Валери Жаблянов: Имаме нужда от национално помирение и общо отношение към жертвите на политическото насилие
На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-о Постановление на Министерски съвет, „…. взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ , с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.
Осемдесет години по-късно, когато отбелязваме годишнината от скъсването с фашизма на 9 септември 1944 г. и сега – от приемането на Наредбата-закон за народния съд, в публични прояви, в медиите и социалните мрежи се повиха множество изявления и публикации, посветени на тези повратни за историята на България през ХХ век събития. В редица от тях се прави обективната оценка на събитията от онзи период на най-новата ни история, но съвсем не са малко и онези, в които историята се пренаписва грубо, със задна дата се оневиняват едни и се обвиняват други участници в събитията през онези бурни години. И това се прави на фона на надигането на крайно десните политически сили в много европейски страни и постигането от тях на високи резултати на национални и европейски избори през последните месеци и години. В тази връзка беше припомнен и един епизод от българския политически живот от преди шест години, който е важен и днес поради актуалността на идеите и действията, с които е свързан.
През февруари 2018 г. в обществото и в Народното събрание се разгаря остра дискусия във връзка с отбелязването на годишнината от произнасянето на 1 февруари 1945 г. на присъдите на Народния съд и предстоящото организиране, при това със значимо участие на представители от други европейски държави, на т.нар. Луков марш. Тогава БСП за пореден път се обяви против неговото провеждане и призова правителството на Бойко Борисов не само да не го допуска, но и категорично да се противопостави на опитите за реабилитиране чрез него на фашистките идеи и ярки представители. Дискусията по този повод беше използвана в моментното политическо противопоставяне между БСП и ГЕРБ и други десни политичеки сили за решаване и на актуален политически проблем. Резултатът бе – освобождаването от поста на заместник председателя на Народното събрание на Валери Жаблянов, народен представител от ПГ на “БСП за България”.
Речта на Валери Жаблянов на 21 февруари 2018 г. в Народното събрание е пример за ярко представяне на политическата позиция и е значима и днес, когато нуждата от противопоставяне на проявите на фашизма и неофашизма е не по-малко важна. Поради актуалността на проблемите, засегнати в нея решихме да я припомним чрез стенограмите на НС, откъси от които публикуваме с незначителни съкращения, малка редакционна намеса и обяснителни бележки. /НВ/.
***
По време на деветдесет и девето заседание на Четиредесет и четвъртото Народно събрание, проведено на 1 февруари 2018 г., народният представител Спас Гърневски прочита Декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ, посветена на 1 февруари – годишнина от произнасяне от Народния съд на присъдите над „ … виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“ и обявен за ден на почит към паметта на жертвите на комунизма. В реплика по време на дискусията по повод на декларацията и съдържащите се в нея твърдения и оценки за събитията преди и непосредствено след 9 септември 1944 г., Народният съд и произнесените от него присъди, народният представител от ПГ на БСП за България и заместник председател на Народното събрание Валери Жаблянов заявява:
„Аз ще изразя съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм след почти 30 години демократичен политически опит. Смятам, че Българската социалистическа партия няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка по една проста причина: защото беше партията, която водѝ въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма в България.
Искам да се спра на конкретни исторически факти, а не на литературните съчинения, които чухме.
На 1 ноември 1943 г. е подписан Секретният протокол на Московската конференция от външните министри на Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания, в чиято 18-а точка изрично е записана Декларация за отговорността на хитлеристите за извършените от тях зверства и за политическата отговорност на фашизма. Тази декларация е публикувана, като изрично е уточнено в нея, че не засяга въпросите за главните военни престъпници и престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците – т. 18, 1 ноември 1943 г.
По време на Кримската конференция ръководителите на трите съюзнически държави – Съветският съюз, Съединените щати и Великобритания, провела се от 4 до 11 февруари 1945 г., се препотвърждава решението на Московската конференция, а след нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил прави следното изявление: „Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни заедно с главните престъпници в момента, в който бъдат хванати.“ По време на същата конференция изявлението на Йосиф Сталин е следното: „Моля, преди разстрела настоявам все пак да бъдат съдени.“
Решението за Нюрнбергския процес, както и за процесите, които са проведени в Европа – извън територията на Германия, е взето от международните органи и конференции на съюзниците. Домашните интерпретации на бивши общински и градски кметове за борбата срещу фашизма трудно ще бъдат разбрани извън границите на местата, които са управлявали.“
В края на дискусията председателката на НС Цвета Караянчева предлага „ … да подкрепим с едноминутно мълчание жертвите на комунизма и жертвите на възродителния процес.“ В реплика Валери Жаблянов предлага „… да бъдат почетени жертвите на фашизма (силен шум и реплики) – десетките, стотици разстреляни партизани, войници в Отечествената война… (силен шум) …обесени и убити в затворите на „Обществената безопасност. Да бъдат почетени Гео Милев, Йосиф Хербст… жертвите на фашизма!
***
На 5 февруари 2018 г. Изпълнителното бюро на НС на БСП приема декларация, с която се обявява категорично против провеждането в София на „Луков марш“ – неонацистко шествие, което е продукт на десетилетия пренаписване на историята и изопачаване на истината, което всяка година под една или друга форма е толерирано от Столична община.
На 13 февруари 2018 г. Изпълнителното бюро на НС на БСП изпраща до министър-председателя Бойко Борисов обръщение по повод провеждането на Луков марш, в което, наред с посочването на редица исторически факти и политически оценки, се обръща към него с апел да избере дали да участва в реабилитирането на фашизма или да се изправи срещу него в момент когато редица политически сили и държавни институции се правят „… че не разбират, че Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. На следващия ден това изречение в обръщението е премахнато от неговите автори с обяснението, че в него се коментира Луков марш, а не Народния съд.
На 15 февруари народният представител от ГЕРБ Тома Биков заявява в декларация от трибуната на Народното събрание: „Стана ясно, че заместник-председателят на Народното събрание господин Валери Жаблянов е авторът на скандалната фраза, поместена в официална позиция на Социалистическата партия, според която така нареченият „Народен съд“ е необходимо и неизбежно правосъдие. Приветстваме решението на ръководството на БСП да оттегли тази оскърбителна за целия български народ теза от официалния си документ. В същото време припомняме, че господин Жаблянов не за пръв път коментира по циничен начин събития, които са нанесли тежки рани върху голяма част от българското общество. Припомняме също така, че само преди две седмици Валери Жаблянов се опита да осуети отдаването на почит с едноминутно мълчание към жертвите на тоталитарния режим. За Парламентарната група на ГЕРБ поведението на господин Жаблянов е неприемливо и несъвместимо с поста му като заместник-председател на Народното събрание. Парламентарната група на ГЕРБ призовава господин Жаблянов да понесе политическа отговорност за тези свои действия, като подаде оставка от поста, който заема. (Реплика от „БСП за България“.) Ако исканата оставка не бъде подадена в рамките на работния ден, още утре в 9,00 ч. сутринта народните представители от ГЕРБ ще започнем събиране на подписи за официално искане на оставката на Валери Жаблянов като заместник-председател на парламента.“
Проектът на решение за предсрочно освобождаване на Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, е обсъден на заседание на НС на 21 февруари 2018 г. В „мотивите“ към него се посочва, че Валери Жаблянов системно превишава правата си като заместник-председател на Народното събрание като:
-на 18 януари 2018 г. при обсъждане на ратификацията на Договора за добросъседство с Република Македония от трибуната на Народното събрание е квалифицирал в лично качество Договора като търгашество от най-ниска проба, недоносче и измишльотина;
-по време на пленарното заседание на 1 февруари 2018 г., грубо е възпрепятствал реда в залата и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и на жертвите от възродителния процес;
-господин Жаблянов се оказа свързан с авторството на декларацията на БСП против провеждане на Луков марш, в която се твърди, че Народният съд е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие, с което изявление се засяга оценката на демократичното ни общество и ценностите относно провеждането и последиците от Народния съд, дискредитира българския парламент и засяга неговия авторитет.
В словото си по време на последвалата дискусия Валери Жаблянов показа историческата несъстоятелност и разобличи политическата тенденциозност на обвиненията на обвиненията срещу него. Казаното тогава е актуално и днес.
:
Уважаеми госпожи и господа, другарки и другари, социалисти и антифашисти!
Със съжаление отбелязвам, че 28 години от демократичното управление на България е един проспан, пропуснат период за българската десница – период, в който българската десница е готова във всеки момент да се фашизира, но никога да се демократизира; един период за българската десница, в който тя така и не разбра какво представлява демокрацията.
Ще изразя дълбокото си съжаление от факта, че десетки и стотици посещения на народни представители, на ръководители на парламентарната група в храма на световната демокрация – Съединените щати, не помогнаха да разберете какво представлява това конституционно управление на народа. Нито проумяхте принципите, нито разбрахте защо сте ходили дотам. Съединените щати, освен страна на капитализма, са страна на свободата, където индивидуалните права на изказване, на религиозно вероизповедание, на защита на гражданите от страна на институциите, включително и с лично оръжие, е възведена в култ. Вие, уважаеми колеги, за десетки години вече демократични обучения в килийните училища на либералните институти не достигнахте до сърцето на демокрацията. За съжаление, това трябваше да Ви бъде напомнено и от нашите колеги преди малко.
Няма да говоря по-нататък за Вашите когнитивни дефицити. Ще кажа няколко думи и по конкретния казус, и по правата, които си присвоявате от закона, въпреки закона.
Мотивите, които представи господин Кирилов, подписани от господин Цветан Цветанов, са образец на политически произвол, фактологическо слабоумие и политическа безпомощност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
…
За първи път виждам мотиви, в които няма посочен нито един член от Правилника на Народното събрание, който да касае и да третира отстраняването на председателя и заместник-председателите от длъжност. Нито един член! Посочен е само чл. 155, който няма никаква връзка с днешната дискусия и с Проекта за решение. Юридическа, политическа и друга безпомощност, уважаеми госпожи и господа от десницата!
Няколко въпроса за мотивите един по един.
Първият мотив – всеки народен представител и всеки български гражданин може да има мнение и да се изкаже по договорите, които подписва българската държава и българското правителство. Вие не разбирате демокрацията и в частност нейната институционална уредба, защото схващате колективното ръководство на Народното събрание като единен политически орган. Това отзад не е Политбюро! (Сочи банката на председателството.) Това отзад не е Централният комитет! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това отзад не е върховният орган на Националсоциалистическата партия, където всички трябва да козируваме, защото една госпожа носи някакви символи по себе си. Това е демократичен орган. Ние сме представители на нашите партии, ако още не го знаете. Аз съм представител на Българската социалистическа партия и с нейната платформа и програма съм застанал там, а не с Вашата. Това ясно ли Ви е? (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.) И не можете да ми търсите сметка за това. Няма как да ми търсите сметка!
Основни принципи. Въпросът за 1 февруари – намирам го за смешен. Смешен! Призовах да се почетат всички жертви на политическото насилие в България, които са факт, който не може да бъде отречен дори и от хора, които са се запознали с историята от увода в учебника за шести клас. Не може да бъде отречен!
Третият мотив – смехотворен! Искате ли да Ви кажа, че с подобни мотиви дори Народният съд не е работил? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Обърнете внимание на изречението, не знам кой може да го роди, какъв е този човешки интелект: „Декларация – казва – която се свързва с господин Жаблянов“. Как се свързва, бе, уважаеми юристи? Как се свързва? – По жицата? (Ръкопляскания и смях от „БСП за България“.) Трагедия, уважаеми колеги.
Няколко думи за Народния съд и дали е имало фашизъм в България. Богдан Филов, 13 декември 1941 г.: „В моята последна реч пред Вас на 19 ноември аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите от Оста, на техните съюзници, изповядвайки нацизма. („Браво“, бурни и продължителни ръкопляскания в залата.)“. Отново Богдан Филов: „Господа народни представители, на всички е известна голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11-и този месец в Райхстага в Берлин. Известна е също и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че Североамериканските щати са нападнали силите на Оста. При тези условия – казва Богдан Филов – ние решихме да скъсаме дипломатическите отношения със Съединените щати и да обявим положение на война с тази държава, както и с Англия.“ …
…Това е по повод политическата отговорност на правителството на Богдан Филов и какъв прекрасен археолог е бил.
По-нататък. Председателят на Народното събрание, който казва: „След толкова жертви и усилия, благодарение на високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните войски и народи, нашият народен блян е осъществен“.
Какво имате да кажете срещу това? Това са протоколите на нашето Народно събрание! На коя страна е била България, уважаеми колеги? На страната на демокрацията? Това е Вашата представа за демокрацията.
А сега ще Ви кажа и другата представа, която продължавате да развявате, и сте си я записали в името на партията. „Господа народни представители, в случая обаче само не се касае за едно договорно задължение – казва Богдан Филов – но така също и за една проява на онази солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа.“ Нищо повече не може да се добави, уважаеми колеги. Нищо повече.
По повод на това кои са онези, които са застанали пред Народния съд. Тъй като ставаше въпрос за тази институция, няма да изброявам международните документи, с които тя е създадена. Тя е създадена с Наредба-закон от 30 септември 1944 г., но тя е създадена… Във връзка с чл. 37 от Търновската конституция. Понеже много знаете. (Оживление.)
По повод на няколко изречения, които циркулират из публичното пространство и … които се превърнаха в повод за една недемократична, ужасяваща дискусия с опити за медийни и други ексцесии през последните седмици. Лични клевети, безобразно поведение, нарушаване на всяка политическа и обществена етика, която се пише на Вашата сметка, уважаеми господа народни представители от ГЕРБ, на Вашата дебела сметка. И фактурата ще Ви бъде изпратена.
…
„В тези условия не остава съмнение, че след падането на германската балканска крепост – става въпрос за България – Русия ще играе важна роля в „усилията на обединените народи за намиране на приемливо решение на българския проблем. Това не означава, че България ще бъде болшевизирана, или че пък ще й бъде позволено да избегне възмездието, което поведението й в тази война прави неизбежно и необходимо. Но ако тя и в бъдеще ще живее в мир със съседите си, онези елементи, които години наред диктуваха безразсъдната политика на сговор с германския империализъм, трябва да бъдат отстранени веднъж завинаги.“ Кои са тези елементи, старателно изброени? „Немският царски двор, военната клика и корумпираната шайка политикани, които оформят неговия антураж.“ Публикацията е на вестник „Таймс“ от 3 март 1944 г. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми народни представители от десницата, политическото образование е задължително поне за народните представители. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) В случая не става въпрос за нищо друго, освен за цитат от вестник „Таймс“. Може да бъде проверен цитатът.
Съжалявам за тази ярост, която беше излята през тази седмица, и искам да премина към същността на нашата работа и на нашата дискусия. Въпросът за историческата истина няма да бъде решен и ние не крием илюзии в това отношение. Не бива да бъдат хранени илюзии. Позициите са ясни, истината – също. Жертвите са факт. Паметниците, полуразрушени в забравата на времето, събират отново на 2 юни бойците срещу фашизма в България. Това го знае цялата наша партия. Не заради друго, а защото под тези паметници има кости на избити без закон хора – обезглавени, горени, рязани от фашистките палачи на България. И именно срещу тези палачи е произнесена тази присъда, която е в съзвучие с десетките, стотици и хиляди присъди, произнесени в Европа от съдилищата във Франция – над 10 хиляди присъди, от съдилищата, организирани от Великобритания, дори в Италия, в Триест срещу върховното командване на германската армия, срещу военните престъпници, срещу политическите главорези, срещу онези, които се опитаха да обезглавят свободата и демокрацията в Европа, която Вие днес се правите, че защитавате. Нищо не защитавате! Нарушавате Конституцията, нарушавате законите, управлявате пряко волята на народа и ще платите за това! (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ние, като народни представители на съвременна България, на съвременна България, приключваме дотук с историята. Историята е основание за това нашето днешно съзнание да ни направи такива, каквито сме, но тя не може да бъде отправна точка за действията ни днес в ежедневието и в бъдещето. И тук се солидаризираме, струва ми се, всички.
Искам да кажа, че оценката за Луков марш за първи път е оценка и на правителството, макар и страхливо изразена от заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев, страхливо изразена, за да не се налага да я изразява премиерът, безличието на кмета на София и, разбира се, гръмогласното отсъствие на госпожа председателя на Народното събрание, която не може да намери сили и да каже, че Луков марш е нацистка проява, както каза посланикът на Съединените щати в София. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) Не можете да намерите сили, защото до вчера го подкрепяхте, защото продължавате да го подкрепяте и защото имате лицемерно отношение към демократичните и антифашистки сили в Европа, включително и към партньорите Ви, защото не сте дясноцентристка партия, а се колебаете между демокрацията и авторитаризма. И докато се колебаете, ще разберете къде Ви е историческото място. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
В България наистина се нуждаем от общи оценки за историята, нуждаем се от демократичен консенсус, нуждаем се от перспектива за бъдещето. Съжалявам, че този повод беше даден днес с нескопосаното искане за оставка. В случая не става въпрос за заместник-председателското място. За това въобще не става въпрос. Тук е големият въпрос – за българската демокрация, уважаеми колеги, защото Народният съд не е създаден в България след Втората световна война, това е автентична идея на земеделското правителство на Александър Стамболийски, което внася Проект на закон за Народния съд веднага след Първата световна война. Обърнете внимание – след двете войни са внесени два проекта от съвършено различни партии, но с едни и същи мотиви. (Реплики от ГЕРБ.) С едни и същи мотиви! Мотивите са поставянето в заплаха на българската държава, материалните разрушения и лишения, които търпи българският народ, присъединяването на българската държава към режими, които са довели до нещастия за огромни маси от хора на европейския континент. По този закон на Александър Стамболийски са отнети имотите на Фердинанд, който абдикира и напуска България.
Демократичният консенсус, за който Вие обичате да говорите – тук някой го спомена в някаква декларация, която носи същите белези, каквито имат и мотивите, тя беше същата, но нямам време да се занимавам с нея демократичният консенсус се основава върху плурализма на мненията, уважаеми колеги. Няма друг консенсус! Плурализмът на мненията е в основата на демокрацията. Другото е маршировка с факли. Това са две различни неща.
Маршировката с факли не е просто проява на опит да се осветят софийските улици, ако не знаете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е външна изява на идеите на нацизма и фашизма, за които София се превръща в притегателен център. И отговорността Ви като управляваща партия, която се кичи с понятието „демократична“ незаслужено, трябва да бъде именно в тази посока – да спрете този позор, позор за България! И ако Вие смятате, че този позор няма връзка с онзи позор и с онези събития, това означава, че не познавате историческата диалектика. Това са едни и същи събития. Това е същият марш, като на онези в Нюрнберг, същият марш, със същите идеи, със същите хора, и това нещо Вие трябваше да го заклеймите, за да бъдете демократи. Вие се страхувате! Вие се страхувате да излезете срещу нацистите и срещу съвременните нацисти и фашисти. И знаете ли защо се страхувате? Заради гузната Ви историческа съвест, защото подправяте историята. (Ръкопляскания от „БСП за България“). Гузната Ви историческа съвест, защото Вие не сте партия на 10 години, а сте носители на едни от най реакционните идеи на европейския континент. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики.)
И понеже някой спомена, че е бил избит елитът на България, със сигурност, със сигурност във всяко правосъдие има грешки, има и грешки, които граничат с престъпления, има недобросъвестни свидетели, има всички онези неща, които дават основания днес да се говори за памет на жертвите, незаслужено осъдени от Народния съд. (Шум и реплики.) Със сигурност има такива съдебни случаи. Със сигурност има подадени жалби за ревизия на присъдите, аз съм се запознал с такива. Запознал съм се с мотивите на съда, когато са потвърдили или отхвърлили тези жалби, така че в това отношение няма какво да дискутирам. Тук не може да има идеологически оценки. Тук има политическа и юридическа оценка.
И понеже ние искаме да живеем в мир, искаме да живеем в цивилизовано общество, искаме да изповядваме демокрацията, искаме да изповядваме мирните алтернативи при смяната на управлението в България, ние се водим от разбирането, че да си опозиция не е недостатък, защото опозицията може да коригира управлението. Ние се водим от разбирането, че никога, при никакви условия не трябва да се връщаме към тези години, към тези времена и затова още в началото на 90-те години БСП постави като основна задача пред българското общество националното помирение. Защото и днес споделяме възгледите за необходимостта от национално помирение и от общо отношение, обърнете внимание, към жертвите на политическото насилие, а не разделно отношение към жертвите на политическото насилие. Защото така няма да може да бъде постигната онази заветна цел, която беше записана в нашата декларация – демократичният консенсус. Няма как да бъде постигната!
И накрая няколко думи, понеже споменахме за елита. Няма съмнение – професори, доктори, хора с интелектуален капацитет, със заслуги към различни сфери и области на българската държава, на нашата държавност, на правото, на теорията, на археологията. Кой може да отрече това? Всеки предубеден човек би го отрекъл, но аз не откривам и следа в тази посока, дори не откривам и следа на оценка в това, което ми се приписва под някаква форма. Искам да Ви обясня и, струва ми се, това е най-важното: в основата на тези оценки трябва да стои хладната дистанция на времето, стремежът към историческата истина, индивидуалната почтеност и човешката обективност. Това е в основата. Всичко останало са нашите предубеждения, страсти и амбиции може би, ежедневни политически амбиции, моите уважения към аудиторията.
По повод на убитите, на загиналите. В тези събития никога никой не е отчитал ценността на човешкия живот от гледна точка на неговите индивидуални качества – дали е учен, или неграмотен, дали е богат, или беден. Човешкият живот е ценен сам по себе си. Човешкият живот е природно или божествено творение, или даденост, така както смятат и религиите, и атеистите. Той е извън нас и затова нямаме право да го отнемаме – това е основен постулат, основен постулат на християнската цивилизация. И ние върху него трябва да стъпим, за да постигнем консенсуса между нас.
Политическите различия ще си останат, аз нямам никакви илюзии, колегите ми, България няма илюзии – политическите различия са моторът на демокрацията. Но консенсусът за ценността на човешкия живот, на съграденото от хората, за цивилизацията, консенсусът срещу войната, срещу мракобесието, срещу унищожаването на институциите, на съграденото от хората – този консенсус трябва да ни крепи, уважаеми госпожи и господа, уважаеми другарки и другари. Това е консенсусът, който трябва да ни циментира като върховен демократичен орган на нашата република, която, както констатира, за съжаление, президентът, все още не е чиста и свята. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И искам да кажа няколко думи за Теньо Стоилов – секретар на Областния комитет на партията в Стара Загора, разстрелян пред 150 души – арестувани комунисти в партийния клуб. След убийството на Теньо Стоилов – годината е 23-та, не говоря за по-късно – 23-та, след убийството на Теньо Стоилов, командирът на военното съединение, извинете, на ротата убийци, е заявил на другите палачи (шум и реплики): „Вие знаете ли, че ние тази вечер убихме един от най-умните хора на България?!“ Да, убили са Теньо Стоилов – доктор по право, доктор по философия, доктор по педагогика, полиглот, познавач на пет чужди езика, лично познат на Владимир Ленин, на Плеханов, на Вера Засулич, на Аксел Рот и на цялата политическа емиграция в Швейцария. (Шум и реплики.)
…
…понеже чухме за мен абсурдни антидемократични съждения: че някой има право да бъде съден или да не бъде съден, и бил елит или не бил елит. Това е българският народ и престъпленията към него не могат да имат давност, независимо от кого и кога са извършени. И към тази оценка, дадена от БСП в началото на промените в официални документи на партията – аз не знам друга партия в България, която е управлявала, да се е извинила за това, че е причинила нещо на българския народ.
Тридесет години демократично управление! Безгрешни ли сте, бе, уважаеми госпожи и господа?! Безгрешни ли сте?! Десет години управлявате, как едно извинение по най-дребен повод не беше поднесено. Да кажете: „Уважаеми български граждани, наши съграждани, сгрешихме. Това управленско решение беше грешно. Не трябваше да се подхожда по този начин, извинете“ – от името на партията, пък и от лично име.
Искам накрая, преди гласуването, да се обърна към другите политически партии в Народното събрание, казвам „другите“, без колегите от „Движението за права и свободи“, чиито аргументи за отсъствие уважавам, но не може да се отсъства, когато трябва да се защити демокрацията, а след това да се твърди, че много я обичаш. (Реплика от ГЕРБ.)
…
Приключвайки, Конституцията на нашата държава от 1991 г. ми дава правото – правото Конституцията ми го дава, не господин председателя, не госпожа председателката, не който и да било от нас – да кажа какво мисля за един или друг международен договор. Конституцията ми дава правото да кажа моето лично мнение за това как би следвало да изглежда българската политика, да изразявам мнението на десетките ни, стотици хиляди, милион избиратели на Българската социалистическа партия, които имат свои собствени политически възгледи, което Вие трябва да го допуснете, колкото и да не го желаете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Имат – ще ги отстояват: на избори, с демонстрации, с манифестации и с всичко онова, което нашата партия прави и ще продължава да прави, за да я има свободата в България.
Призовавам колегите от другите групи, ако искат да запазят собствената си свобода, собствената си свобода, защото утре ще бъдат принудени да рецитират, да рецитират думичките на фелдфебелите и на фюрера, ако той се появи!
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
….
В дуплика към изказването на народния представител Милен Михов (ВМРО), Валери Жаблянов заяви: “ … Аз знам, доцент Михов, че сте историк, ама някак си точно така не трябва да разсъждава в науката. Обръщам се като човек към човек, който се занимава с наука. Не може да разсъждава така!
Затова искам да кажа няколко прости неща. По това време министър-председател на България е Александър Цанков, който е наречен, обърнете внимание, от българския народ кръволока Цанков. Има ли друг министър-председател, който ей така, без нищо, да си спечели това име? Току-така ли народът нарича някого с някакъв прякор? Не е току-така – кръволока Цанков. Това е един друг период на България, за който също не бива да си спомняме. Не бива да си спомняме за терора – и за „белия“, и за „червения“. Тук няма разлика, всички сме единодушни, че това не бива, не трябва в никакъв случай да се повтаря. И затова беше нашият апел към премиера, а не декларация, както сте написали в мотивите! Поне да бяхте прочели какво сме написали, уважаеми колеги! Там пише: „апел до министър-председателя“ – да се разграничи от фашисткото сборище в София. Ето точно това, уважаеми колеги, е съдържанието на нашето бъдеще, или би трябвало да бъде, на нашата бъдеща българска демокрация, на нашето единодействие в името на доброто на българските граждани! А не къде е бил Кимон Георгиев на еди-коя си дата, колко души са се събрали в еди-кой си кабинет, как са гласували! Дайте тук сега да видим това! Аха, този е от тия, този от тия, добре, дайте рекапитулацията – този е виновен! Това мислене просто трябва да бъде приключено.
Нашият апел беше към съвременните прояви. Не сме се занимавали с нищо друго. И това е партиен документ, и Вие правихте този акт, оценявайки един партиен документ. За по-голяма парламентарна излагация от Вашата не се сещам. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
***
След приключване на дискусията решението за освобождаването на Валери Жаблянов като заместник председател на 44-то Народно събрание е било прието с гласовете „за“ на 110 народни представители от гласувалите общо 181, с 71 „против“ и без въздържали се.
септември 2024 г.
