Бюджет 2023: Науката, глупако!

Защо днес страната ни няма учени от световна величина като акад. Георги Наджаков, акад. Димитър Мишев и акад. Ангел Балевски

Велиана Христова

Политическите партии у нас за щяло и не щяло повтарят мантрата, че България е член на ЕС и че европейските ценности са нашият единствен път напред. Да, ама не. Това е само клише за приспиване на народа,  когато трябва да се оправдаят непопулярни мерки, наложени ни от Брюксел. А иначе нищо от полезните европейски практики тук не се въвежда.

Конкретният повод да изкажа тази констатация е бюджетът за 2023 г. – най-важният документ, определящ накъде ще върви държавата ни в близките месеци. Беглият преглед на предвиденото в този бюджет за образование и наука например показва, че то няма нищо общо с европейския път. Всичко започва с процента от БВП, който България заделя за публичните си разходи. Т.е. каква част от брутния вътрешен продукт отива за тези разходи. Може ли някой смислено да обясни защо нашият бюджет’2023 предвижда едва 40, 1 %  от БВП да се разпределят за образование, наука, социални плащания, здравеопазване, култура, армия и пр. дейности?  Защо, след като тъй милият ни ЕС според последните данни на Евростат за целта заделя средно 49,8%. Първенец е Франция с цели 58,1 % от БВП, а ние сме на опашката преди Малта и Румъния. И в прогнозата на кабинета „Денков“ до 2025 г. е почти същото. Правителството залага 184,5 млрд. лв. брутен вътрешен продукт за 2023 г.  и това означава, че ако постигне поне средното европейско ниво, България спокойно може да прибави за публичните си разходи още около 18 млрд. лв. Да не говорим, че като най-бедната страна в Европа имаме основание да си позволим и повече. Властта обаче не си го и помисля, а само вика “няма пари“ и иска да ограби дивидентите на държавните предприятия, за да пълни хазната с тях. Т.е., обрича и тях като минимум на застой. Та  сетне да бъдат лесно приватизирани и разграбени като другите досега?

Трябва да имаме предвид и това, че по размера на брутния вътрешен продукт на глава от населението България е също в опашката на Евросъюза, по-зле са само Гърция, Словакия, Хърватия и Латвия. Ерго, всеки процент от вътрешния продукт означава при нас много малко реални пари. Е, с какви пари едни и същи дейности се вършат при тях и с какви при нас?

Второ. Като е толкова евроербап, защо властта не погледне как в ЕС се разпределят по сектори публичните разходи? Мястото на всеки отрасъл в държавата се мери по инвестирания в него процент от брутния вътрешен продукт, а не по отделената за него сума (тя може и да се увеличава номинално, но реално да влошава финансовото състояние). Каква е картината? В ЕС дават за социална защита средно 20,5 % от БВП, а ние – 14,8 %? За образованието трябва отделен анализ, защото то е това, което определя бъдещето и на обществото, и на икономиката, на всичко. Тук само ще посоча, че за образование – средно и висше, в Евросъюза се инвестират средно 4,8 % от БВП, в България парите са намалени до  4,1 % от БВП, които ще са същите и през 2025 г. За здравеопазване средното в общността е 8,1 %, при нас е 5,6 % с тенденция да намалява до 2025 г.!  За трагедията с науката ще говорим по-подробно нататък.  Но и с културата е същото – другите в Европа инвестират за нея средно 1,2 % от брутния си продукт, докато у нас даваме 0,8 %

И все пак, къде нашите управляващи насочват кръвните ни парички, събрани от данъците ни, щом не ги дават за основните дейности в полза на населението? Ами, насочват ги към… полиция и военни! Средното ниво на разходите за отбрана и сигурност в ЕС е 3 % от БВП, докато България през 2023 г. ще даде 4,3 %, които идната година ще станат 4,4 % от БВП! Излиза, че сме най-войнолюбивата държава.  Даваме повече и за икономически дейности – 7,5 %, докато в ЕС средното е 6,3 %. А знаем колко е цъфнала и вързала икономиката ни на фона на европейската след методичното и съзнателно унищожаване на най-печелившите български предприятия.

Дотук с общата рамка. Сега конкретно за най-важната област – знанието.  

На нашата територия няма нужда от него

Неслучайно в Евросъюза има само един отрасъл, за който е поставено изискване какъв процент от БВП да се инвестира в него – това е секторът наука и иновации. Целта е да са влагат 3% от БВП. И точно тук още при скандалния Симеон Дянков у нас от 2010 г. започна погромът – с рязкото намаляване на държавните средства за наука, най-силно – за националния фонд за научни изследвания към МОН, както и за водещия научен център с най-високите научни резултати: БАН.  Дянков оряза парите на академията с 40% и сведе от 90 на 18 млн. лв. тези за фонда „Научни изследвания“ (ФНИ) – единствения инструмент на държавата за финансиране  с конкурс на научни проекти с българска специфика и цели! Бяха протести на учените ни, бяха упреци защо не продават “стоката“ си на Женския пазар, бяха искания за реформи (след три такива в БАН и отчет на академията всяка година пред парламента) и пр. абсурди.  В това време Европейската комисия в доклад след доклад ни обясняваше, че в изоставащ район като нашия трябва да увеличим финансите за наука от страна и на държавата, и на бизнеса, защото науката и иновациите са най-важни за бъдещо развитие и за конкурентоспособна икономика и трябва да вървим към изравняване с останалите еврорегиони. Не би. Има Национална стратегия за развитие на научните изследвания, която въпреки орязването при министър Меглена Кунева,  постановява инвестициите за наука у нас (в консолидираната фискална програма, т.е. общо от държавния бюджет, еврофондовете и собствените приходи на научните институции) през 2023 г. да е 0,8 % от БВП, през 2025 г. да стане 1 %. От стратегията пътьом отпадна изискването за размера конкретно на бюджетното финансиране (!).

И какво? Според последните данни на Евростат, средният процент от БВП, който страните влагат за наука и иновации, е 2,32. Над половината от него идват от частния сектор, но той инвестира в собствените научни институти на големите корпорации, каквито у нас нямаме, а публичните научни организации навсякъде се финансират от държавата пряко и чрез научни фондове. Само Финландия, Швеция и Дания са постигнали целта за 3 %. В бюджета за 2023 г. у нас обаче общо от бюджета, еврофондовете и от собствените приходи,  са заложени… 0,4 % от БВП за наука, които през 2025 г. намаляват до 0,3! Това е реалното вместо записания в стратегията на хартия 1% от БВП. Пак казвам – при средно в ЕС 2,3 %  в момента. Само Малта и Латвия може да останат след нас. Колкото до разходите за наука от държавата, които в ЕС са средно 0,7 % от БВП, в България положението не подлежи на сравнение, последни сме. В таблица 1 се вижда, че парите за водещите пера в науката – за БАН, Селскостопанската академия, фонд „Научни изследвания“ и средствата за наука във висшите училища, спадат от досегашните мизерни 0,14 % от БВП до 0,11 %!  

ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ ЗА НАУКА В % ОТ БВП В ХИЛ. ЛВ.

Година	Наука	Процент
2009	252772,40	0,35
2010	131735,30	0,18
2019	14612,50	0,12
2020	157596,70	0,12
2021	173393,20	0,14
2022	200259,40	0,14
2023	205429,40	0,11

Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на БВП и на субсидиите. Във функция “Наука” тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и Фонд “Научни изследвания”.                  

Е, как нашите учени да са конкурентни на колегите си от другите страни в еднаква дейност

с минимум 6 пъти по-ниско финансиране

 като процент от брутния продукт (като количество пари да не говорим, спрямо  с научните организации аналози на БАН разликата стига до 20 пъти).  Ясно ли е защо са вече трудно различими следите на онези поне 6 български школи в различни научни сектори, които при престъпния социализъм бяха световно признати и дори водещи в някои направления. В последните години имаше случаи, когато в конкурсите на ЕС оценяваха високо български научни проекти, но не ги класираха поради това, че държавата ни не е надеждна като принципал на  научните лаборатории, които ще изпълняват проектите. Няма как да те приемат за партньор, ако държавата ти те кара да си грееш колбите на котлон в лаборатории със спряно парно.

Европейската комисия много пъти предупреждава България, че трябва да прави национални инвестиции в науката и не е добре да разчита главно на парите, които биха дошли от спечелени конкурси с финансиране от еврофондовете, защото те са само допълнение към националните усилия. Уви, не са. Нашите учени вече правят наука, само ако имат външни проекти, защото вътрешни пари не стигат дори за прилични заплати.  За 2023 г. средствата за наука номинално щели да се увеличат със 120 млн.лв., от тях повече от половината са очаквани пари от ЕС. С едни 7 млн. лв. расте предвиденото за научната пътна карта и за национални научни програми. За фонда за наука ръст не се очаква над досегашните смешни 16,8 млн. лв., които не покриват разходите за сключени вече договори, камо ли за финансиране на нови проекти.   

Тази  мантра – учените ни да работели повече по международни проекти, та да си докарат доходи, властниците у нас повтарят отдавна. Но първо, от международните проекти според правилата не може да се плащат ток, парно, вода, заплати. Второ, учените ни работят по научни проекти с максимална интензивност при минимална финансова осигуреност (доказват го международни изследвания). През 2021 г. например останалите в БАН 2500 учени  са работили по над 2000 научни проекти. А понеже и при оценяването на академичния състав има изисквания за брой проекти, особено с практическа насоченост, става така, че изследователите се занимават изключително с писане на проекти, докато фундаменталните изследвания все повече се занемаряват. И трето, международен проект рядко или почти  никога не е свързан конкретно с научна тематика, отнасяща се само до България. Така изследвания , нужни изключително на страната ни, като например тези в геологията или в геофизиката, да не говорим за теми в областта на българската история или хуманитаристика, няма как да разчитат на чуждо финансиране. 

Конкретно за БАН субсидията за тази година е 160,45 млн. лв. Този път, за разлика от предишната година, вътре са включени онези  20,6 млн. лв. допълнително за покриване на увеличената минимална работна заплата от 1 януари,  плюс 5 млн. лв. за допълване от 1 август на заплатите на учените заради увеличеното минимално възнаграждение на асистентите.  Тези 5 милиона обаче по никакъв начин няма да стигнат за вдигане на заплащането на по-високите академични длъжности,  така че доцентите и професорите в академията – най-високо квалифицираните учени, ще продължат да получават колкото начинаещ учител. Нонсенс, който

не съществува никъде другаде в света.

За Селскостопанската академия в бюджет’2023 са предвидени 44,95 млн. лв., включително едни 7,3 млн. лв. за покриване на повишената минимална заплата и за асистентите. За научна дейност във висшите училища се запазват досегашните 13 млн. лв., въпреки че според Закона за висшето образование тези пари трябва да са в размер на 10 % от издръжката. Но у нас вече никого не впечатлява, че законите не се изпълняват.

Отдавна се знае, че науката е секторът с най-силно намаление на брой работещи в него от 1989 г. досега. По брой на учените като процент от работещите през 2019 г. България  се нарежда на опашката в ЕС, след нас са само Хърватия, Малта, Кипър, Румъния.  Според отчетите на БАН пък през 2011 г. учените в академията са били 3053, а 10 години по-късно – през 2021 г., са вече 2448. Най-лошото е, че ниските заплати, все по-ниският престиж на науката в обществото, недостатъчните условия за научна работа отказват младите хора от това поприще, а онези, които постъпват в докторантура – поне заради повишената стипендия (което е добра стъпка на фона на недостатъчния брой желаещи  да продължат обучението си в тази степен), след завършването си, а често и преди това, бързо се ориентират за работа някъде из широкия свят или в по-добре платени сектори. А отгоре на всичко любимо занимание на медиите ни е да венцехвалят български учени, които били постигнали успехи в чужбина. Когато започнат да изтъкват учените, постигнали съществени успехи у нас, каквито все още имаме по чудо, тогава може нещо да се промени и в нагласите на властта, пък и на обществото.  

В тази ситуация на постоянни удари по науката, най-вече в последните  12-13 години,  днес трудно можем да очакваме един  нов Георги Наджаков да открие основите на ксерокса, един нов Димитър Мишев  да създаде космически апарат за дистанционно изследване на Земята двойно по-мощен от американския аналог, или един нов Ангел Балевски  да наводни предприятията на САЩ  с уникални български технологии за леене с противоналягане.

Субсидия (в лв.)	НС	Президентство	МС	БАН	СУ	ТУ София	УНСС	Велико–търн.у–тет	ЮЗУ	ХТМУ	Русенскиу–тет
1991	20,7 хил.	4,1 хил.	28,5 хил.	194,3 хил.	67,9 хил.	46,8 хил.	20,6 хил.	12,3 хил.	11,2 хил.	14,6 хил.	16,3хил.
2021	81515,0 хил.	8976,5 хил.	118542,4 хил.	117857,0 хил.	85496,5 хил.	59484,6 хил.	26639,0 хил.	18607,7 хил.	17059,4 хил.	8402,9 хил.	12648,0хил.
Ръст 2021 спрямо 2020	2,9 %	10,5 %	10,5 %	11,6 %	16,2 %	9,0 %	11,2 %	9,7 %	4,5 %	9,4 %	7,3 %
2022	91524,7хил.	9538,6хил.	248005,6хил.	119860,4хил.	91714,5хил.	64015,6хил.	27462,6хил.	19725,5хил.	21052,4хил.	10674,3хил.	13686,8хил.
Ръст 2022 спрямо 2021	12,3 %	6,3 %	109,2 %	1,7 %	7,3 %	7,6 %	3,1 %	6,0 %	17,2 %	17,2 %	8,2 %
2023проект	103082,3хил.	10842,2хил.	136516,6хил.	160449,7хил.	108975,3хил.	75672,8хил.	32868,0хил.	23984,8хил.	25344,9хил.	13388,4хил.	15130,8хил.
Ръст 2023 спрямо 2022	12,6 %	13,7 %	-45 %	33,9 %	18,8 %	18,2 %	19,7 %	21,6 %	20,4 %	25,4 %	11,2 %
Ръст 2023 спрямо 1991 (в пъти)	4980	2644	4790	826	1605	1617	1596	1950	2263	917	928