Велиана Христова: И бюджетът се оказа Пунта Мара
Когато говорим за бюджета за образование и наука, обикновено наблягаме на конкретиката – колко са парите за националните програми, за детските градини, за стипендиите, общежитията, за заплатите и т.н. А всъщност всичко започва от макрорамката и глобалните показатели за финансирането.
Току пред самата Нова година – на 30 декември, в извънреден брой на „Държавен вестник“ бе публикуван Законът за държавния бюджет за 2024 г. Когато се порови човек в него и в документите, с които той е внесен в Народното събрание, какво се оказва? Основният макроикономически показател – процентът от Брутния вътрешен продукт, който се заделя за всички публични разходи, е намален отново. Всъщност, това говори колко пари ще бъдат вложени тази година в социални плащания, здравеопазването, образованието, науката, културата, армията и т.н. На фона на незавидното дередже на страната ни властващата сглобка и клакьорите й са свили публичните разходи до 39,5 процента от БВП, като това е заедно с парите от ЕС, а от националния бюджет са само 35,2 процента. През 2023 г. този показател е бил 40,1. Проблемът е в това, че в Европейския съюз, с чието име на уста управниците лягат и стават, държавните разходи в момента са средно 49,6 % от БВП, а в мечтаната Еврозона са 50,5%. Най-много – 58,3 % от БВП, заделя Франция, а по-малко от нас – само Румъния, Латвия и Естония. Това всеки може да види в данните на европейската статистическа служба Евростат. А нали уж от сглобката тръбят колко са верни на европейските ценности. Пунта Мара.
Като се чудят откъде да скалъпят приходи, та да си покрият постановените с бюджета харчове (да не говорим, че искат да са отличници в ЕС с бюджетен дефицит само 2,9% при средно 3,6 % в общността), хайде да обяснят по каква логика и защо не са заложили поне средния за ЕС процент на публичните разходи, ами са паднали с 10,1 на сто под него? Това са едни 20,8 млрд. лв., които преспокойно можеха да се инвестират за държавни разходи. Някои либерали твърдят цинично, че когато се дават повече пари от бюджета, работещите в публичните сектори се омързеляват и не дават всичко от себе си. Цинично е, защото България е най-бедната страна в Евросъюза, с най-ниското заплащане на труда, самият брутен продукт на страната ни на глава от населението е на абсолютното дъно в статистиките на общността. По данни на Световната банка , за 2022 г. на глава от населението у нас се падат 13 974 долара годишно при средно 37 433 долара в ЕС. От 1 януари сега минималната ни заплата стана 933 лв., обаче в ЕС сме последни по размера на годишната заплата, сравнена по покупателна способност.
Не знам дали някой от политиците ни си е дал труда да вникне в тези числа, но нека да обяснят на българите как и с какви очи ги карат да се сравняват с другите европейци, като нашите заплати са средно 2,7 пъти по-ниски от техните?! Как няма българите да се изселват на Запад и чудно ли е, че сме първи в ЕС по темпа на емигриране? Като поставим нещата едно до друго, всичко, което ни се случва, е обяснимо за всеки, който все още може да мисли.
Най-милитаризирани и най-неуки
Нека да видим къде сме по втория глобален показател – процента от БВП, който се отделя чрез бюджета за различните сектори. От Евростат лесно се установява, че всъщност във всички сектори България инвестира по-малко държавни средства от останалите страни (за социална защита например в съюза се влагат средно 20,5 % от БВП, у нас – 14,3 %, за здравеопазване съотношението е 8,1 % средно в ЕС към нашите 4,8 %). За образование пак сме по-долу от средното – при 4,8 % средно в ЕС, при нас процентът е 4,1. Най-голямата трагедия е в сектора „наука“ – докато страните на континента инвестират в знанието средно 2,22 % от БВП, у нас се дават… 0,4 %! При това в този процент влизат както бюджетните средства, така и парите от ЕС, от фирми и собствените приходи на научните организации и висшите училища. От публичните средства на континента за наука и развитие дават средно 0,74%, а ние – под 0,2%.
Но! Има изключение – за отбрана и сигурност страните в Евросъюза влагат средно 3% от БВП, докато ние през 2022 г. сме инвестирали… 4,3 %! Не стига че брутният ни продукт е за оплакване, ами и процента от тия малки пари властващите са свили до една срамотия. С две думи, според бюджета излиза, че България е най-милитаризираната страна с най-неукото население.
Има още нещо, което щеше да е много смешно, ако не бе трагично. Когато е внесло документите на проектобюджета за 2024 г. , правителството е представило програмните бюджети на всички министерства, но е… изпуснало програмния бюджет на МОН! Просто липсва. Немарливост на администрациите, или? Къде са гледали не знам. До края на 2023 г. в сайта на парламента така и не се появиха стенограмите от обсъждането на държавния бюджет в Комисията по образование и наука, та народонаселението няма как да разбере дали поне в ресорната комисия някой е забелязал официалната липса на програмния бюджет на МОН във внесените от правителството бюджетни документи…
Но понеже в сайта на МОН пък е огласен проектът на бюджет за образование и наука, преди да е одобрен от МС, все пак някои неща може да се проследят. Благодарение и на тригодишната средносрочна прогноза до 2026 г.
Така, след известно издирване из документите, можем да разберем, че през 2024 г. за отбрана и сигурност процентът от БВП е намален с малко – до 3,7%, но и за наука спада още – до 0,3 % от БВП! Вярно, през 2025 и 2026 г. парите за знание пак стават 0,4%, но това едва ли може да успокои някого на фона на онези 2,22% от БВП, които в момента вече се инвестират в Евросъюза за сектора „развитие чрез наука“. Да не говорим, че отново не се изпълнява постановеното с Националната стратегия за развитие на научните изследвания, според която инвестициите в сектора отдавна трябваше да са поне 1% от БВП. В прогнозата до 2026 г. правителството е записало, че тези средства в края на периода щели да стигнат 1,8 % от БВП, като никак не е ясно как точно ще стане това на фона на реалните суми, записани в бюджетите по години. Ще се разчита фирмите да добавят огромен частен капитал за наука към публичните средства? Проблемът с фирмите и икономиката, полегнала връз чужди предприятия, изнасящи навън печалбите, е отделна тема, но всичкото това отново е само Пунта Мара. Ще спомена само един драстичен пример – че от концесиите върху добива на подземни богатства в страната е предвидено в хазната да постъпят приходи от… 215,8 млн. лв. (275,5 млн. лв. през 2025 г. и 268,3 млн. лв. през 2026 г.), като се знаят милиардите, които чуждите фирми концесионери печелят от нашите подземни богатства! Държавна глупост, заложена още от Иван Костов и доразвита след него. Жалко, че в речника на българския език думите „будала“ и „буден“ са една под друга…
„Приоритет“ – на опитните мишки
Лафовете за приоритет на образованието и науката са само празен звук. Нека да видим при така очертаните глобални параметри какво се случва конкретно с науката през 2024 г. Говорим за нея, защото само тя е обявена за приоритет в ЕС, но у нас е най-удареният финансово сектор от 1990 г. насам , особено след дивашките изпълнения на Симеон Дянков, които и до ден днешен не са преодолени. Бюджетът на водещата научна институция у нас – БАН, ще е 171,9 млн. лв. – с 11,45 млн. лв. повече от 2023 г. В тези пари обаче влизат 8 млн. лв., които са за увеличаване на възнагражденията в академията поради вдигането на минималната заплата до 933 лв. Но и те няма да стигнат, защото за ръст на възнагражденията на работещите в БАН, особено на учените – които и без това са най-ниските в сектора, трябват поне 12 млн. лв. Обаче – за научната си дейност и за издръжка лабораториите в институтите на академията ще имат едни 3,45 млн. лв. повече от досега. Да се смее ли човек или да плаче при скачащите цени на ток, парно и вода и като знаем, че сродните научни институции в Европа работят с милиардни бюджети. Националният научен център на Франция (СНРС) например работи с 3,4 млрд. евро годишно, две трети от тях са от държавния бюджет. Е, как нашите учени да се равняват със западните си колеги – и в своята работа и в общите научни проекти. Та те не могат да си купят дори едни опитни мишки! Нищо, че БАН е единствената институция у нас, преминала международен одит и получила високи оценки. И единствена отчита резултатите си пред парламента всяка година. При това международни изследвания показват, че българските учени работят най-интензивно и с най-голямо натоварване сред останалите в общността. Учудващото е, че още се държат и дори постигат световни успехи в много сектори… С две думи, опитните мишки, каквито са нашите изследователи, се научиха да правят наука без пари и това е безспорен принос в световен мащаб. Всяка година обаче се отчита намаляване на желаещите да постъпят в докторантура и да се насочат към научна кариера. Не им се иска денем да блъскат в лабораториите, а вечер да карат такси или да охраняват обекти, както постъпват мнозина учени, за да покрият разходите на семействата си.
Същото се отнася и за Селскостопанската академия – бюджетът й за 2024 т. е 53,9 млн. лв., от които 3 млн. лв. са за вдигане на възнагражденията. Държавните висши училища получават тази година 60,2 млн. лв. повече от миналата – общо 807,18 млн. лв. От тях обаче 39 млн. лв. са за ръста на прословутите възнаграждения, така че как ще се оправят само с 20 млн. лв. повече за дейност и издръжка те си знаят. Няма да се оправят и вероятно виждаме просто стъпка към осъществяването на идеята на Николай Денков, който бидейки министър, измисли да ги обединява и слива под нови административни шапки, белким в крайна сметка се изпълни отдавна диктуваното отвън закриване на държавни университети за сметка на развитие на частните, които така бяха уредени, че не се подчиняват на общите законови изисквания, под които попадат само държавните. Ще се дадат обаче и едни 5 млн. лв. за подпомагане на студенти, които искат да продължат образованието си в чужбина – нонсенс в държава първенец по „изтичане на мозъци“. Вместо да е обратното – от емигриралите да се иска да възстановят парите за обучението си, та да не финансираме по този начин богатите държави, където те отиват да учат или работят.
За научна дейност през 2023 г. държавните висши училища имаха едни смешни 13 млн. лв. Сега от внесените бюджетни документи – ни в МОН, ни в парламента, не може да се разбере колко ще са парите за наука в университетите, които по закон трябва да са в размер 10 % от издръжката. Ако се погледнат обаче парите за МОН от бюджета за 2023 и 2024 г. , от които се изплащат и сумите за висшите училища, се вижда, че увеличение няма. Очевидно, и парите за научна дейност няма да имат ръст. Това, че цели 300 млн. лв. (с външно финансиране) ще се дадат на Софийския университет от 2024 до 2026 г. да прави някакъв изчислителен център за изкуствен интелект (!) и ще плаща 4 млн. лв. за пет години на един белгийски професор, не решават ничий проблем, само следват модния тренд на „евроатлантическите ценности“.
Още по-скрита картинка за научните потребители остава и сумата за Фонд „Научни изследвания“ към МОН, който е единственият инструмент у нас за финансиране на изследователски проекти на конкурсен принцип. През 2023 г. парите за него бяха 16,8 млн. лв. (сродният Австрийски фонд за наука разполага с 1,1 млн. евро на година). Тези суми едва стигаха за покриване на траншовете за вече сключени договори, камо ли да финансират нови проекти. Поради причините, изложени по-горе, изглежда, че и фондът за наука ще си остане в сандъка при опитните мишки.
Държавна субсидия за наука в % от БВП
| Година | Наука | Процент |
| 2009 | 252772,40 | 0,35 |
| 2010 | 131735,30 | 0,18 |
| 2019 | 14612,50 | 0,12 |
| 2020 | 157596,70 | 0,12 |
| 2021 | 173393,20 | 0,14 |
| 2022 | 200259,40 | 0,14 |
| 2023 | 205429,40 | 0,11 |
| 2024 | 225359,54 | 0,11 |
Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на БВП и на субсидиите. Във функция „Наука“ тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и фонд „Научни изследвания“.
