БРИКС загърбва Запада и притегля съюзници
Склонността към самозалъгване обхваща все по-здраво и широко западните политически елити
В Русия в столицата на Татарстан Казан на 22-24 т. м. се проведе среща на организацията БРИКС.Присъстваха държавни глави и високопоставени служители от 36 страни, сред тях четири нови членове – Египет, Этиопия, Иран и Обединените Арабски Емирства. Също и редица желаещи членство като Индонезия, Саудитска Арабия и НАТО-вска Турция.
Също и редица желаещи членство като Индонезия, Саудитска Арабия и НАТО-вска Турция.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутереш с присъствието си на срещата разочарова мнозина политици на Запад. Израел го обяви за „персона нон грата“, а той отиде в Казан да се срещне с домакина Владимир Путин и официалните представители на половината човечество!
В седмиците преди нея на Запад и особено в САЩ и Великобритания течеше кампания за омаловажаването и. Ето в британския The Telegraph: „В БРИКС влизат доста неочаквани съюзници, които едва ли ще намерят помежду си общ език за каквото и да било. Като Китай с Индия или Саудитска Арабия с Иран… С техните древни вражди и днешни далеч отиващи путински амбиции.“
Изданието е пропуснало, че Саудитска Арабия и Иран още през март 2023 г. се договориха да възстановят дипломатическите си отношения след 7-годишно прекъсване и няколко „горещи“ конфликта между тях в Близкия изток. Изненадващият пробив стана на тристранни преговори между двете страни, на които Китай беше домакин в Пекин.
Индийският The Print: „Ако някога се считаше за общоприето да се твърди, че САЩ държат ключовете за разрешаването индийско-китайския проблем, днес това вече не е очевидно.“
Ето и The Indian Express от 23, 10.: „Китай и Индия вече съгласуваха първата крачка по пътя към уреждането на граничния спор. По време на срещата на БРИКС в Русия премиерът Нарендра Моди и председателят Си Цзинпин могат да очертаят контурите на по-нататъшното политическо и икономическо взаимодействие.“
От началото на срещата в Казан авторитетни западни медии бяха сполетени от обективизъм и взеха здравомислещ курс. Красноречиво заглавие в The New York Times: „Путин обединява икономики, които могат да затъмнят Запада“. Това са две признания в едно: Русия не е изолирана от света; Казанската среща представлява нова фронтова линия за Запада.
Членството в БРИКС загърбва Запада и притегля съюзници. Които са много, търсят алтернативи за преобладаващите на Запад икономически, финансови, социални и културни формации, чрез които се поставят под опасни заплахи икономическото им развитие, обществената стабилност и националният суверенитет.
Много кандидати за членство имат работещи отношения със Запада, но са принудени да търсят и други партньори. За да си сътрудничат, а не да се подчиняват и стоят все откъм губещата страна.
Загърбването, откъсването не е влизане във война, не е дори отказ от взаимодействие и сътрудничество върху наличието на взаимен интерес. Но е решителен колективен опит за откъсване от васална или неоколониална зависимост. А точно за запазването на такива отношения, на хегемонията си настояват САЩ и полагат всякакви усилия, за да ги запазят.
Някои конкретни данни. В страните от БРИКС живее 45% от населението на света, докато в страните от G-7 – по-малко от 10%. Общият ВВП на тези страни е 35,6% от световната икономика, частта на „Седморката“ е под 30%.“
Десет от страните от БРИКС са с 3,700 милиарда души население върху 45,8 милиона кв. километра площ. Със съвкупен БВП от 68 трилиона долара, с ръст на вътрешната търговия за последната година само между първите пет 6,7 пъти.
Превъзхождат G-7 в производството на енергия с повече от 74%, имат два пъти повече обработваемата земя.
И много богата ресурсна база, докато нито една от страните от G-7 няма богати природни ресурси. А отдавна е известно, че почти всички войни се водят преди всичко за придобиване или контрол на територии и ресурси. В преломен геополитически и икономически момент е срещата на БРИКС. Води се световна хибридна война. Тенденциите в обозримото бъдеще са добре видими.
Британският UnHerd: „Форумът в Казан още веднъж доказва растящата привлекателност на този „незападен клуб“. Антируските санкции и замразяването на активите u на Запад направиха необходима финансовата независимост и мерките по дедоларизацията станаха не просто желани, а необходими. Не само за Русия, но и за други страни.“
БРИКС се появи като замисъл на Русия и Китай преди 16-17 години, среща нарастваща съпротива, развива се затова много предпазливо и гъвкаво. Досега няма дори юридическо лице и апарат, но сега се долавя, че предстои изграждането на такъв и на важни институции. Срещата в Казан показва, че в БРИКС умеят да приемат консолидирани решения и така да напредват по-уверено.
Една-две страни може да бъдат клеймени като тоталитарни или авторитарни, недемократични и несвободни, но не и 9-10 или скоро 30-40, като се очаква това да им навреди. Председателят Си говори за нуждата от глобална сигурност, неизбежно е скорошното институционализиране на тази особено важна задача.
Бразилският президент Лула да Силва – голям привърженик на дедоларизацията – по здравословни причини отсъстваше от срещата. Но беше внесено предложението му за създаване на алтернативни платежни системи, които реално биха защитавали страните от санкционния натиск на Запада. Знае се, че в тази посока мислят и дори действат в Пекин и Москва.
Още не за създаване на своя парична система, но с твърдо намерение да се попречи на Запада, преди всичко на САЩ, да проследяват техните търговски и финансови операции. Казано иначе, да ги оставят „на тъмно“ за своите операции. Тъй като тази възможност е една от най-важните, за да могат САЩ да санкционират, да „сдържат“, да осъществяват световната си хегемония.
Или си лидер, който води като помага, или хегемон, който заповядва и наказва. От БРИКС не атакуват пряко долара, а си развиват своя парична политика. Преди всичко пробват нов ред за извършване на платежите през националните банки. Сега глобалната платежна система се управлява от страни от Запада, всъщност от САЩ. Ужасяваща за тях е загубата на този контрол.
Тухла по тухла се гради многополюсен свят. Цели се създаване на нови, но и преструктуриране на вече съществуващи световни институти. Които Вашингтон през последните години решително обезсилва или обезсмисля. Като СТО и ООН, например, като заменя подписаните договори и международното право с някакви известни само на него „правила“.
И става възможно всеки, който дължи 100 или 100 милиона долара, да е длъжник до гроб, но ако един друг е задлъжнял на десетки трилиони – другите да са му длъжни и трайно зависими от него. БРИКС привлича като загърбва Запада преди всичко за защита от неговата агресия и злоупотреби чрез долара и през международните организации. Дори спортни и културни.
„БРИКС е една от най-важните платформи за сътрудничество и консолидация за широкия развиващ се свят, системообразуващ фактор за формиране на равноправна, подредена многополярност и общодостъпна икономическа глобализация“, заяви Си Дзинпин.
Страните се развиват съвместно със своята Нова банка за развитие в области като веригите за доставки, цифровата икономика, космическата, биотехнологическата и други науки и технологии, „зеленото“ развитие и продоволствената сигурност. Извършват 20% от световната търговия. Търговският обем във валути на страните гони обема на операциите в долари.
Докато склонността към самозалъгване обхваща все по-здраво и широко западните политически елити. А залогът е петвековната им световна хегемония!
