Вбесява ги величието на “Альоша”: посланикът на Русия в България разказва за съдбата на съветските паметници
Н. Пр. Елеонора Митрофанова: Руско-българските отношения достигнаха историческо дъно
Руският посланик в България Елеонора Митрофанова разказа пред специалния кореспондент на „Комсомолская правда“ за колосалния натиск, за удивителните неща, които се случват около нея, а също така обясни кой е принудил бившите „вечни приятели“ да потопят отношенията с Русия до историческото дъно.
– Елеонора Валентиновна, в съветските години България се наричаше 16-а република на СССР и „братята“ се заклеха във вечно приятелство. Тогава махалото на историята се завъртя в другата посока и българите започнаха да ни наричат „окупатори“.
Знам случаи, когато през 90-те години в София хора са били гонени от опашки пред магазини за хранителни стоки само защото са говорили на руски. Какво според вас се случва с руско-българските отношения днес?
– Руско-българските отношения сега са в състояние на пълна стагнация, на историческо дъно, така да се каже. Всички контакти с държавните структури, по инициатива на София, са сведени до нула – не се поддържа диалог дори на работно ниво.
Към местните власти се спускат “препоръки” да се въздържат от всякакво взаимодействие с нас. Русофобията се превърна в държавна идеология на страната. Всеки, който поддържа конструктивно отношение към Русия – журналисти, обществени дейци, сънародници, често е подложен на огромен натиск.
Този подход е в абсолютно противоречие с историческия дух на двустранните отношения и с настроенията на мнозинството български граждани. Но в името на „евро-атлантическата солидарност” именно русофобията се насажда активно от управляващите. Ръководителите на България (или по-скоро отвъдокеанските й куратори) всъщност насилствено вкарват страната в парадигмата на конфронтация с Русия, превръщайки я в участник в конфликт, към който тя изначално няма отношение.
– В края на ноември Сергей Лавров отлетя за Северна Македония за Съвета на външните министри на ОССЕ. Полетът е трябвало да се извърши между другото и над територията на България.
Българските власти обаче уведомиха Москва, че дават разрешение за прелитане на министерския самолет, но при условие че на борда няма да се намира официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова. Изненада ли ви това поведение на официална София?
– Много удивителни неща се случват напоследък, но в случая говорим за последователна и целенасочена политика, насочена към повишаване нивото на двустранно напрежение.
В историята с прелитането нямаше нужда да се потвърждава още веднъж, че София стриктно се придържа към позициите на колективния Запад – още повече че от ЕС бяха получени сигнали, че няма да пречат на участието на Сергей Викторович Лавров и неговата делегация в Съвета на външните министри на ОССЕ.
Но българските власти отново решиха да покажат, че са „в първите редици” на противодействието на Русия. Подобно поведение вече се превърна в отличителна черта на сегашното българско правителство.
– Наскоро в София забраниха ваше интервю да се излъчва по БНР. Обясниха ли ви какво точно не им харесва и кои твърдения изведнъж се оказаха „табу“?
– Ситуацията със забраната за излъчване на интервюто ми за БНР е още една илюстрация на процесите, за които говорих по-горе.
В резултат на политическия натиск върху ръководството на радиото в последния момент бе свален от ефир вече записаният и между другото съгласуван с генералния директор на БНР разговор. Посоченото оправдание беше неспазване на определени редакционни стандарти и „пропагандни внушения“, направени по време на разговора (естествено, не бяха дадени конкретни примери за „нарушенията“).
Още повече че на екипа на радиото е строго забранено да разпространява записа – очевидно членовете на управителния съвет на медията добре са осъзнавали безпочвеността и абсурдността на отправените срещу нас обвинения.
Няма друг начин да се опише случилото се освен като открита цензура. Подобни действия нямат много връзка с образа на „демократична държава“, за какъвто България претендира да бъде.
За да бъдем честни, трябва да се каже, че дори в такива условия в страната има много медии, които са готови да общуват с нас и да отразяват различна – не само антируска – гледна точка. Колкото и да забраняват всичко руско, истината ще възтържествува.
– Имате ли чувството, че работите в обсадена крепост?
– Да, това е много подходящо определение за ситуацията, в която се намираме сега. От юли 2022 г. посолството работи в съкратен състав – освен експулсирането на 70 служители, българската страна въведе и квоти за дипломатическия и обслужващия персонал.
Преди година и половина по искане на София спря работа Генералното консулство на Русия в Русе, миналата година трябваше да освободим сградата на Генералното консулство във Варна. Има и много други „малки мръсни трикове“, които нашите „партньори“ постоянно пускат, явно опитвайки се да затруднят максимално функциите на дипломатическата мисия и битовите условия за нашия колектив.
Но разбира се, не можем да се уплашим от всичко това. Руските дипломати са свикнали да изпълняват своя дълг в най-трудни условия, знаейки, че родината стои зад тях. Затова ще продължим ефективно и с пълна отдаденост да изпълняваме задачите, които ръководството на министерството и страната ни поставя, въпреки всички „козни“ на нашите български „колеги“.
– Имаше времена, когато българските власти се биеха в гърдите, уверявайки, че именно в България най-много уважават паметниците, свързани с Русия. А между другото на българска територия има много. Сега ситуацията промени ли се?
– Като цяло в България се отнасят с уважение към паметниците, свързани с Руско-турската война и освобождението на страната от османско иго и паметниците на войници от съветската армия, които са погребани на българска земя. Обществеността в много градове и села отбелязва паметни дати, свързани с нашата обща история.
В момента обаче сме свидетели на целенасочена кампания за заличаване от съзнанието на българите на всичко положително, което се свързва със страната ни. В тази посока са и изявленията на някои политици за необходимостта от пренаписване на училищните учебници, за да не се „създават предпоставки за формиране на признателност към Русия“, както и налагането на наратива за „окупационния характер“ на действията на Червената армия по време на Втората световна война. В същата парадигма се вписва и демонтирането на Паметника на Съветската армия в София.
Ясно е, че от това са заинтересовани преди всичко тези сили, които се опитват да покажат, че са напълно ангажирани с евро-атлантическата солидарност. Всички тези действия до голяма степен се определят от факта, че проучванията на общественото мнение продължават да показват, че над 60% от населението има положително или неутрално отношение към нас. Не мога да прогнозирам колко твърди ще останат българите на фона на масираната антируска пропаганда в обозримо бъдеще.
– Руското посолство разбра ли каква е бъдещата съдба на Паметника на Съветската армия, който беше демонтиран в София миналия декември? Може би трябва да бъде откупен и върнат в Русия?
– Паметникът, нарязан на парчета по варварски начин, сега според столичните власти е „в склад” в село Долни Лозен край София. Всъщност елементите на скулптурната композиция просто са оставени на открито – явно не става дума за обещаната реставрация.
Многократно сме предлагали на българската страна паметникът и прилежащата територия да бъдат взети под дългосрочен наем, за да се извърши цялостен ремонт на мемориала и поддържането му в изправност. Не получихме отговор. При вземането на решението за демонтирането му бе изпратена нота до българското Външно министерство с предложение за провеждане на консултации за съдбата на паметника, както е предвидено в такива случаи в двустранните споразумения. Оттам ни изпратиха формален отговор, че искането е внесено за разглеждане от компетентните органи.
Многократните ни молби получаваха едни и същи формализирани отговори – София явно нямаше желание да реши въпроса по градивен начин.
– В Пловдив още стои “Альоша”. Този паметник на съветския войник също не дава покой на много българи. От време на време предлагат да го съборят. Пореден опит направиха и български депутати. Има ли кой сега в България да пази “Альоша” от вандали?
– В Пловдив, за щастие, ситуацията е по-обнадеждаваща. Нито кметството, нито обществеността изпитаха ентусиазъм от предложението на двама местни депутати за „преместване“ на паметника. Както разбираме, сега общината преценява колко ще струва провеждането на референдум за бъдещето на “Альоша” и неговото демонтиране, ако мнозинството от жителите на града подкрепят подобно решение.
Сигурна съм, че пловдивчани отново ще успеят да защитят паметника, превърнал се в символ на града, както се е случвало неведнъж.
– Сред коментарите под антируски статии, които редовно се появяват на страниците на българските вестници, често се срещат реплики от самите българи, които уверяват, че не всички в България имат негативно отношение към Русия. Как българите наистина се отнасят към страната ни днес?
– Трудно е да се отговори на този въпрос, без риск отново да получа обвинения в „намеса“ в работите на България или опити за „натиск“ върху населението. Мога само да кажа, че на битово ниво, от страна на обикновените граждани, нито аз, нито служителите на посолството изпитваме някаква русофобия.
Очевидно е, че не всички в обществото споделят наложената от управляващите елити омраза към Русия – ясно е, че българите нямат никаква полза от ескалацията в отношенията с нашата страна. И все пак не може да се отрече, че сега тук се извършва огромна, целенасочена работа за разделянето на нашите държави и противопоставянето им една срещу друга.
Знаете, че във вековната история на руско-българските отношения има различни страници – както периоди на силно приятелство, така и сериозни разногласия. Но след спад винаги е имало период на решителен подем. Убеден съм, че и в този случай времето ще постави всичко на мястото си.
