Ваня Григорова: Трябва да сме част от масови движения, а не бутикова партия

Превземането на “синята крепост” София ще доведе до промяна не само на национално ниво, но и по отношение на геополитическата ни ориентация, заяви в изказването си по време на форума “ЗА бъдещето на БСП и лявото” общинският съветник в СОС от левицата

Изказване на бившия кандидат за кмет от местната коалиция “БСП за България” и действащ общински съветник Ваня Григорова:

“Благодаря ви още един път за подкрепата, която ми дадохте в битката за София. Защото това беше много сериозна битка, битка срещу модела, който се опитваме да преборим вече 30 години.

А е и ясно, че ако „крепостта София“ беше паднала и официално, тогава и в страната щеше да задуха друг вятър. Вятър на промяната, но в обратната посока.

Коренът на нашия успех, защото аз смятам резултата за успешен, е формулата, която приложихме. Нека да си я припомним – прагматични социални идеи, в интерес на работещите граждани; широка коалиция – нещо, което беше ключово в нашата кампания; добър кандидат. Кандидат, който вече беше разпознаваем именно със защитата на тези проработнически, социални и леви идеи, макар че у нас още не може да се разбере неразривната връзка и нуждата от такава между синдикатите и лявото. А тя е в основата на силното представяне на лявото, а и на синдикатите.

Гражданска подкрепа – участие на представителите на трудещите се, за съжаление, недостатъчно, в листите. Така че работещият гражданин да се види сред тези, които ще защитават неговите права впоследствие както на ниво община, така и на ниво държава.

Напълно разбивам чувствата и тревогата ви, за това накъде върви БСП. Вие сте прави. Но лично мен повече ме вълнува накъде отива лявото в цялост, защото БСП е в коловоза на лявото, но не сама. Трябва да сме наясно, че това е така.

Буквално утре ни предстоят европейски избори. Какво правим на тях? Явяваме се „всяка коза за свой крак“ и после броим труповете на полето. Защото в крайна сметка урокът от София трябва да бъде помнен и прилаган.

Да, знам, че ситуацията е трудна. Знам, че понякога помежду си не можем да се разберем, така че да излезем силни. Но трябва да е ясно, че партии и формации, които навяват само скръб и жалост, няма как да спечелят в тази зверска конкуренция, зверска надпревара от страна десните формации. А те са много силни. Те са силно адаптирани. Създадоха средата, в която те да могат да виреят. Защото капиталът е този, който диктува не само на пазара, но и в политиката. Те могат да плащат, ние трябва да имаме хората. Ние трябва да сме част от масови движения, а не бутикови партии, които могат да се съберат в един кабинет.

Въпрос на време е да има предсрочни парламентарни избори. Готова ли е левицата за тях? Забравен ли е начинът, по който лявото исторически се бори с дясното. Можем ли да претендираме за властта в това си състояние. Очевидно не.

Нека да ви припомня, че битката са София не е приключила. Делото продължава. След една седмица може да приключи. Какво правим, ако изборите бъдат касирани? Първо ще се зарадваме, но какво правим след еуфорията. Явяваме се разпокъсани? Рискуваме да не превземем „синята крепост“ София при кредита на доверие, който получихме от софиянци. При положение че цялата страна гледаше София? Много хора в страната и сега казват, че такава кампания не са виждали, такива послания не са чували. И толкова автентични говорители на се виждали. Те не се интересуваха за техните кандидати в техните общини, така както се интересуваха от това какво ще стане в столицата. Защото е ясно, че ако я превземем, то ситуацията ще бъде вече генерално различна. Не само в София, не само на национално ниво, но и по отношение на геополитическата ни ориентация и политиката, която водим.

Казах до момента някои от факторите да имаме силна кампания. Нещо, което не казах, а е ключово. Нямаше да има такава коалиция, ако не бяха последователните многомесечни усилия на Иван Таков в това да обедини всички леви формации и да ме убеди. Не му беше лесно.

Притеснявам се, че след вътрешнопартийната разправа с Градската организация следващият удар, който може да се очаква, е срещу целостта на коалицията. Затова се питам – жива ли е надеждата, която дадохме ние. Има ли я още енергията? Все по-често чувам обезсърчени гласове. Нямало за кого да се гласува. Винаги има за кого да се гласува. Апатията е тази, която ние трябва да преборим. Трябва да продължим да даваме тази надежда, да демонстрираме, че знаем какво трябва да се направи и ще го направим, за да дадем надежда на нашите избиратели.

Заради подкрепата, която получавам не само от София, но и от страната, аз се чувствам задължена да съхраня по всички начини тази надежда жива. Надявам се, че и вие ще го направите.”