Ваня Григорова: Трябва да се борим да живеем в един по-уютен град

-Г-жо Григорова, как се чувствате и какво е в главата на един бъдещ кандидат за кмет? 

-Това е ново предизвикателство за мен, което обаче трябваше да поема, включително като продължение на синдикалната ми дейност до момента. Добре знаете, че редица общински предприятия зависят от решенията на общинските съветници и кметовете, не само в София, разбира се. Именно затова смятам, че е време не само милионерите да си поръчват закони и благоволението на управляващите, но и обикновените граждани и работещите да имат инструменти, с които сами да взимат решения за собствения си живот.  

–Поканих ви днес тук, за да си говорим за стратегии. Няколко са темите, които искам да обсъдим с вас, а именно – ще говорим за “Градоустройството и инфраструктурата на София“, за “Чисти, зелени и умни градове“, “Град – приятел на децата“, “Пътна безопасност“ – нещо изключително важно, и “Отворено и прозрачно управление“. Предлагам ви да започнем по първата тема – “Градоустройството и инфраструктурата“. Изключително важна тема. Каква София виждате вие? 

-София в момента е един блокиран и задушен град, задушен наистина от – съжалявам, че ще използвам клишето, но е така – ремонт на ремонта. Виждаме, дойде вече 15 септември и въпреки това, жълтите павета продължават да не са наредени. Опасявам се, че поне последният мандат от това управление ще остане маркиран от вечно ненаредените жълти павета, което предизвиква огромни задръствания в центъра на столицата. Обичайно, когато дойде време за първия учебен ден, столицата така или иначе се блокира от това, че учениците трябва да стигнат до училище, родителите ги возят, включително децата в детските градини. А това непрекъснато ремонтиране на ремонтираното допълнително блокира трафика. Като добавим към това и някои неблагополучия, меко казано да ги наречем, в градския транспорт, виждаме защо столицата е толкова задръстена, неприветлива и замърсена – замърсена и като въздух, и като непочистена от сметосъбиращите фирми.  

–Но не е само 15 септември и не е само центърът на София. Приоритет ли за вас ще бъдат другите райони? 

-Категорично. Аз го давам това само като пример, тъй като до момента политиката на Столична община е ориентирана основно към центъра. А дори и там хората не могат и не живеят добре. Категорично обаче трябва да се постави акцент върху крайните квартали. 1/3 от столицата е без канализация – абсурдно е това! Столицата София е градът без обществени тоалетни. Дори в центъра, повтарям, който е в центъра на политиката на Столична община, има плъхове, които излизат от един канал и влизат в друг, от една шахта в друга и това се случва “Докторската градина“, което е буквално центърът на столицата.

Няма как те, когато не са коригирани, когато не сме се справили – управляващите не са се справили, с основни проблеми на града, да твърдим, че това управление е успешно. Опасявам се обаче, че това, което се случи на национално ниво – тази “сглобка“, обръщам внимание, че те се самонарекоха така – ще се пресъздаде и на общинско ниво, тъй като знаете, че столицата е с втория по големина бюджет в страната. И след като сложиха ръка на първия, време е да сложат ръка и на втория. Те се договарят в момента в “съблекалнята“ и след това ще се поздравят, след един добре уговорен мач, опасявам се. 

–Посочихте няколко проблема. Знаем обаче, че е най-лесно да се критикува, особено когато човек не е вътре във властта. Каква ще бъде вашата стратегия за тези проблеми, които начертахте? 

-Това, което трябва да се направи, е корекция на Общия устройствен план и подробните устройствени планове. Там има редица проблеми, които трябва да се решат, ако има желание за това. В екипа ми има хора, които са добри професионалисти в архитектурата – меко казано добри професионалисти, хора, които са познати, с имена в тази област. Това, което се вижда ясно, е, че през подробните устройствени планове се дава възможност зелени площи да бъдат застроявани. Ползват се някои вратички, отворени в Закона за устройство на територията, които трябва да бъдат затворени.

Гилдията много добре знае кои са проблемите – и нормативни, и приетите на ниво община, които дават възможност, както го наричат част от моите опоненти, за “уплътняване на територията“, което евфемизъм за “презастрояване“. Ето това трябва да се спре. По отношение на ремонт на ремонта – задължително трябва да се даде възможност за граждански контрол на това, което се случва. Ако изчакаме да свърши поръчката и тогава да констатираме, че строежът, ремонтът не е направен както трябва, вече мачът е свирен, вече единственото, което можем да направим и прави г-жа Фандъкова, за съжаление, е да наложи една санкция, която е символична и по никакъв начин не решава проблема.Как да има граждански контрол?

В сайта на Столична община трябва да има един раздел, в който да са посочени компаниите, които са спечелили обществените поръчки, за да може да проследи всеки от нас доколко е качествена работата на тази компания. И ако не е, следващия път тя просто да не бъде допускана до обществената поръчка. Очевидно е, че това е некоректна компания, очевидно е, че това е компания, която губи времето, енергията и ресурсите на столичани. 

–Това, за което в момента говорите, е свързано и с прозрачността в управлението. Ще засегнем малко по-късно и по-подробно и тази тема. Презастрояването, знаем, в столицата – и вие казахте, е един от основните проблеми, защото градоустройствените планове трябва да се коригират, според вас. Друг голям проблем е свързан с градските гета – градските гета, знаем, съществуват, има ги. Каква стратегия ще приложите за тях вие? 

-Едно място се превръща в гето, когато там не е осигурена социална инфраструктура, няма детски градини, няма училища, няма улици. Вече имаме квартали, в които има частни, но не и общински улици. Това е парадокс, с който трябва да се справим. Тези места, в които беше позволено бурно строителство – и тук не говоря за гета, тези, за които ние обичайно си мислим, когато казваме “гето“, говоря за местата като “Манастирски ливади“, да речем, които се водят изключително елитни, но там наистина няма базова социална инфраструктура, няма улици.

Не може да се позволява такъв строеж, при положение, че преди това не са създадени условия за това децата да се чувстват добре, родителите да се чувстват добре, да има театър, да има кино, тъй като мястото се превръща в гето, когато там няма къде да водиш нормален социален и културен живот. Това е моделът на управление и на политика, за който споменах в първия въпрос – всичко е съсредоточено в центъра на София. Ако някой от крайните квартали иска да отиде на театър, той просто няма как да се прибере след това вкъщи.

Няма как да отиде на кино и да се прибере вкъщи. Ако в центъра има концерт на рок група или на поп певец, който е много известен, и тези хора също искат да бъдат част от спортния или културен живот на столицата, те наистина не могат да си го позволят, защото транспортът приключва към 11:00-11:30 часа. Да, понякога се пускат допълнителни линии за по-големите концерти или спортни събития, но това въобще не гарантира достъпа до култура и спорт на всички останали хора в крайните квартали.

Няма един център там, който да позволява на хората да се събират, да решават какво да правят, да общуват помежду си. Именно това прави един квартал гето, а не някои други белези на обитателите му там – да речем, че са работници, че са от етнически малцинства или сексуални такива. Не. Именно инфраструктурата и по-скоро липсата на такава прави крайния квартал краен квартал, не местонахождението му. 

–Говорейки си за инфраструктура, за презастрояване, за градските гета, няма как да не ви попитам и за паркирането в столицата – друг основен проблем. Имате ли някакви иновативни идеи в тази посока? 

-Паркирането към момента се решава през “Сини“ и “Зелени“ зони. Това категорично не работи, категорично не работи. Това доведе само до изтласкване на колите от местата, в които се въвежда този тип платено паркиране, към съседните такива и блокира тях. Именно затова аз смятам, че този процес трябва да спре. Как да се преборим с липсата на паркоместа? Разбира се, че трябва да се изграждат паркинги, буферни такива на първо място, защото около 80 000 коли ежедневно влизат в столицата от други населени места, тъй като хората идват, за да работят в София. За да може тези 80 000 автомобила да не блокират столицата, трябва да има достатъчно буферни паркинги, така, че да може те да оставят колата си в началото на София и да се качат на метро или на друг превоз, с който да могат вече да си вършат работата в столицата. Това се прави, трябва да кажем.

Между другото, отварям скоба – аз не смятам, че историята започва от мен и че ще свърши с мен, което означава, че ние трябва да припознаем добрите практики, които има до момента, да ги продължим и да коригираме тези, които са порочни и които водят до източване на бюджета. А такива има немалко. Та, да се върна на темата за паркирането. Вече има някои изградени буферни паркинги, но те са крайно недостатъчни. В тази връзка, обаче, ние трябва да имаме и добрата връзка между ЖП транспорта и градския транспорт. Ако на един пловдивчанин не му се налага да дойде с кола в столицата и да се чуди къде да остави автомобила си, за да се качи на самолет, тогава той няма да идва с кола. Трябва да има възможност човекът от Пловдив да ползва ЖП транспорта, да стигне до летището, да отиде, където иска да отиде, и да се върне по същия начин. Ние трябва да облекчим цялостно не само София, но и страната от автомобилния трафик, който беше приоритизиран години наред на национално и за съжаление, на общинско ниво. 

–Засегнахте ЖП транспорта – много ключова тема. Мисля, че в България не се обръща достатъчно внимание, а знаем, по света това е един от водещите транспортни коридори, които се използват от хората. 

-Точно така е. Той е най-екологичен, той може да бъде най-социален, той може да стига до различни части на страната така, че да не се налага ние да ползваме автомобили, да замърсяваме, да амортизираме пътищата. И това – отваряме скоба – това води до много жертви по българските пътища. Няма как да няма жертви, когато в движението участват различни хора с различни умения, квалификация и с различна отговорност към пътя. А когато основната част от движението става през ЖП превоз, всъщност тогава ние ще преборим всичките тези негативи, които са породени от автотранспорта. Колкото и да се опитваме да направим магистралите основни кръвоносни съдове на българската икономика и обществен живот, това не може да се случи. Най-устойчиво е през ЖП транспорта. Опасявам се обаче, че БДЖ и към момента продължава да бъде водена към фалит. 

–Г-жо Григорова, засегнахме темата за пътната безопасност и преминаваме направо към тези стратегии, защото мисията на Радио, Агенция и “Медия Груп 24“ е да намали и да сведе инцидентите до нула, говорейки за това постоянно, защото смятам, че е ключово в отношенията – разговорът за пътната ни безопасност. Какви стратегии ще приложите вие, ако утре седнете в кметския стол? 

-Често се говори за това, че няма достатъчно камери, които да регистрират нарушенията. Всъщност има немалко камери, които към момента не се ползват за това да се налагат наказания. Мисля, че с последните промени, които бяха направени в законодателството, те вече би трябвало да могат да се ползват за това. Другата допълваща мярка за това движението по пътищата да бъде по-безопасно, е да се обнови маркировката на улиците – нещо, което се прави, но спорадично и недостатъчно интензивно, да се разгледат основно знаците, които са поставени по пътищата. Има нерядко знаци, които си противоречат.

Трябва да внесем ред по пътищата на София. В допълнение, много ми се ще да можем да ангажираме малко повече “Общинска полиция“, но тя към момента е с изключително ограничени функции и много малко на брой – от около стотина човека се състои “Общинската полиция“. Това е ключово, за да се наложи ред, както по пътищата, така и да имаме по-висока сигурност в крайните квартали. И това – редом с осветлението, обаче. Осветлението също е ключово за пътната безопасност, а опасявам се, че към момента твърде малко ангажименти се поемат в тази посока.

Не само това – осветлението е отдадено на частна фирма, почти никакъв контрол не се налага върху работата й. Това доведе до закупуването на осветителни тела на много по-високи цени, отколкото те биха могли да се намерят в магазина или в доставчиците.

И понеже споменах за концесионери и аутсорсинг – сметосъбирането ни е концесионирано, водоснабдяването ни е концесионирано. Включително, аз твърдя, и планината ни е концесионирана, планина Витоша, тъй като лифтовете там са дадени на концесионери, те не желаят да положат усилия така, че лифтовете да работят и да са достъпни, поради което и планината ни става недостъпна. Тя е концесионирана, тя е частна. Впрочем, концесионерите не се съобразяват и с решение на българския съд, което казва, че единият лифт задължително трябва да бъде приведен в действие и да може столичани да го ползват. Въпреки това, концесионерът не го прави.

Това, което разбрах съвсем скоро, е, че г-жа Фандъкова е подписала удължаване на концесията на “Софийска вода“ – нещо, което призовавахме да не се случва, защото водата в София е гравитачна, водата в София трябва да бъде възможно най-евтината в България, тъй като инфраструктура е изградена отдавна и тя е такава, че доставката на вода се прави срещу минимални вложения и разходи. Въпреки това, на 28 август тази година, буквално преди половин месец, концесията е била удължена.  

-А как трябва да изглеждат чистите и умните градове? Знаем и че София има голямо богатство на минерални води. 

-Няма управник, който да не иска градът му да е чист, зелен и умен. Много ми се ще да си мечтаем за това, но първо ние трябва да създадем условия да се случва. Аз вече говорих по темата за зелените клинове. За да бъде чиста София, ние трябва да запазим зелените площи, които към момента са реституирани. Тази варварска реституция, която беше направена.

–Нека да ги кажем кои са те, за зелените обекти, които коментирате сега, които са реституирани. 

-Зелените клинове? 

–Клинове, да. 

-Зелените клинове са няколко. Единият минава през “Черни връх“, през бул. “България“, говорихме преди малко за “Манастирски лилави“. И част от тези зелени площи вече са застроени. Още когато Мусман прави плана за София през 1937-1938 г., се планира там да не се строи нищо, строежът да върви, високите сгради да са в центъра на столицата и постепенно да стават по-ниски, като се оставят зелени коридори, през които да идва свежият въздух от Витоша. И тази политика е следвана десетилетия наред.

Когато се прави, повтарям, варварската реституция, без оглед на обществения интерес се реституират места, които не трябва да се застрояват. Само че Законът за устройство на територията и Общият устройствен план позволяват, дават възможност на реституираните терени да бъдат отредени за жилищно строителство. И в момента Столична община трябва да намери начин, за да изкупи тези имоти, за да не позволи там да се построи поредния мастодонт.

Другото, което трябва да се направи, е знаем, че един от най-големите замърсители, това е изгарянето на въглища и дърва. Не можем обаче да лишим хората от топлина през зимата. За да се направи това, за да се спре това замърсяване, решението няма как да бъде в климатици, защото мрежата няма да издържи. Отварям една скоба. Буквално преди няколко дни в столицата миньорите от комплекса “Марица изток“ протестираха, хиляди хора блокираха центъра на столицата. Защо? Защото ако нямаме устойчивост на енергийната ни система, ако не разчитаме на себе си, за да произведем това, което ни е нужно, ние скоро ще се превърнем в устойчив – повтарям “устойчив“, вносител на електроенергия. Защото това ни се случи вече преди няколко месеца – от нетен износител, и то много голям износител, ние се превърнахме в нетен вносител.

Ако затворим комплекса “Марица изток“, ние ще внасяме ежедневно и ежечасно електричество. И това ще се случва на едни много по-високи цени. Това, в добавка с либерализацията на енергийната система за домакинствата, ще доведе до това хората въобще да не могат да си позволят да включат лампа, а не да се отопляват на климатик. Именно затова решението е разширяване на мрежата на “Топлофикация“, силен контрол, обаче, върху работата на топлофикационното дружество. 

-Много болна тема засягате. 

-Много болна тема. А 300 милиона лева – за канализация. Защитени са само половината от тях, половината от средствата за изграждане на канализация. Това показва, че ние нямаме достатъчно административен капацитет или достатъчно желание, за да се справим с основните проблеми на столицата.

–Преминаваме към следващия сегмент от нашето интервю, а именно – здравеопазването, ключово и важно за столицата. Какво не харесвате към настоящия момент в общинските болници и какво харесвате и ще запазите, и ще се опитате да промените?  

-Състоянието на сградите, оборудването, не само на общинските болници, но и на ДКЦ-тата. Понякога забравяме, че ДКЦ-тата също са общински, а те са тези, които са най-близо до гражданите. В огромни комплекси често вече има само едно ДКЦ. Това е огромен проблем. Голямата част от ДКЦ-тата, сградите са в ужасно състояние. Болни хора, които отиват там, се гнусят да влязат в тоалетната. Това е работа на общината, ето това е работа на общината.

И докато голяма част от здравните услуги не зависят от общините, а от клинични пътеки, Здравноосигурителна каса и договори на лекарите със Здравноосигурителната каса, то поне ключовото оборудване трябва да бъде гарантирано в ДКЦ-тата и в болниците, разбира се. Другото обаче, което може и трябва да прави Столична община, е да провежда различни профилактични инициативи за профилактика на здравето на населението. Правят го и в момента, но в много ограничен обем. Това означава, че трябва да се отделят много повече средства от общинския бюджет за здравеопазване. Към момента има такива профилактични програми срещу рак на гърдата, рак на простатата, но трябва да има и устойчиви програми, с които хората да не чакат да дойде време за кампания, а да могат във всеки един момент да си го направят. Това е особено затрудняващо за здравнонеосигурените.

И ако някой смята, че здравноосигурените могат да са извън фокуса ни, защото ние сме тези, които работим, ние сме данъкоплатците и т.н., болестта, заболяването на една част от обществото няма как да не се отрази на останалата част от обществото. Това е подобно на затворените комплекси. Богаташите смятат, че влизайки в затворен комплекс, те са си гарантирали спокойствието и благосъстоянието. Но те, така или иначе, трябва да минат през улиците, които не са спокойни, не са сигурни, те са мръсни, те смърдят. В този смисъл, не може никой да смята, че трябва и може да изолира хората, които са имали някакво неблагополучие в живота си, което ги е изхвърлило от обществените системи. 

-Т.е. ги е насочило към крайните квартали ли искате да кажете?  

-Т.е. ги е изхвърлило въобще от публичната сфера. Те не са здравноосигурени, техните деца може и да не ходят на училище, те са изхвърлени от обществото въобще, те не могат да се качат и в градския транспорт, защото не могат да си платят билетчето, да речем, поради което не могат да си намерят работа и т.н. Т.е. цялото това изхвърляне, изолиране на една част от гражданите трябва по някакъв начин да го преодолеем.  

–Как ще помогнете вие за децата, как виждате София като приятел на децата? Какви стратегии ще приложите? 

-Това е същото, което говорихме преди малко – за липсата на социална инфраструктура в крайните квартали. Ако ние сме длъжници на младите, то това е най-силно видимо в крайните квартали – няма детски площадки, няма спортни площадки. Големи мултифункционални спортни центрове бяха закрити през последните десетилетия, поради което няма как и къде децата да практикуват някакъв спорт.

Впрочем, по повод първия учебен ден сега, тази година, си потърсих стари снимки и видях снимките от двора на моето училище. Нямаше нито едно дете с наднормено тегло, нито едно. Защо? Защото тогава имаше къде да се спортува, защото тогава се хранихме с доста по-качествени храни. И ако не можем – поне не веднага, да направим така, щото да ядем достатъчно качествени храни, то можем да дадем възможност на децата да спортуват и трябва да ги насърчаваме да го правят. Много е лесно да обвиним лаптопите и смартфоните за това, че децата стоят пред тях. Дали ли сме им алтернатива? По-скоро не, опасявам се. Дори в детската градина трябва да се плащат такси, за да може детето да посещава, евентуално, ако въобще детската градина позволява това, детето да посещава басейн, плуване, футбол, танци. Това е безобразно! Това трябва да бъде гарантирано и може да бъде гарантирано, включително от общинските власти. 

–Това много ми хареса, защото аз съм също майка на малко дете, което ходи в общинска градина, обаче там басейнът не работи от години. Т.е. да ви разбирам, че вие ще се опитате да осигурите повече общински услуги за децата, за да се погрижим за тяхното тегло и здраве? 

-В крайна сметка, това е ролята на всички власти, както на местните, така и на националните. Тук трябва да кажа нещо много важно, тъй като това, което виждаме ние – “сглобката“ “Продължаваме промяната“ – “Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, те са част от един модел. Първо – моделът “Софиянски“, който започва, който влиза след 2000 г. и продължава и се прелива в модела “Борисов“, и той в момента продължава да се мултиплицира, но през едни нови лица. Същият модел, но през нови лица. Защо казвам това? Защото дори и част от басейните, които бяха реновирани, тъй като говорим за басейни, и те в момента могат да се ползват пълноценно, част от тях бяха дадени на концесия. 

–Отново. 
-Отново на концесия. Т.е. общината веднъж показва ангажираност и казва “Дайте да направим инвестиции в публична към момента инфраструктура“, след това, обаче, когато стане готово и е хубаво, тогава вече се дава на частника, за да може той да генерира печалби. Ето това е порочната политика, на която трябва да се сложи точка.  

–Приемът в детските градини и ясли – ще строим ли още детски градини и ясли в София? 

-Задължени сме да строим нови детски градини и ясли. Впрочем, по-големият недостиг е в яслите, отколкото в детските градини. Какво може да се направи? За това време – нека да помислим колко, 18 години, 18 години, ние не можем да се справим с недостига на места, при положение че децата стават по-малко. Обръщам внимание – в национален мащаб. 

–Факт е, факт е това. Да, така е. 

-При положение че децата стават по-малко, ние за 18 години не можем да компенсираме 10 000 места, които не достигат. Впрочем, на откриването на първия учебен ден бях в моето родно училище, където в края вече на празненството една от учителките ме помоли да потърся начин да й помогна. Как да й помогна –аз не знам – да потърся начин да й помогна за това нейното дете да бъде прието в детска градина. Тя преподава в район “Слатина“, тя и семейството й живеят в “Гоце Делчев“. Живеят точно срещу детската градина, има максимален брой точки и въпреки това, не е приета. Защо? Защото други родители изкарват ТЕЛК-ове на децата си, чудят се как да намерят начин, така, че да гарантират мястото в детската градина. И на нея какво й остава с 1300 лева заплата? Да плаща за частна детска градина –и тя го прави към момента, която почти изчерпва доходите й от труд като учителка. Това е безобразно! И как може да се случи? Да се отделят повече средства годишно за изграждане на детски градини и другото, което трябва да се направи, е да се оптимизира мрежата, в която се прави.

Няма как да се въздържа да не спомена идеята на единия от десните кандидати – г-н Терзиев, за това казината да се затворят и в казината да се направят детски градини. Първо, казината не могат да бъдат затворени от местната власт. Това не е в нейните възможности и правомощия. На второ място, обаче, другото, което е по-важно – този тип казина и места за хазарт, те обичайно се намират на улица, на ъгъл, в подземия, без дворове. Очевидно е, че там не е място за деца. И аз силно се притеснявам, когато хора като г-н Терзиев и г-н Кирил Петков, които имат деца, и то не едно, предлагат чуждите деца да бъдат затворени в 100 квадрата, без възможност да играят и да дишат свеж въздух. Аз разбирам, че това е поредната подхвърлена просто идея, която не се очаква да се реализира, но затова призовавам, когато водим такива разговори, наистина да предлагаме неща, които са реалистични и които биха могли да помогнат за решаването на проблемите. 

–В разговора ни до този момент стана няколко пъти въпрос за непрозрачни практики, нелоялни, порочни практики. Как вие ще се борите и ще покажете прозрачност в управлението на столицата? 

-На първо място – обсъждането на бюджета. Към момента бюджетът се разписва от администрацията и се дава на общинските съветници не по-рано от две седмици преди момента на обсъждане и гласуване. Трябва да си представим колко тежък е един бюджет и колко взаимно свързани са отделните негови части. В момента, в който стигне до обсъждане вече реално в Общинския съвет, пипнеш ли една част от тези кутийки, трябва да разместиш всички останали, което означава, че не може да пипаш нито една част. Именно затова трябва бюджетът да се пише и да се водят обсъждания по него месеци преди това, преди да дойде време за бюджет.

Разбира се, няма как да са точно конкретизирани размерите по пера, но трябва да са ясни и приоритетите, и приблизителните стойности, така, че когато вече се гласува държавният бюджет, да може тези приоритети да се включат в бюджета на Столична община. Това е едно. На второ място, обаче – трябва да се чуват хората в кварталите. Как да стане това? Около 600 милиона годишно са средствата за инвестиционната програма на Столична община. Поне 20% от тях трябва да бъдат разпределяни между районните кметове, а те, в диалог с гражданите, да решат кои са приоритетите и кои са най-ключовите проблеми, които трябва да се решат в конкретното място. В крайна сметка, аз съм от “Слатина“ – няма как толкова детайлно да познавам проблемите на “Овча купел“, нали така?  

–Така е, да. 

-Именно затова като бъдещ кмет трябва да разчитам на районните кметове по места, независимо от коя партия са те. В крайна сметка, ако всички се борим за това да живеем в един по-уютен град, не “бранд“, а град, роден, тогава трябва да има взаимодействие помежду ни. Опасявам се, че към момента се приоритизират част от кметовете на управляващата партия, а именно – ГЕРБ. Там се насочват повече средства, там има повече инвестиции, което не е много редно. Споменах за бюджета. Първо – по-ранно обсъждане с общинските съветници, на второ място, но не по-важност – обсъждане с гражданите в районите, на трето място, обаче – по отношение на прозрачността. Компаниите, с които са с включени обществени поръчки, на които са дадени обществени поръчки и публични средства, те трябва да бъдат леснодостъпни на сайта на Столична община. Да е ясно: Ако е направил покрива на 73-то училище и на следващата година той започне да тече, това означава, че тази компания е некоректна, с нея не бива да се работи, да речем, тъй като има немалко такива случаи. Това – едно.

На второ място, обаче, макар да не е чак толкова интуитивно, да не се разбира на пръв поглед – много е важно компаниите, които кандидатстват въобще за обществени поръчки, да имат сключени колективни трудови договори при тях с работниците. Какво означава това? Това означава, че работодателят цени работниците си, на първо място. Той прави така, че това, което получава, да стига и до работниците като средства. И не на последно място, това означава, че неговите работници не работят на сиво, на тъмно. Това означава, че плащат осигуровки и данъци.

Към момента не е тайна, че голяма част от работещите, включително в компании, които получават публични средства, работят без договор или работят на договор, който е на минимална работна заплата, и останалото се плаща в плик. Ние като община трябва да сме в основата на борбата срещу недекларирания труд и некоректните работодателски практики. Всичко това води до прозрачност, до увеличени приходи както в държавната хазна, така и в общинската такава. И на първо място, общината е тази, която трябва да бъде коректен работодател, което означава, че трябва да има сключени колективни трудови договори във всички общински предприятия и социални услуги, които отдава.  

–Предлагам ви сега да отправите едно послание към всички столичани, към всички софиянци и към София, която искате да виждате вие – към камерата. 

-София трябва да бъде град на хората. Тя не трябва да бъде продукт. Тя не трябва да бъде поставена на тезгяха, където за съжаление, стои през последните няколко десетилетия. Ако милионерите и олигарсите имат пари, за да си купят благоволение, то ние имаме глас. На тези избори нашият глас трябва да бъде чут.