Битката при Стара Загора остава в историята като епична – Част 1
Серията публикации на семейство Светлана и Герман Шакарбиеви от Пловдив за паметниците, посветени на събитията, свързани с Руско-турската война 1878-1878 г., за хората, които ги опазват в достойно състояние повече от 145 години, продължава с историята на паметниците в Стара Загора. Поредицата есета е продължение на големия проект “Хора и паметници”, част от който е и изложбата с идентично заглавие.
През юли 1877 г. Стара Загора е превзета от армията на Сюлейман паша след множество тежки сражения, в които участва и българското опълчение. По време на Руско-турската освободителна война край с. Джуранли се водят героични сражения. Историческите данни сочат, че на 17 и 18 юли 1877 г. на мястото на паметника се е състояло решително сражение между отряда на княз Романовски и многобройната турска кавалерия, която е стояла в село Джуранли (сега Калитиново). Според полковник Ф. М. Прерадович, командир на 1-ва бригада на българското опълчение, щабът на княз Николай Максимилианович Романовски се е намирал на могилата, където 4 години по-късно е построен паметник.
Той е по проект на архитект Вокар и представлява каменна четириъгълна пресечена пирамида, завършваща с кръст. През 2017 г. красивият паметник е реставриран от реставратора Никола Стоянов и неговия екип. Възстановени са гербът на Руската империя, каменната сфера и православният мраморен кръст на върха на 13-метровия монумент. Целият паметник е хидрофобиран със специално вещество, което не позволява на влагата да проникне в камъка. Възстановени са надписите от южната и северната страна и вътрешната рамка на кръста, изработен от позлатен бронз.
Възпроизвеждайки хронологията на събитията, битката при Стара Загора, едно от най-важните сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., се провежда на 19 юли 1877 г. От Търново предният отряд на руската армия под командването на генерал Гурко преминава Балкана и заема град Казанлък. На 10 юли в Казанлък пристигат представители на жителите на Стара Загора и искат от руското командване да освободи и техния град. Същия ден градът е зает от Казанския драгунски полк, стотина донски казаци и взвод от 16-а кавалерийска артилерийска батарея. По-късно числеността на отряда, командван от княз Николай Максимилианович Романовски, е увеличена, добавени са и 12 оръдия.
Междувременно командващият турската армия Сюлейман паша успява да събере за противодействие на настъплението отряд от около 35 хил. войници, включващ дивизията на Реуф паша (8 хил. души) – в Нова Загора, бригадата на Хулюси паша (7 батальона, артилерийска батарея и 150 черкези) – в Чирпан, и войски под командването на самия Сюлейман паша (41 батальона, 2 ескадрона, 200 черкези, 5 батареи, общо 20 хил. души) – на железопътните гари Сейменли и Карабунар. Нападението е насрочено за 19 юли.
Същевременно генерал Гурко решава да атакува Нова Загора на 18 юли и нарежда на княз Романовски да се изнесе от Стара Загора за тази цел. След като напуска града на 17 юли, отрядът на Романовски на път за Карабунар среща врага, който настъпва с превъзхождащи сили. Имало и съобщение за настъпване на турците към Стара Загора от изток. Това принуждава княза да се върне в града, тъй като врагът заплашва да отреже единствения път за отстъпление на отряда му. Пред турците, които настъпвали откъм Карабунар, била оставена малка преграда, начело с княз Евгений Максимилианович, брат на княз Романовски.
Около обяд на 18 юли турците, които се намирали пред отряда на Евгений Максимилианович, преминали в настъпление. Страхувайки се от флангова атака, руската преграда се оттеглила към Стара Загора. Там се намирали 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-а дружина от българското опълчение, 8-и драгунски Астрахански полк, 9-и драгунски Казански полк, 9-и хусарски Киевски полк, 2 сотни от 26-и полк на Донската армия, 16-а кавалерийска батарея и взвод от 2-ра планинска и 10-а Донска батарея. Турците спрели при село Джуранли. Кавалерийските отряди извършили разузнаване и установили, че към града от юг се придвижват най-малко 10 батальона, 10 ескадрона и 2 артилерийски батареи. По този начин турците заели позиции на юг при село Арабаджикьой и на изток при Джуранли. Руските войски трябвало да се сражават на два фронта. Въпреки това турците не предприели нищо до следващата сутрин.
На 19 юли около 8 ч. сутринта се чуват изстрели откъм Нова Загора. Киевският хусарски полк с 2 оръдия е изпратен да се свърже с намиращия се там отряд на генерал Гурко. Скоро турците започнали да настъпват в плътна стрелкова верига, обкръжавайки града в дъга, с линия от ротни колони отзад, батальонни колони във 2-ра линия и с батареи в интервалите.
Турската атака започнала в 7 ч. сутринта на 19 юли. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Срещу тях се изправят два отряда българско опълчение (2-ри на десния фланг и 5-и на левия), двеста казаци (в центъра на позицията) и 4 оръдия. Турското числено превъзходство в жива сила било 4:1. В разгара на битката пристигат подкрепления – 1-ва и 5-а дружина. Полковник Деперадович поел командването на левия фланг, а полковник Михаил Толстой – на десния. Битката вече започнала да се разгаря, когато в Стара Загора пристигнал генерал-майор Раух, помощник-началник на Предния отряд, с няколко казаци и поел командването на отряда. Тъй като Гурко имал голяма нужда от кавалерия, към Джуранли били изпратени Астраханският драгунски и Киевският хусарски полк с 16-а кавалерийска батарея.
Междувременно битката станала все по-ожесточена. На левия фланг турците се приближили до позициите на българското опълчение на 300 крачки. По време на сражението опълченците няколко пъти преминавали в контраатаки, влизайки в ръкопашен бой с врага. Те проявили изключителна храброст и масов героизъм. По време на това сражение е убит командирът на 3-та дружина на българското опълчение подполковник Калитин.
(Следва продължение)
