Битката при Стара Загора остава в историята като епична – Част Втора
При Стара Загора Сюлейман паша е принуден да вкара в действие почти половината от всички налични сили. Заобиколени от две страни, руснаците и българите се оттеглят в града, където продължават да удържат турското нападение, опитвайки се да дадат възможност на мирното население да напусне града. Там са се развихрили ожесточени улични боеве. Силите обаче били неравни и остатъците от отряда и бежанците под прикритието на Казанския драгунски полк се оттеглят по пътя за Казанлък. Турците не преследват отстъпващите войски, а започват да грабят, палят и избиват останалите жители на Стара Загора.
Междувременно генерал Гурко, в резултат на атаката при Джуранли, отблъснал войските на Реуфа паша и се приближил към Стара Загора с 16-и стрелкови батальон, Астраханския и Киевския полк и 16-а кавалерийска батарея и спрял на четири версти от града. До вечерта към него се присъединили останалите батальони от 4-та стрелкова бригада и 1-ва бригада от 9-а пехотна дивизия. Убеден в значителното числено превъзходство на противника и невъзможността да помогне на Стара Загора, през нощта Гурко заповядва изтегляне на войските на север, отвъд Балкана.
След неуспеха при Стара Загора и успеха при Джуранли руският преден отряд заема отбранителна позиция на прохода Шипка.
Битката при Стара Загора е бойното кръщение на българското опълчение.
Загубите на руската императорска армия (като се вземе предвид и българското опълчение, което влиза в състава й) са 11 офицери и 471 нижни чинове убити и 21 офицери и 514 нижни чинове ранени. Турските загуби възлизат (по непотвърдени данни) на около 1500 души убити и ранени. След като влизат в Стара Загора, войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата на юг от него, а други 10 000, предимно млади мъже, момичета и жени, са отвлечени и продадени на пазарите за роби в Османската империя.
Градът е опожарен до основи и е обезлюден. Малцината оцелели избягали в Северна България, където останали до пролетта на 1878 г.
В Стара Загора има много паметници, посветени на тези далечни събития, които местното население помни и ежегодно почита паметта на жертвите. Ще се спрем на някои от тях.
Паметник на мястото на наблюдателния пункт на щаба на генерал Йосиф Гурко след битката при Джуранли (Калитиново) на 19 юли 1877 г. Надписът на паметника гласи: “На 19 юли 1877 г., след битката при Калитиново, отрядът на генерал Гурко нощува в с. Дълбоки и оттук се отправя към с. Гурково по така наречения Руски път”.
Паметник на подполковник Павел Калитин, 12 офицери и 359 руски войници и български опълченци, загинали при отбраната на Стара Загора на 19 юли 1877 г. Паметникът е проектиран от архитект Атанас Донков, издигнат от каменоделеца Злати Амзов с помощта на орнаментатора Тено Ибушев, скулптора Стоян Стоянов и художника Петър Ципоранов. По форма той представлява саркофаг, охраняван от стоящ върху него бронзов лъв. Текстовете са: “Свобода или смърт” и “Освободена благодарна България”. Паметникът е издигнат по повод 50-годишнината от битката при Стара Загора през 1927 г., а две години по-късно, през 1929 г., е монтиран лъвът, който символизира силата на българите. През 2012 г. в основата на паметника са монтирани плочи с имената на загиналите герои.
На Чадър Курган (днес парк на “Българската милиция”) има паметник, висок 50 метра, който изобразява Самарското знаме. Той е дело на скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, както и на архитектите Богомил Давидков и Благовест Вълков и инженер-проектанта Антон Малеев. Строителният екип на Генадий Милованов сбъдва мечтата на старозагорци за мемориален комплекс в чест на героичните и трагични събития, случили се в града по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
Паметникът е с оригинална структура. Три мощни колони държат конструкция, наподобяваща развиващо се знаме, в чиято основа са погребани останките на войниците. Паметникът винаги ще напомня за кървавите дни на голямата битка от 19/31 юли 1877 г. В горната част на саркофага са изписани думите на поета М. Берберов “Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели, в кости забити…”.
Шест фигури на опълченци и руски офицер стоят на вечна стража пред знамето. Те символизират непреодолимата преграда, която спира вражеските орди на Сюлейман. Оформлението на вечния огън изглежда като алегория на преклонение пред героизма на онези, които са дали живота си за свободата.
Мемориалът разказва историята на пътя на Самарското знаме от момента на представянето му в Плоещ на 6/18 май 1877 г. до героичната и епична битка по време на защитата на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г.
Мемориалният комплекс е открит на 30 юли 1977 г.
