Валентин Тончев: Да сложиш снимката си между Левски и Ататюрк е нравствена слепота и низост

Скъпи братя и сестри,

Изправяме се пред вас не просто с възмущение, а с дълбока морална болка и чувство на отговорност. Пред очите ни се разиграва сцена на нравствено падение от един човек, който си е позволил да се увековечи между две от най-ярките звезди на нашата история – Васил Левски и Мустафа Кемал Ататюрк. Акт на душевна нищета, пронизана от арогантност и липса на всякакво уважение към паметта на две велики личности и два народа.

Да се наместиш сред героите, които с кръвта си, прокараха пътя на свободата и достойнството е ирония, която дори историята ще отхвърли. Левски, символът на чистота и саможертва и Ататюрк, въплъщението на демокрацията, модерността и националния подем – два титана на духа, които, подобно на два древни обелиска, крепят мост между българския и турския народ. А между тях, един човек, чиято морална тъма е по-дълбока от бездната, в която иска да хвърли нашето общество.

Да се представиш за евроатлантик, когато си омърсен от корупция и политическо двуличие е проява на лош вкус и морална шизофрения, но да застанеш между Левски и Ататюрк е нравствена слепота, пред която се прекланя единствено низостта.

Самовъзвеличаването не е просто личностна грешка, а обида към българския народ, който носи в себе си дълбокото усещане за история, чест и справедливост. Дори и да се опитат да го издигнат на техните висоти, този човек няма да може да избяга от клопките на собствената си алчност и мрак. Под тази изкуствена фасада на величие, се крие цел, по-зловеща от всяка предишна — устремът към поглъщане на държавата чрез разбиването на единството на мюсюлманската общност в България. Това е не просто политическа манипулация, а опит да се разруши духовното ядро наречено Движение за права и свободи, с лидер и идеолог д-р Ахмед Доган, което ни държи заедно вече 35 години.

Философски погледнато, нашите опоненти са олицетворение на всичко, което древните мъдреци са заклеймявали: липса на добродетели, хищничество, скрито зад усмивка и его, което надхвърля собствените им възможности. Те са символ на онзи политически нихилизъм, който вярва, че всичко е позволено в стремежа към власт, дори ако цената е нашето единство, културното ни наследство или бъдещето на България.

Тези хора, осъдени не само от човешкия закон, но и от вечния морал, заслужават и нашето обществено осъждане. За тях Библията и Корана са отделили не малко място. Например:

Йоан 4:20

„Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.“

Хадис на Пророка Мохамед (Сахих Муслим 2564)

„Мюсюлманина е брат на мюсюлманина, не му изменя, не го лъже, не оттегля подкрепата си срещу врага му. Всичко на мюсюлманина- честта, имуществото и живота му е харам за друг мюсюлманин. Богобоязънта е ето тук (посочи сърцето си). На един човек му стига за зло да презира брата си мюсюлманин.”

Призовавам ви, скъпи братя и сестри – отхвърлете този модел на разруха и лицемерие! Време е да се събудим, за да се изправим срещу тези, които лъжат, манипулират, мачкат и нанасят удари – до кръв! Нека не позволяваме на дребни хора с големи амбиции да ни разделят. Нека в техните огледала на измамата да видим истината – силата на един народ не се крие в парите или властта, а в моралните устои, които са го превели през бурите на времето.

Изборът пред нас не е просто политически – той е духовен, той е избор между мрак и светлина, между истината и лъжата, между народа и предателите.

Нека с номер 13 на 27 октомври издигнем паметник на заедността и кажем „НЕ“ на онези, които искат да обезценят нашата история и бъдеще!