БРИКС и конкурентоспособността на националните валути

За подходите на Новата банка за развитие за инвестиционно кредитиране и евентуалната им мотивация

По време на срещата на БРИКС беше изяснена позицията на Новата банка за развитие (NDB) по редица наболели въпроси. Интересното е, че NDB ще инвестира засега не в руски рубли, нито в юани и рупии. В тази връзка нараства значението на националните валути на други страни от БРИКС, което предопределя последващото им превръщане в резервни международни валути в рамките на това обединение.

Според ръководителя на NDB и бившия президент на Бразилия Дилма Русеф се планира „да започне кредитиране (инвестиционни проекти в страните от БРИКС) в южноафрикански рандове и бразилски реали като част от политика, насочена към намаляване на зависимост от щатския долар.“ И по-нататък: „…очакваме да предоставим заеми в размер на 8 – 10 милиарда долара тази година. Нашата цел е да покрием около 30% от всичко, което отпускаме в местни валути“.

Така приблизително 70% от заемните средства на NDB тази година ще бъдат реализирани в щатски долари и евро. В началото на 2010/2020 г. тази цифра надхвърли 80%, което означава, че постепенното намаляване на сегмента на западните валути в дейността на NDB се превръща в стабилна тенденция.

Според Д. Русеф заемите в бразилски реал и южноафрикански ранд „ще позволят на кредитополучателите в страните – членки на БРИКС, да избегнат валутния риск и колебанията на лихвените проценти в Съединените щати“. В същото време тези и други национални валути на участващите страни „са алтернатива не на долара, а на цялата финансова система, която досега беше еднополюсна. Но сега тя се заменя с многополюсна. Заемите на NDB, „за разлика от МВФ и Световната банка, се отпускат, без да се изисква конкретна политика“, защото „ние [NDB. – Ред.] уважаваме политиката на всяка страна“, подчерта Д. Русеф.

Фокусът върху реалите и рандовете за инвестиционни заеми изглежда се дължи на редица взаимосвързани фактори. 

Първо, тези валути се използват все по-често при взаимни разплащания в съответните блокове – Южноамериканския МЕРКОСУР (5 държави) и Икономическата общност-Общ пазар на Южна и Източна Африка (15 държави). Според наличната информация до средата на 2023 г. делът на реала във взаимните разплащания между страните от МЕРКОСУР се е увеличил до 40%, делът на ранда в такива разплащания в рамките на гореспоменатата южно- и източноафриканска общност се е увеличил до 70%.

На второ място, съответните държавни структури на Бразилия и Южна Африка напоследък по-активно използват мерки за подкрепа на покупателната способност на своите национални валути, което допринася за по-широкото им използване в споменатите регионални асоциации.

Трето, NDB – въпреки че централата й се намира в Шанхай – предпочита да не укрепва вече значителната позиция на китайския юан в световните икономически отношения във формата BRICS. Не на последно място, този дисонанс може да се дължи на политическото желание на Бразилия и Южна Африка да не „прекаляват“ с използването на юана. 

Междувременно делът на юана в международните разплащания към втората половина на 2023 г. според наличните данни  се е увеличил до 2,54%, което е максималната стойност на този показател през последната година и половина. През май юанът се класира на 5-о място в класацията на най-често използваните международни валути.

В същото време в навечерието на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка бе съобщено, че през последните месеци финансовият отдел на Поднебесната активно продава наличните й американски държавни облигации. Авторите на аналитичната бележка на Carson Group, които са забелязали тази тенденция, смятат, че подобна разпродажба „по никакъв начин не отслабва САЩ и е поредното доказателство за проблемите на китайската икономика, която не може да се възстанови след отмяната на всички коронавирусни ограничения в края на 2022 г.

Carson Group вярва, че Пекин усилено продава държавен дълг на САЩ, за да подкрепи юана, който „продължава да отслабва спрямо щатския долар“, тъй като Китай „винаги е поддържал изкуствено нисък обменен курс на юана спрямо долара, за да увеличи износа и го направи това чрез закупуване на американски държавни облигации. Но сега Пекин осъзна, че слабият юан нанася на китайската икономика повече вреда, отколкото полза. Преди година и половина, в началото на 2022 г., доларът струваше около 6,3 юана, а към края на август т. г.  – 7.28, т. е. за година и половина китайската валута е отслабнала с почти 16%. И не е факт според редица анализатори, че тази тенденция скоро ще се забави. Очевидно това е причината подчинената на БРИКС кредитна институция все още да предпочита да не рискува със заеми в юани.

Така или иначе, щатският долар все още е лидер в класацията на най-популярните валути за международни разплащания с дял от 42,6%. Второто място все още се заема от еврото, чийто дял остава почти непроменен – 31,7%. Третото място се заема от британския паунд, като делът му леко е намалял – от 6,58% на 6,47%. На четвърто място е японската йена, чийто дял е намалял повече – от 3,51% на 3,11%.

Що се отнася до индийската рупия, нейното обезценяване спрямо другите валути продължава от месеци. Ритеш Бхусари, заместник-директор по съкровищните операции в Южноиндийската банка, заяви наскоро, че Резервната банка на Индия (РБИ) „полага усилия да овладее волатилността и едностранните колебания на рупията“, като добави, че активното влияние на РБИ върху местния валутен пазар „ще попречи на рупията да продължи да пада“. Същевременно Бхусари признава „склонността на рупията да се обезценява – главно поради колебанията на щатския долар, както и на много други азиатски валути“.

На свой ред експертът на IDFC FIRST Bank Ltd. Гаура Сен Гупта подчертава податливостта на рупията „на допълнителен низходящ натиск поради исторически ниските разлики в лихвените проценти между рупията и щатския долар“. На свой ред Лин Джинг Леонг, старши анализатор в Columbia Threadneedle Investments от Америка, е уверен, че RBI „ще продължи своите интервенционни мерки, поддържайки стабилно ниво на колебания в рупията, за да предотврати по-нататъшния й спад“.

Това също ни позволява да разберем по-добре причините, поради които NDB предпочита валутите на Бразилия и Южна Африка за инвестиционни заеми в рамките на БРИКС, но не и на Индия и Китай. Със същите причини може да се обясни сдържаното отношение към руската рубла, основната причина за рязкото обезценяване на която според руски и чуждестранни анализатори, интервюирани от Forbes през юли-началото на август, е търговският баланс, а именно намаляването на приходите от износ и ръста на вноса. На този фон „дисбалансът между високото търсене на валутата и ниското й предлагане остава още по-голям“, отбелязва Александър Джиоев, анализатор в Alfa Capital. Същата тази комплексна причина в качеството й на основна за натиска върху рублата през май-юли тази година, се посочва и от банката на Русия.

Причините за обезценяването на рублата „са същите както преди“, пояснява експертът от Bloomberg Economics Александър Исаков, „това е ръстът на вноса и, включително поради западните санкции, изтичането на капитали“, които според него „са стимулирани от основния лихвен процент и „твърде меката“ фискална политика. Въпреки че световната цена на петрола расте, оставайки ключов фактор, влияещ върху курса на рублата, това „не води до увеличаване на предлагането на валута на пазара поради ниските физически обеми на износа и ръста на вноса за чуждестранна валута“.

Изглежда, че укрепването на покупателната способност на рублата чрез стимулиращи мерки във външната икономическа политика и на вътрешния валутен пазар напълно ще позволи на руските пари да се „присъединят“ към ранда и реала, в които Новата банка за развитие би могла да кредитира обещаващи проекти.