.

Във видеото той си казва директно как е давал рушвета, как “Бойко” му е казвал да се чуе с “Менда”, как е отивал при “Горанов, за да се разберат”. И понеже, уважаеми приятели, съм абсолютно убеден, че това е 100-процентова истина, реших да ви споделя тази история. Най-малкото ще разберете как функционира държавният ни апарат с едрия бизнес.

Историята е следната:

Баща ми измисля навремето един несъществуващ до момента бизнес, заимстван от “дюти фри шоповете” на летищата – безмитните магазини, в които можеш да си купиш алкохол, цигари и други стоки, без да плащаш мито. Идеята е, че ги купуваш, качваш се на самолета и понеже не ги консумираш в държавата, в която си ги купил – не плащаш данък. Оттам и “безмитни”. Както може би знаете, баща ми е бил журналист и е пътувал из света, още по социалистическо време. Пътувал човекът, купувал си уиски от безмитни шопове и му се е струвало доста добра оферта. Така.

Живков пада от власт след 1989 г. и след като вече има бизнес – внесъл е първия “западен” вестник, доставен чрез дневния полет от Виена до София на Австрийските авиолинии и първия западен автомобил “Пежо” – емблематичният шоурум беше за тези, които го помнят, на бул. Дондуков 32, – и в един момент решава да пробва да построи безмитни бензиностанции на изходните гранично-пропускателни пунктове на същия принцип като “дюти фри” шоповете. Купуваш гориво, след паспортния контрол, не го ползваш в рамките на територията на страната, защото като излезеш с кола или ТИР, не можеш да се върнеш пак – и го плащаш безмитно.

Така става, че Иван Костов, като министър на финансите, подписва разрешителното на “Братя Василеви” ООД през 1992 г. Бях на 8. Дейността на фирмата – тогава ръководена от баща ми и дядо ми – от търговията на въпросните бензиностанции, разположени на всичките изходни гранични пропускателни пунктове на страната – със Сърбия, с Турция и с Румъния, се развива главоломно. Автомобили и тирове се редят с километри, за да заредят при нас, защото горивото се продава “дюти фри“ – без мито и акциз. Любопитен анекдот е, че Иван Костов, за да подпише разрешителното, по думите на баща ми “нищо не поиска”. Все го споменаваше с голямо учудване.

За тези от Вас, които веднага ще скочат с коментари, ще кажа само, че 1992 г. в България нямаше почти нищо, дори мутри нямаше – те дойдоха по-късно. Тогава властта се е стремяла не да вземе, както сега, а ако може, да помогне, стига да не загуби нищо от това. Така му разрешиха безмитната дейност.

Разказвам всичкото това и го свързвам със сегашния казус с Божков неслучайно. След като бензиностанциите взеха да функционират, там се плащаше кеш, с чужда валута, марки или долари – тогава нямаше банки и постерминали – политици от няколко поредни правителства взеха много сериозно да се облизват.

В тази връзка ще вметна само, че “Братя Василеви” беше най-големият данъкоплатец в държавата през 1994 г. от внесен данък печалба, именно от тази дейност. Така.

В края на 90-те години, след като бензиностанциите работят няколко години усилено, Министерският съвет, с премиер същия Иван Костов, приема изведнъж специално скроени за целта правителствени разпоредби, с което спират дейността на бензиностанциите. Искат от баща ми 500 000 германски марки кеш, без въобще да се коментира каквото и да било. Бившият министър на финансите в кабинета Беров, тъй нареченият Малката секира, предава съобщението. Баща ми отказва. Ще подмина голяма част от подробностите, но повече от половин година баща ми отказва да се поддаде на рекет. Тогава се явява един от най-близките до Костов хора – тогавашния председател на Външната комисия Асен Агов – и любезно му предлага да си продаде бизнеса. Дава му да разбере, че или ще приеме предложението, или бензиноколонките ще мухлясат. Предлага му да уреди продажбата с близък до ДПС бизнесмен, който днес има банка. В крайна сметка продава бизнеса, защото, чисто и просто отказва да се разбере с тях по какъвто и да е било начин – тоест да връща кеш. Само няколко седмици след продажбата специално скроените правителствени разпоредби се изменят, пречките пред бизнеса падат и новият собственик завърта колелото на пълни обороти. Това е много дълга история, но я разказвам накратко, защото изводите, а не детайлите са важни. Така.

Третата бензиностанция – в Свободната зона в Русе, на границата с Румъния – обаче продължава да е наша и работи на постоянен 24-часов режим. Но скоро, при следващото правителство, нейната съдба следва тази на останалите две.

Министър-председател тогава е Симеон Сакскобургготски, а коалиционният му партньор, вече съвсем официално, ДПС. На баща ми пак му прошепват, че трябва да “връща”. Депутатът, който предава съобщението, до ден днешен е в парламента и седи винаги до Пеевски. Изразът, който ползва, ако не ме лъже паметта, е, “ръката, която дава (разбирай, държавата, а те, политиците, я считат за тяхна собственост), е ръката, която взима”. Баща ми отива на среща при Симеон, за да му каже, че го рекетират в опит да намери начин да си спаси бизнеса. На срещата самият премиер тогава му казва, че “нарежданията идват директно от него”, без въобще да му мигне окото. Разбирай, няма никакъв шанс да преодолее рекета.

И без въобще пък на мен да ми мигне окото мога спокойно да Ви кажа, че схемата с рекета не идваше директно от него, а от коалиционния им партньор – ДПС. Бензиностанциите бяха огромен извор на пари, в брой, а партиите имат нужда от подобни източници. Тогава НДСВ и ДПС, естествено, бяха заедно в схемата. Както са сега ПП/ДБ с ГЕРБ. Опитните учат новия, “свестния”, как “нещата стават”.

Как ги взеха? По същата схема, както взеха на Божков бизнеса. Идват, казват ти, че трябва да се отчиташ, правят го най-спокойно и ти реално имаш два избора. Или да влезеш в схемата, или да ти вземат бизнеса. Баща ми, както казах, отказа. Помня да казва вкъщи, “ако се съглася, къде ще му е краят, освен това ще ме държат”. Защото, уважаеми приятели, като влезеш в схемата с рушветите и властта, няма излизане. Платиш ли веднъж, винаги ще те държат. Ти си дал рушвета, а те са го взели, ставате участници в схемата и никога няма да позволите да се разбере, защото пропадате и двамата. Това, че Божков беше достатъчно луд да се опъне, е изключение от правилото. Останалите 99% си траят. А тези като баща ми, които са отказали – не знам въобще дали има друг такъв пример.

Разказвам тази интересна семейна история, за да ви кажа няколко неща:

1) Политическият елит отдавна се е научил на рекет, за да точи черни пари. Схемата, по която ни взеха бизнеса, е груб, необработен вариант, вероятно първият такъв в България, на същата, добре обяснена във видеото на Божков схема, по която му взеха бизнеса. С тази разлика, че е приел да бъде в схемата, преди да му вдигнат мизата, и в крайна сметка да му го вземат. Ако имаше прокуратура, отдавна и Божков – за даване на рушвет, и водещите фигури от ГЕРБ трябваше да си понесат отговорността. Ама няма как, нали? Трябва взаимно да се прецакат.

2) Честен голям бизнес в България, свързан по някакъв начин с държавата, няма. Изключвам Ай Ти сектора. Доверете ми се, като ви казвам, че всички, абсолютно всички по върховете на държавата, са се “овъртолили”, прощавайте за израза, с вечните мутри от властта – Доган, Пеевски, Борисов, релевантните днес, но и такива от миналото, които вече сте забравили. И бъдете сигурни, че си знаят мръсните гащи. Ние изчезнахме много отдавна благодарение на разума и силата на баща ми, в резултат на което сме, днес, свободни. Вярно, с много по-малък към днешна дата бизнес, но свободни. Благодарение на това мога свободно да говоря и аз, и баща ми. Почти всички останали, които са се поддали на рекета, са пораснали много, но рано или късно се озовават в една килия на Г. М. Димитров. Или треперят да не стигнат дотам. Или просто са се разбрали и схемата върви. Затова корупцията по високите етажи на властта е една голяма дъвка, която няма никакво съдържание. Няма и да има. Защото са заедно.

3) Борисов не е измислил рекета. Измислили са схемата още по времето на Костов като премиер, доусъвършенствана от ДПС, и всички, абсолютно всички, са се възползвали от властовата си позиция, по един или друг начин, със законови промени, с решения на МС, с данъчни ревизии, с проверки и други силови инструменти, прерогативи на изпълнителната или законодателната власт, а двете винаги се държат от едни и същи хора. И тази цялата система работи от много години. Защото в България властта е корумпирана до мозъка на костите си и нищо няма да се промени. Гарантирам Ви, че Киро и компания в момента учат и те “занаята”, както Борисов го научи от ДПС.

4) За да се оправят нещата, системата на държавното управление трябва да се преосмисли ЦЯЛОСТНО. Не гледайте само в съдебната система, няма да можете да я оправите като отделно парче. То се и вижда по резултатите от многото съдебни “реформи”, предложени от същите политици. Трябва да се преосмисли архитектурата на законодателна, изпълнителна и съдебна система, погледнати ЗАЕДНО. Надявам се също така, след сагата с “Продължаваме промяната”, да сте стигнали, като мен, до извода, че не е решение да смените политиците. Политиците не можете да ги смените всички накуп. И да ги подмените частично, старите кучета ще научат новите на схемата. И така ще е до безкрай.

Така че Божков според мен говори 100-процентовата истина и това, че се е случила подобна засечка между маститите характери на дебелите корупционери, е истински шанс. Ако от това не излезе нищо, значи цялата ни държава, почти всички институции, са абсолютно пробити! Нещо, което всички ние, от другата страна, знаем всъщност много добре.