България празнува 45 години от превръщането ни в космическа държава

Днешната дата – 10 април, но преди 45 години остава знакова в българската история. На 10 април, 1979 година в Байконур (Казахстан) е изстрелян корабът “Союз-33“ с първия български космонавт на борда  – подполк. Георги Иванов, и с командир – съветският космонавт Николай Рукавишников.

Два дни по-късно при изключително сложна обстановка корабът се завръща, след като извършва 31 пълни обиколки около Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Ето и какви са спомените от този момент в архива на Българската телеграфна агенция, бюлетина “Вътрешна информация” в самия ден на полета:

“Щастлив полет!

В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът “Союз-33”, на чийто борд са двама земни и звездни братя – Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!

Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се отправи в космическите простори с гордост от постиженията и на своята социалистическа родина. Днешна България е страна на модерна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна апаратура. Редица съоръжения на летателните машини, които сега са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…

Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на БТА пише:

За полета на “Союз-33”

Център за управление на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В съответствие с програмата за полета на международния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време започна сближаване на кораба “Союз-33” с орбиталния комплекс “Салют-6”-“Союз-32”.

При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба “Союз-33” и скачването със станцията “Салю-6” беше отменено.
Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята. 

Отново в Поверително приложение С-2 са публикувани коментари за събитието от чужди медии:

София 12 април 1979 г. (АФП) От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук преминава под знака на това събитие. Радиото и телевизията препредават периодично първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени направо от Байконур и Москва. И още един безпрецедентен факт – през нощта във вторник срещу сряда органът на БКП в. “Работническо дело“ издаде специален брой с репортажи и снимки, посветени на събитието.

Вестниците излизат със заглавия с големи букви по цялото протежение на първите си страници, които гласят: „В Космоса – един син на България“, „Триумфът на България“, „Социализмът ни даде космически криле“, „Триумф на великата българо-съветска дружба“. В специалния си брой седмичникът „Поглед“ подчертава, че този факт е резултат от сливането между „доверието и щедростта на съветските титани на мисълта и действието и нашата любов към труда, нашата интелигентност, нашия талант и нашата воля“. 

Москва, 13 април 1979 г. (АП) Неизправният космически кораб „Союз-33“ със съветско-български екипаж на борда направи снощи необичайно, принудително нощно приземяване в казахстанските степи, след като не успя да се скачи с орбиталната космическа лаборатория. Московската телевизия съобщи, че българинът Георги Иванов и съветският командир на кораба Николай Рукавишников се чувстват добре и ги похвали за тяхното “хладнокръвие, голяма трудоспособност и технически познания”. 

Кацането с парашут стана точно 47 часа след изстрелването на „Союз-33“ с цел да се скачи с космическата станция „Салют-6“, където двама  съветски космонавти се намират вече 6 седмици и половина.

Това е първият неуспех в сериите „Интеркосмос“ на източния блок, в който бяха включени успешни полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор заяви по телевизията, че скачването било отменено поради неизправност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба „Союз-33“. Това е четвъртият подобен провал в програмата „Союз“.

Скоро след приземяването бившият съветски космонавт Константин Феоктистов даде необикновено бързо и подробно описание на това, което се беше случило. Той каза, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три – втория, за да заемат удобно за скачване положение.Маневрирайки, те успели да достигнат на няколко километра от „Салют-6“ и да установят радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, каза той, трябваше да влезе в действие „сближаващо-коригиращата двигателна система“, но бе установено, че тя е неизправна. Решено беше процесът към сближаване да бъде спрян. Тъй като резервните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, каза той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се използват за скачване. Решено беше корабът да се върне на Земята… 

***

В Ловеч  ще бъде отбелязана 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.

На 10 април 1979 т.  корабът “Союз 33” с командир Николай Рукавишников  излита в Космоса. На годишнината Георги Иванов ще бъде посрещнат на централния площад в родния му град.

В тържествената церемония ще участват представителна част от Гарнизон Ловеч и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” – Долна Митрополия, както и оркестърът на Военновъздушните сили на България. Генерал – лейтенант Георги Иванов се очаква да бъде посрещнат в родния Ловеч в 16.30 ч. на централния площад, а след това да посети Алеята на космонавтите.

Жители на Ловеч си спомниха как е бил посрещнат в града Георги Иванов след полета му в Космоса преди 45 години.

Специален въздушен поздрав към него и жителите на града ще отправят три самолета от 12-а авиационна база Долна Митрополия.

По повод годишнината ще бъде открита фотоизложба, посветена на годишнината, както и изложба на ракетомодели, организирана от “Моделклуб” – Ловеч – на площад “Екзарх Йосиф I”.

Празничният ден ще завърши с аудиовизуалния спектакъл “Ловеч – звезден град”.

Георги Иванов излетя в орбита на 10 април 1979 г. На борда на изстреляния космически кораб “Союз 33” той бе с руския космонавт Николай Рукавишников.

По план корабът трябвало да остане в Космоса седем денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция “Салют 6” и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея.

Двамата прекарват в Космоса едно денонощие, 23 часа и една минута.

***

ЖУРНАЛИСТЪТ ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ЗА ПОЛЕТА НА ГЕОРГИ ИВАНОВ

Преди 45 години, когато България стана 6-та държава в света със свой космонавт, имаше радост, имаше еуфория, имаше планове за развитие и никой не можеше дори да си помисли, че ще дойде абсурден ден като днешния, когато всичко от онзи период ще се отрича и ще остане само една отминала слава, която едва ли може да бъде възродена в бедната и подчинена другиму колония, в която са ни превърнали. Това, разбира се, не омаловажава значението на онзи истински подвиг, извършен от Георги Иванов при крайно тежките условия на полета на „Союз-33“.

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. През 1964 г. завършва Висшето народно военно-въздушно училище “Георги Бенковски” със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в Българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. На 1 март 1978 г. е избран за космонавт във втората група по програмата “Интеркосмос”. На 10 април 1979 г. лети на борда на космическия кораб “Союз-33” с командир руския космонавт Николай Рукавишников. Прекарват в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута, 31 пълни обиколки около Земята.От открития Космос Георги си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция “Салют-6”, където го чакат космонавтите Рюмин и Ляхов, но въпреки тежката авария екипажът на кораба успява да се приземи успешно. Георги Иванов е Герой на НР България, Герой на СССР, носител на орден “Стара планина” първа степен с мечове и др. През 1984 г. става доктор на физическите науки под научното ръководство на акад. Димитър Мишев – една легенда в българската наука. Ген.-лейтенант Г. Иванов е член на Управителния съвет на Международната асоциация на участниците в космически полети. Член е на Обществения съвет на фондация “Еврика”, подпомагаща млади таланти. Народен представител в Осмото и Деветото Народно събрание (1981-1990) и в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991). Почетен гражданин на Ловеч. Автор е на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).

Георги никога през тези десетилетия не се възгордя, не изтъкваше себе си и си остана един почтен добър човек и българин, с блага и спокойна усмивка, готов да помогне на всеки.Често говори, че най-важно е какви деца оставяме след нас на планетата иче това е свързано преди всичко с образованието и с ценностите, в които ги възпитаваме.

Той винаги напомня, че полетът му не е бил замислен като екскурзия, а е станал възможен не само по силата на соц дружбата и поемането от страна на СССР на ракетния комплекс, кораба и изстрелването му, но и благодарение на родната българска научна програма и приборите, разработени от нашите учени тогава. Още през 1972 г. нашата страна изпрати в Космоса със спътника „Интеркосмос-8” първия си научен прибор П-1 за измерване параметрите на йоносферната плазма, с което беше призната за 18-та космическа държава в света. Вижте по-долу каква богата научна програма е подготвена за първия български полет с усилията най-вече на академиците Димитър Мишев и Кирил Серафимов, да не говорим за пакета изследвания за втория полет – на космонавта Александър Александров. Резултатите от изследванията, разбира се, са се ползвали съвместно. Почти нищо от космическите постижения на учените ни тогава не е останало сега при прекрасната ни демокрация, освен продължаващото създаване на уникалните български дозиметри за измерване на радиацията по време на полети, дело на лабораторията в БАН, основана от акад. Мишев.

Днес ви предлагаме откъси от дневника на акад. Димитър Мишев, издаден в книга, спомени на видния писател и журналист Валентин Караманчев, както и думи на самия космонавт Георги Иванов.

„Космическите изследвания в България“, Димитър Мишев, Академично изд. „Марин Дринов“, 2004 г.

Акад. Димитър Мишев:

Първи полет на български космонавт

Много пъти се връщам към подготовката и провеждането на този героичен космически полет, оставил трайна следа в световната космонавтика. Участвах непосредствено в подготовката на този полет в две направления:

• Подготовка на научната програма на полета (беше съставен комитет, който подготвяше научната програма в четири направления).
• Разработка на научната програма в областта на дистанционните изследвания на Земята от Космоса и уникалната за времето си 15-канална спектометрична система „Спектър-15“ (научен ръководител проф. Димитър Мишев). Научната програма на полета е насочена в четири области:
• Физика на Космоса основни изследвания.
• Екватор – наблюдение от борда на космическия кораб на светенето на високата атмосфера в областта на Екватора и екваториалните дъги в F-областта на йоносферата, свързани с йоносферни екваториални аномалии.
• Полюс – наблюдение на полярни сияния;[…]

Дистанционни изследвания на Земята от Космоса

• Ореол – наблюдение на залеза и изгрева на Слънцето, на нощния и дневния хоризонт на Земята с цел изследване на физическите процеси в земната атмосфера;
• Контраст – изследване измененията в честотните свойства на функцията на предаване на атмосферата в зависимост от замърсяването на големите промишлени центрове в близост до водни басейни;
• Атмосфера – определяне функцията на предаване на атмосферата от Космоса и изследване на оптичните характеристики на атмосферата въз основа на измерване на ъгловата структура на излъчване и спектралната яркост на Земната повърхност;
• Илюминатор – точно количествено определяне на изменението по време на спектралната характеристика на пропускане на илюминатори на станцията;
• Хоризонт – наблюдение върху изгрева и залеза на Слънцето и върху дневния хоризонт и последователно фотографиране на две симетрични точки на слънчевия меридиан – едната от тези точки лежи в областта на изгрева или залеза на Слънцето, а другата – в областта на Земната сянка;
• Терминатор – изследване на високата атмосфера;
• Биосфера-Б – събиране на информация за нуждите на геологията, геоморфологията, горското и селското стопанство, данни за замърсяването на атмосферата, сушата и водата;
• Балкан – фотографиране и спектрометриране на различни природни обекти на територията на България.

Космическа биология и медицина

• Оператор – оценка на динамиката на умствената работоспособност на човека в процеса на приспособяване към условията на микрогравитация;
• Доза – изследване на разпределението на дозата в различните части на орбиталната станция;
• Опрос – продължаване на медикопсихологичните експерименти, започнати още с първия международен екипаж, които способстват за усъвършенстване на системата за подготовка на космонавти;
• Рецептор – изследвания с цел изясняване на функционалното състояние на вкусовите възприятия на човека в условията на микрогравитация;
• Почивка – експеримент, който позволява да се усъвършенства организацията на отдиха на космонавти при дълговременни полети;
• Време – изследване на динамиката на субективното чувство за време на членовете на международния екипаж в условията на полет.

Микрогравитационни технологии

• Пирин – пет експеримента с цел изясняване влиянието на условията на микрогравитация в хода на техническите процеси при получаването на материали и формирането на техните свойства.

10 април 1979 година

Изявленията (на Георги Иванов и Николай Рукавишников –бел. Хр.Г.) показват… готовността на космическия екипаж да изпълни предвидената сложна научна програма и увереността му в крайния успех (космонавтите бяха подготвени за изпълнение на научната програма отлично, те познаваха в детайли разработените системи и апарати „Спектър-15“, „Дъга“ и „Средец“.)

10 април 1979 година

…Иска ми се по-подробно да разкажа за драматичните събития на 10 април 1979 година. Като че ли всичко е казано и показано, всичко е написано и преживяно. И въпреки това! Ще се огранича до две събития.

На Байконур бушува невероятна буря. При тези скорости на вятъра е немислимо да се стартира. Заседават двете партийно-правителствени комисии: съветската, ръководена от маршала на СССР Куликов, и българската, ръководена от армейския генерал Добри Джуров. У всеки се е настанило трайното убеждение, че не е възможно да се стартира. Определя се екипажът, който ще полети. Това е първият екипаж: Николай Николаевич Рукавишников и Георги Иванов Иванов. Знам, че в Ловеч всички очакват това решение с огромно вълнение и напрежение. Обаждам се на моя съученик Кино Марков Кинов с радостната вест, в слушалката се чува началото на мощно ура.

Вече се е отделил вторият екипаж, зад стъклената преграда са останали само Рукавишников и Иванов. Останал е и въпросът: „Ще има или не полет?“ В този момент маршал Куликов се обръща към двете партийно-правителствени комисии и казва: „Да чуем какво ще каже науката“. В залата влиза шефът на метеослужбата на Байконур и заявява: „Малко преди 20 часа (стартът беше предвиден за 20 часа и 34 минути местно време) бурята ще утихне под допустимата граница, след 21 часа се очаква отново усилване…“. Според мен, това, че бе взето решение за провеждане на този исторически полет, се базираше преди всичко на тази смела прогноза. […]

Обикновено след всеки космически старт, особено международен, има банкет – богат, впечатляващ с напитките, със закуските, с изобилието, с настроението, с разговорите, с тостовете, с присъстващите. Този път банкетът закъснява. Защото армейски генерал Добри Джуров, председателят на партийно-правителствената комисия на България, се е отделил и прави героични опити да докладва за старта на Първия, на Тодор Живков. Оказва се не толкова лесно, защото Живков е в Куба и заедно с Фидел са извън Хавана. Най-после (минава полунощ) е докладвано на Живков, генерал Джуров е доволен, полетът протича нормално, банкетът може да стартира. Само след броени часове партийно-правителствените делегации на двете страни, както и някои от водещите спезциалисти, трябва да летят за Москва. Вечерта се предвижда свързване на „Союз-33“ с пилотираната орбитална станция „Салют-6“. В Центъра за управление на полетите край Калининград ще присъстват и членовете на двете делегации.

11 април 1979 година

Приветствие на Курт Валтхайм, генерален секретар на ООН, до председателя на Държавния съвет на НР България Тодор Живков по повод на полета на българския космонавт Георги Иванов:

„Моля Ви да предадете на Вашето правителство, както и на майор Георги Иванов, моите искрени поздравления във връзка с изпращането в Космоса на български космонавт на борда на космическия кораб „Союз-33“. Това събитие бележи нова важна крачка в международните усилия за мирно изследване и използване на космическото пространство.

Организацията на обединените нации винаги е била последователен поддръжник на международното сътрудничество в тази област и затова с особено задоволство приветства това постижение“. […]

11 април 1979 година

При драматичните условия на героичния полет на космонавтите Н. Рукавишников и Г. Иванов през нощта на 11 срещу 12 април 1979 година в Центъра за управление на полета бе решено (с оглед осигуряване на безопасно завръщане на екипажа) да не бъдат върнати на Земята със спускаемия модул оптико-електронният блок „Спектър-15 К“ и касетите за запис на данните от него в цифров вид.

Спомням си тези изключително напрегнати часове в Центъра за управление на полетите. До мен беше многоуважаемият академик Ангел Балевски, пристигнал от старта в Байконур. Няма да забравя смирения израз и думите му, след като почувствах бащинската му ръка на рамото си: „Митко, аз съм инженер. Зная, че това може да се случи на всеки. Но защо трябваше на нас…?“ Отличният бивш студент на акад. Балевски не можа да отговори на този въпрос. След неуспешния опит за свързване пред залата за заседания на Държавната партийно-правителствена комисия се сблъсках с акад. Борис Николаевич Петров – председател на „Интеркосмос“. Той по-скоро тичаше към залата за заседания, а по напрегнатия израз можех да си представя сложната ситуация, в която се намираше екипажът. Вместо поздрав чух: „…Пока не все ясно!“ Не предположих, че дълго, много дълго, няма да е ясно всичко. Академик Николай Николаевич Шереметиевски се приближи, за да ми каже, че според него може да се търси възможност за свързване малко по-късно. И допълни: „…Ако не беше международен полетът и ако има данни, че основният двигател не е засегнат, трябва да се опита…“. За съжаление при анализа се установи, че подобни данни липсваха. Основният екипаж на „Салют“ докладва, че те са забелязали момента на сработване на двигателя на „Союз.33“ при приближаване към станцията, видели са пламъците (нормално за работата му), но (според тях) те са били насочени в друга посока – към резервния двигател. Не беше ясно дали резервният двигател е изправен, а това беше единствената реална възможност за завръщане на екипажа обратно на Земята.

Решението на Държавната партийно-правителствена комисия (силно повлияно от факта, че става дума за международен полет, и от съображения за сигурност) бе „да се прекрати полетът…“. Трябваше да се подготви всичко за безопасното и успешно обратно завръщане на Земята на екипажа Рукавишников – Иванов. Това решение бе съобщено на екипажа, бе им наредено да свалят скафандрите (при сближаване и свързване космонавтите трябва задължително да бъдат със скафандри – заради безопасността им). Запечатала се е в паметта ми реакцията на екипажа Рукавишников – Иванов. Почти в хор се чуха гласовете им: „Может быть подождем до следующего сеанса?…“. Тук гласът на Елисеев не предполага продължаване на разговора: „Ложитесь спать, завтра летите обратно!…“.

Беше ми възложено заедно с космонавта Георгий Гречко и членовете на ЦУП-а да решим съдбата на всичко, което космонавтите носеха със себе си в космическия кораб. Много внимателно се обсъждаше съдбата на всеки елемент, апарат, блок, символ. Много ми се искаше да спасим поне част от прецизните апарати и системи, например оптико-електронния блок на системата „Спектър-15 К“. Крайното решение беше „…да не се връща нищо в спасяемия модул на „Союз-33“… Това се налагаше преди всичко с цел осигуряване безопасността на обратното завръщане. В този нощ бяха взети и важни решения, между които:

• да се подготви в екстремно кратки срокове ново оптико-електронно устройство „Спектър-15 К“, което да бъде съвместимо с намиращото се вече на борда на станцията „Салют-6“ устройство за запис на данните в цифров вид „Спектър-15 КР“;
• научната програма, подготвена за полета на екипажа на „Союз-33“, да бъде изпълнена от основния екипаж на станцията и от всички международни екипажи, които ще летят след този полет.

Изпълнението на българската научна програма започнаха на 27 юни 1981 година космонавтите В. Ляхов и В. Рюмин. По-късно тези изследвания бяха продължени от международните екипажи с участието на космонавти от Унгария, Виетнам, Република Куба, Монголия, СССР. Имах възможност да работя непосредствено с всички екипажи както преди полета им, така и след тяхното завръщане. При подготовката за изпълнение на научната програма в областта на дистанционните методи и работата със системата „Спектър-15“ неведнъж бяха отблязвани нейните големи възможности.

Голямо признание бе решението на правителствената комисия системата „Спектър-15“ да бъде приета като постоянна (щатна) апаратура за следващата станция от типа „Салют“…

Валентин Караманчев

От дневника на известния писател и журналист

Байконур

В „Работническо дело” аз отговарях за цялата кампания по отразяването на излитането в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов. Един месец преди това бях посветен в най-важната тайна – кой ще бъде космонавтът. Бяхме се подготвили по правилата на нашата бюрократична работа не само ние, но и останалите вестници, всеки от които имаше предварително подготвен брой. Два-три дни преди изстрелването групата от български журналисти кацна в Москва и оттам със специален самолет продължихме за Байконур. Кацнахме. Режим страхотен. На всяка крачка ти искат пропуски.

В градчето улиците нямат имена, а всяка е „площадь” с номер. Същото се отнася и за обектите. Магазин, паметник, кино – всичко е площад № еди кой си.

Настаниха ни в хотела. От началниците с нас беше генералният директор на телевизията Иван Славков, шефа на БТА Боян Трайков, както и отговорен редактор от всяко едно издание. С нас бяха и кореспондентът на в. „Правда”, както и кореспондентите на останалите централни съветски вестници. Аз бях голям приятел с Губарев, Владимир Степанич, който отговаряше в „Правда” за космоса и за нищо друго не пишеше. Но освен това той беше известен писател фантаст и драматург. Идвал ми е на гости в България и бяхме много близки. Беше от вътрешната страна на тайните и навсякъде го пускаха. Покрай него аз научавах за много неща извън официалната информация.

Откараха ни още първия ден да видим космодрума. Показаха ни къде нощуват Георги Иванов и Николай Рукавишников. Присъствахме на изкарването на ракетата от хангара, която продължи да се движи много бавно по ж.п линия към площадката за изстрелване. Ние я изпроводихме пеша дотам. На другия ден щяха да я изстрелят. Времето беше много лошо, облаци и вятър и Губарев ми каза:

– Може и да не излети, защото вятърът е много силен. Ще се чака до последно.

На около 4 км. от площадката за изстрелване бе направена трибуна с навес, че ако падат парчета, да бъде защитена. Под нея имаше малък бункер, в който, ако стане нещо, слизат официалните лица. В него се предвиждаше да се проведе и кратък коктейл за изстрелването. Ние щяхме да гледаме оттам. На другия ден Губарев ми каза:

– Ще има полет. Ще изчакат само хубав порив на вятъра. Ще дойдеш ли с мене? Ще отидем в един окоп на 2 км. от изстрелването.

Тръгнахме. Влязохме в една траншея. По едно време дойде в нашия окоп и космонавтът Герман Титов. Беше пил и псуваше. Бил е против изстрелването и е настоявал да се изчака до другия ден. Остана при нас и не отиде при официалните лица.

Като запалиха двигателите на космическия кораб „Союз – 33” и той излетя, ние веднага тръгнахме за Москва, защото от Байконур не можеше да се слуша и наблюдава полета. Центърът за управление на полета е в Москва. След 4 часа кацнахме и от летището отидохме направо в него. От един балкон наблюдавахме големия екран с траекторията на движение на кораба. И…

И не можаха да се скачат с орбиталната космическа станция „Салют – 6”. Чухме как Георги Иванов съобщава, псувайки, че няма тяга и става нещо. Отговориха му да направят още един опит. След като и той беше неуспешен им разпоредиха да прекратят опитите и да лягат да спят.

Имаха някакви обяснения за аварийната ситуация, но не бяха много точни. После разбрахме, че е прегоряла някаква стена в двигателя.

Започнаха да разиграват аварийно спускане към земята. Казаха, че то е почти неконтролируемо, защото искат да запазят гориво в ракетата. Щабовете веднага разработиха къде е възможно да се кацне. Пуснаха до всички страни тревожно съобщение, в което обясниха каква е ситуацията и да търсят помощ, ако кацне капсулата на тяхна територия. Един от вариантите, който много ги плашеше, беше в Китай, друг в океана. Страхуваха се дали ще се отворят парашутите, както на полета на Комаров, когато те не сработиха и всички загинаха.

Започнаха да работят върху намаляването на скоростта. Корабът навлезе в атмосферата като гореща топка и нямаше връзка.

Пълна тишина. Изведнъж се чу гласът на Иванов:

– Парашут открился.

Разбра се, че ще кацнат в казахстанската степ.

Добри Джуров, Йордан Йотов и Стоян Михайлов решават, че оттук нататък нашите кореспонденции трябва да паднат с градус-два надолу и репортажите да са скромни. Че няма да изпращаме хора на посрещането. Разпореждането ни предаде Радослав Радев, който беше заместник-завеждащ отдела „Средства за масова информация” в ЦК. Като му казах на Губарев той се ядоса:

– Тия вашите ръководители са големи идиоти. Как може такова нещо! Ако съм на тяхно място ще им дам най-високи отличия. Ти знаеш ли, че космонавтиката върви напред само благодарение на нещастните случаи и злополуките.

Отидох при Боян Трайков и Иван Славков, надъхан от Губарев.

– Слушайте бе, руснаците ми казаха, че сме говеда, ако не ги посрещнем. Идете при посланика и му кажете, че ни се смеят съветските представители. Издействайте един самолет и да отидем поне няколко души от „Работническо дело”, БТА и двама души от кинематографията.

Отидоха при посланика, бързо се върнаха и казаха, че руснаците отпускат самолет и трябва да излетим веднага, за да ги посрещнем в градчето.

Качихме се в него 4 души от 60 членната ни делегация. Аз, кореспондент от БТА и двама кинаджии. Май още някой имаше. Летя самолетът само за нас и няколко космонавти.

Когато стигнахме, те вече бяха кацнали и веднага ги докараха с хеликоптери. Прегърнахме ги за добре дошли в градчето. Вече се беше понесъл слухът, че Рукавишников много тежко е понесъл аварийното спускане, пулсът му бил паднал критично, а на Иванов не помръднал дори.

На другия ден, съгласно традициите на космонавтиката, космонавтите, съветските кореспонденти и няколкото български журналисти, отидохме на „рыбалка” на голямата река Сърдаря, на брега на която е разположен Байконур. Нещо като пикник, ядат риба и пият. Всички космонавти се напиха, включително и Алексей Леонов, който е първият космонавт, излязъл в открития космос през 1965 год. Той беше отговорник по посрещането на екипажа на земята. Страхотно духовит човек, присмиваше им се и много ги ядоса, направо ги разплака.

Всички издания скачиха космонавтите още в България. „Работническо дело” беше подготвило два броя – единият с Георги Иванов, а другият с дубльора му Александър Александров. Смешна работа. И това ми било журналистика. Най-вълнуващите репортажи около скачването и завръщането ги бяхме написали 15 дни преди това. Аз се срамувам от кореспонденциите ми и дори не съм ги запазил, защото тия работи не можех да ги разкажа тогава. И сега се чудя на акъла на нашите хора.

Режимчик на целия космодрум и градчето беше един кабардинец Таймураз – трепач от КГБ. Той определяше кой къде може да ходи и да не ходи. Аз нямах проблеми с него, защото бях на почит, благодарение на Губарев. Все с него се движех.

Като се върнахме за посрещането, останахме там още ден-два и той поиска да ме заведе с хеликоптер на сайгаки. Това са елени, техните степни антилопи. Грозна работа, гонят с хеликоптера цели стада и от него ги думкат и ги трепят. Аз не обичам кръв и отказах да отида. Те се върнаха с 3-4 сайгаки.

Губарев написа пиесата „Саркофаг” за аварията в Чернобил, която много нашумя на времето. Игра се в десетки страни по света, включително в Англия и Япония, и получи няколко много авторитетни награди за нея, включително на името на Лорънс Оливие. Само няколко часа след избухването на реактора той е бил там и е първият журналист отразявал аварията. Аз му имам и книгите, ама кой знае къде са.

Степта край Чернобил е суха и безплодна. Но странно, като падне някой дъжд, за една нощ се покрива с лалета. Става като леха. Това е родината на лалетата. Всяка година Холандия закупува луковици от Казахстан, за да ги сади и присажда.

Думи на Георги Иванов

Из интервюта на журналистката Велиана Христова с него, в. „Дума“, 2015-2021 г.

„Всичко, с което се занимава човек, трябва да му е приятно. И работата особено. За съжаление сега авиация вече нямаме, защото с влизането в ЕС всички авиокомпании с товарни самолети АН-12 бяха закрити. Мъчихме се, както много фирми в България, да ходим изправени по дъното. А що се отнася до хобито, то е старо, защото го практикувам още от юноша – пчеларството. То е полезно занимание и ми носи радост и душевен мир. Пчелните семейства са образец за организация на общество.“

„Уникалната програма “Интеркосмос”, по която летяхме представители от бившите социалистически страни, бе определящ фактор, защото тогавашният Съветски съюз ни предостави безплатно целия си ракетно-космически комплекс, както и обучението и подготовката на бъдещите космонавти. Без сериозните научни програми обаче, без разработените от всяка страна участник научни експерименти и апаратура, тези полети нямаше да се осъществят. Българските учени и специалисти имат своето достойно място във всички направления на космическите изследвания. Неведнъж съм казвал, че и двете ни космически мисии имаха сериозна научна основа. А ръководителят на научните ни програми акад. Димитър Мишев, главен конструктор и на уникалните за времето си космически видеосистеми “Спектър 15” и “Спектър 256”, е десетият учен в света и първият от бившите социалистически страни, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика “за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки”.

„Наистина и сега има много голям интерес у децата и от страната, и от София. Конкурсът “Космосът – настояще и бъдеще на човечеството”, който прави фондация „Еврика“, вече има традиции и дълга история. През 2020 г. бе неговото ХXII издание. Децата винаги проявяват силен интерес към полета ми с Рукавишников, към постиженията на българската наука, към нови постижения и експерименти. Рисуват картини, свързани с Космоса, създават космически кораби, модели на станции на Луната и на Марс, има дори проекти за изследване на сложни обекти в Космоса като черните дупки. Въпреки пандемията, затворените училища и клубове, забраните за много извънкласни дейности, през 2020 г. в конкурса участваха 930 ученици от 8 до 18 години с 910 проекта в пет тематични направления. И все пак това е капка в морето. Няма ги кръжоците в училище, регионалните клубове по моторно и безмоторно летене, през които сме минали всички пилоти от моето и не само от моето поколение. Като в “черна дупка” потъна в небитието огромната материална база за извънкласната дейност на децата.“

„А за международното сътрудничество бих допълнил, че в началото на 80-те години и Алексей Леонов, и Том Стафорд станаха инициатори на създаването на Асоциацията на участниците в космически полети (АУКП). Създадохме я през 1985 г. в Париж. И оттогава досега тя съществува, като всяка година прави своите конгреси. Събираме се с американските, с китайските, с японските колеги, участват всички европейци, които са летели в Космоса. Миналата година например конгресът беше в Китай, тази година ще бъде в Швеция. През 1988 г. в България се проведе ІV Конгрес на АУКП. Беше добър конгрес, който се помни“.

„Откровено русофобският натиск срещу Русия от страна на властта у нас и на послушните медии е абсолютно неправилна политика, и то не на българския народ, а на българските управляващи, макар и не всички, които играят ролята на малки ястребчета, без да имат някакво влияние по света. А са послушковци на някои по-големи явно корпоративни интереси. Когато ходя из страната, виждам, че хората мислят същото като мен. Те също се отнасят негативно към тази изкуствена изолация на България от Русия. От която България само губи. От санкциите срещу Русия губи българското стопанство, както винаги сме били губещи, когато сме ставали съюзници на чужди интереси. Да не повтаряме историята от Първата световна война, от Втората световна война, изглежда не се учим от миналия опит.

Преди 40 години и президентът на САЩ Никсън е разбрал, че не може да се отива към конфронтация, тъй като при един сблъсък ще загине целият свят. Оставаме с надеждата, че и днешният президент може да се поучи от историята и да прояви същия разум. И в България имаме примери – цар Борис не допуска участие на български войници срещу Русия. Вероятно и сега има политици, които мислят с главите си, но или не могат, или не знаят как да реагират, или се страхуват да не нарушат личния си комфорт. А това е пагубно за нацията ни. Не може младежите в България да нямат перспектива и мотивация да живеят и работят в родината си. Боли ме сърцето за децата… Непрекъснато мисля за безумната цена, която плаща целият български народ за т.нар. демокрация. Днес можеш да говориш каквото си искаш, да плюеш всички институции публично, да охулиш безнаказано всекиго, когото поискаш. Е, и какво от това? Живеем ли по-добре материално, станахме ли по-добри, по-духовни? Сбъркан български преход, за разлика от Полша, Чехия, Румъния. У нас няма защита на националните интереси, няма защита на произведеното в България. Унищожихме развита лека и тежка промишленост, като я продадохме за жълти стотинки, ликвидирахме високопроизводително селско стопанство и загубихме големи пазари. Няма я добрата българска медицина със задължителната профилактика и истинските домашни лекари. Затова се нареждаме на едно от първите места в света по смъртност на деца и починали от инсулт и инфаркт.

Живял съм през 40-те години на миналия век небогато, но не помня гладни деца и хора, които ровят в кофите за боклук да търсят препитанието си… В края на 80-те и началото на 90-те години България имаше два пъти по-мощна икономика от Гърция, а сега каква е разликата? Гърция има пет пъти по-мощна икономика от България. Вече споменах, че по принцип съм умерен оптимист, но все още вярвам, че ще се намерят млади българи, които да изведат страната ни от тази дупка, защото нашият народ през вековете е доказал, че има огромен потенциал.

…Силните държави, със силни икономики, държат основните икономически стожери – енергетика, комуникации, мощните корпорации си ги държат в държавата, а не ги разпродават на чужди “инвеститори”.“