“Борбата продължава”. Тяхната борба
Не се подлъгвайте по това как в Канада си посипват главата с пепел и подават оставки след инцидента със слугата на хитлеристкия режим есесовецът от дивизията “Галиция” Ярослав Хунка (Гунко).
Вярно, депутатът от Консервативната партия Мелиса Ланцман заяви в парламента: “Трюдо (министър-председателят на Канада – б. а.) не се гнусеше да нарича нацисти собствените си граждани, но е неспособен да понесе отговорността за собствените си овации към истински нацист…” Но нека не забравяме, че става дума за използването на скандала за вътрешнополитическа употреба.
Поведението на канадските политици е чиста проба лицемерие, на фона на близо 80-годишната история на покровителстване от страна на местните власти на хиляди участници в най-разнообразни украински формирования, служили вярно на нацистка Германия през Втората световна война и отговорни за военни престъпления.
Приемането на тези хора навремето е обусловено от борбата със Съветския съюз. Слагат се на везните миналото им, което те не са искали да афишират по разбираеми причини, слагат се заявленията има за борба до последен дъх с комунизма и… в годините на предишната Студена войната това се оказва достатъчно, за да намери нацистката прислуга уютно място в уредена Канада, и не само в нея.
Канадците не са били наивни кого приемат. Покрай скандала с Хунка стана ясно, че през годините са правени разследвания, които са стигали до извода, че, да, нацисти има, но доказателствата за вземане на мерки не са достатъчни.
Очевидно е защо. Признаването за нацисти на що-годе голяма група бивши украински войници от отрядите на СС, сформирани на територията на УССР, би дало идеологически коз в ръцете на тогавашното съветско ръководство, което е крайно нежелано в условията на противостоенето между СССР и Запада.
Същото е и сега. Като се извиняват, канадските управляващи не забравят тутакси да заговорят за “руската пропаганда” и “руската дезинформация”. Трюдо го направи. С една дума – а не се престараваме в критиките и посипването на главата с пепел, защото това работи в полза на Русия. А Русия е враг, какъвто враг бе и СССР.
Това е не просто опит за оправдание, но е и внушение, че когато фашизмът служи на целите ни, може да си позатворим очите. Работата е там обаче, че фашизмът не може да бъде нито употребен, нито опитомен.
“Владимир Зеленски (…) просто не обръща внимание на скандала. В крайна сметка възхвалата на нацистите отдавна е част от ежедневните дейности на украинския президент. През април бригадата “Азов”, която той многократно приветства, отпразнува 80-годишнината на дивизията СС “Галиция”. Това написа миналия вторник в левия германски вестник “Юнге Велт” журналистка Сузане Вит-Щал.
Говорим за същия “Азов”, чиито бойци, покрити със свастики от челата до петите, бяха най-желани за обмяна сред украинските военнопленници. Защо? На какво точно са символ те – на продължителна съпротива срещу руските войски (не беше продължителна) или на човеконенавистническа идеология, която в сегашния случая е насочена към конкретен народ. Руския.
Вижте пак кадрите от канадския парламент от 22 септември. Хунка вдига юмрук. Украинският президент Володимир Зеленски отговаря с вдигнат юмрук. Вдигнатият юмрук е знак за борба. Сякаш почти 100-годишния Хунка казва: “Борбата продължава”, а 45-годишният Зеленски потвърждава: “Да, продължава”. Но коя е тяхната борба? И ако за Зеленски е очевидно, че отстоява независимостта и суверенитета на Украйна (при цялата условност на тези понятия в неговия случай), то за Хунка неговата борба е била част от “Моята борба”.
Но как стигнаха дотам, че етнически евреин, с дядо – боец от Червената армия, слави есесовец, чието формирование е отговорно за геноцид (по решение на полския сейм от 2016 г.), за масови убийства на поляци, евреи, словаци?
Как стигнаха дотам, че на 5 декември 2022 г. Върховният съд на Украйна постанови, че символиката на СС дивизията “Галиция” не е нацистка. Да, въпросният шеврон не съдържа свастика или други нацистки символи, но така се разрешава откритото носене на символ на обявена от международен трибунал за престъпна организация. Защото Нюрнбергският трибунал обявява войските на СС за престъпни, а “Галиция” е част от тях.
Пред нас е пример за тиха ерозия на решенията на Нюрнбергския трибунал. Затова не е учудващо, че година по-късно ръководителят на офиса на Зеленски Михайло Подоляк така коментира ситуацията в канадския парламент: “Фашизмът – не е черно-бяло явление, всичко е много по-сложно”.
Това е ключова фраза, когато признавате, че искате да избелите някакво негативно явление. Разлагате го на отделни части и започвате да търсите позитивното в тях. От оправдаването на частното, към оправдаването на общото.
Още през 1982 г. Желю Желев, впоследствие нашият пръв демократично избран президент, направи в най-известния си труд “Фашизма” обобщението, че “исторически фашизмът е напълно изживян”. Но продължава философът: “От това обаче не следва, че той е и политически напълно изживян, т. е. че при определени условия управляващата върхушка на една или друга страна няма да посегне до заимстването на отделни елементи от фашистката практика, на отделни оръжия от неговия политически арсенал”.
Това ни дава отговор на въпроса защо евреинът Зеленски почита фашисти.
